Европейският парламент не удовлетвори очакванията на Северна Македония, като отхвърли третата поправка на докладчика за напредъка на югозападната ни съседка Томас Вайц, който предлагаше да отпадне прословутият параграф 73 от доклада.

Въпросният текст третира работата на историческата комисия и отпадането му щеше да обезсмисли съществуването ѝ, както предупреди преди дни президентът Илияна Йотова.

Австриецът, който е от групата на „Зелените“, активно работи за заличаването на този текст от документа, опитвайки се да привлече подкрепа от групите на социалистите и демократите, както и от „Обнови Европа“, предаде „Фокус“. Позицията на Вайц е, че този текст не се приема в Скопие, защото там го интерпретират като „още едно допълнително условие“ за евроинтеграцията им.

Въпреки лобистките усилия, българските евродепутати демонстрираха единна позиция и се противопоставиха на опита на докладчика да прокара тази поправка, която е в ущърб на българския интерес, в пленарната зала в Страсбург.

В крайна сметка окончателният текст на резолюцията бе приет с 411 гласа „за“, 338 „против“ и 188 „въздържал се“.

В текста, който докладчикът предлагаше да бъде премахнат, изрично присъстваше и терминът обща история. Документът в окончателния си вариант настоятелно призовава за възобновяване работата на Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по исторически и образователни въпроси на България и Северна Македония. В нейната работа отдавна няма никакъв напредък и в доклада е подканена „да изпълни работата си добросъвестно“. Именно тази комисия работи от няколко години по темите за общата история и за съдържанието на историческите учебници.

По време на дебатите по декларацията за РСМ във вторник в ЕП самият Вайц изрази съжаление, че Западните Балкани отново са арена на различни интереси.

„През 90-те години ние пропуснахме възможността да обърнем тези страни към Европа и сега отчитаме, че въпроси по идентичността разкъсаха този регион“, посочи австриецът, който застава очебийно на страната на Скопие.

Той добави, че ЕС не е удържал изцяло обещанията си към Скопие и призова реформите на страната да бъдат възнаградени с частична интеграция в единния пазар или чрез роуминг услугите, а бъдещият път към ЕС да започне първо с Черна гора, последвана от Албания и РСМ.

В приетия от ЕП доклад се подчертава пълната си подкрепа за ангажимента на Северна Македония към членство в ЕС, като изтъква, че напредъкът в преговорите за присъединяване продължава да зависи от трайни и задълбочени реформи.

Евродепутатите изразяват съжаление за липсата на напредък от доклада от 2025 г. насам, особено в областта на върховенството на закона, съдебната реформа и борбата с корупцията, и подчертават, че спешно са необходими подновен политически ангажимент и сътрудничество между партиите, не на последно място за приемането на необходимите конституционни изменения, които биха позволили откриването на първия тематичен кръг от преговори.

Часове преди гласуването в ЕП на годишния доклад за Северна Македония, българските евродепутати от всички парламентарни групи изпратиха писмо до колегите си в Страсбург. В него седемнадесетте членове на Европейския парламент от България разказаха за палежа на два дипломатически автомобила, паркирани пред българското посолство в Скопие.

В писмото се осъждат действията срещу дипломатическото представителство на държава членка на ЕС и се изразява сериозна загриженост след многократните действия, насочени срещу българи, български институции и дипломатическа собственост в Република Северна Македония.