Сливенската митрополия излезе с официална позиция след постъпили отворени писма за служението на украински свещеници в храм „Св. Атанасий Велики“ в гр. Свети Влас, и в храм „Св. Йоан Рилски“ в с. Кошарица, съобщава БНР.

В официално изявление, публикувано в сайта на митрополията и подписано от Сливенския митрополит Арсений, се подчертава, че свещениците от Украйна са канонични клирици, приети според установените правила за служение в епархията.

„Никаква подписка, никакъв натиск, никакво обществено внушение няма да промени нашите духовни принципи и решения“, заявява митрополит Арсений, като допълва, че богослуженията се извършват традиционно на църковнославянски и български език: „Богослуженията, извършвани от украинските свещеници, са на същия църковнославянски език, на който служим и ние – по същия ред, със същите богослужебни книги и в пълно съответствие с каноничния и уставен порядък на Българската православна църква“.

„Украинските бежанци не са дошли тук от удобство. Те идват от ужаса на войната. От разрушени храмове. От домове, превърнати в пепел и прах. От бащи и синове, убити по фронтовете. От майки и бащи, останали под руините. От погребани деца. Тези хора имат жизнена нужда от съприкосновение и общение с Бога и ние няма да сме човеци, ако им го откажем.

В най-голяма степен това се отнася за украинските свещеници, които са дошли сред нас. Те носят в душите си раната на един разпнат народ.

И въпреки всичко не са престанали да служат на Бога и на хората. Не са свалили кръста си. Не са предали вярата си. Те искат да служат и да помагат на сънародниците си в нужда, а косвено да помагат и на нас. С какво предлагате да им отвърнем в замяна? С подозрение? Студенина? Затворени врати? Страх?

Категорично заявяваме: Светата ни митрополия служи единствено на вечните Христови принципи – на Евангелието, на истината, на милостта и на ближния. Тук няма политика. Няма идеология. Има човешка болка и християнски дълг.

Духовният глава на Сливенска епархия е категоричен, че  храмовете „Св. Атанасий Велики“ в Свети Влас и „Св. Йоан Рилски“ в с. Кошарица остават неразделна част от Българската православна църква.

„Нека бъдем правилно разбрани: никаква подписка, никакъв натиск, никакво обществено внушение няма да промени нашите духовни принципи и решения.

Църквата не е слугиня на страха или на временните настроения. Църквата е Майка, която приема страдащите, закриля гонените и не затваря вратите си пред плачещия човек. Никой и нищо не може да промени Евангелието, на което сме се посветили и на което служим. Никой няма власт да подмени Христовата заповед за любов към ближния и да я замести с подозрение или коравосърдечие. Църквата не е учреждение за национална селекция на страданието. Църквата е дом за наранените. Пристан за гонените. Място, където плачещият трябва да бъде прегърнат, а не разпитван откъде идва и на какъв език говори. Пред Христос няма „наши“ и „чужди“.

Христос нарича страдащите Свои най-малки братя. Кои? Гонените, унижаваните, осиротелите. Има хора, които страдат. А ние сме тези, които заради Христос, в Когото вярваме, сме длъжни да проявим любов и солидарност. Днес изпитанието не е за украинските свещеници. Изпитанието е за нас.“

Владиката напомня, че в епархията с благословение служат клирици от различни националности, включително руски свещеник, което доказва, че институцията не прави разграничения по национален признак.

За осигуряване на стриктно спазване на каноничната дисциплина Епархийският съвет е възложил на протосингела на митрополията архимандрит Димитрий и на духовния надзорник архимандрит Стефан да осъществяват постоянен контрол върху богослужебния ред, гарантирайки запазването на българската църковна идентичност.

Призоваваме обществените коментари по тази тема да се основават на проверени факти, официална информация и уважение към църковните институции, а не на предположения и внушения, които могат да породят разделение и смут сред вярващите.

И последно – ако днес отблъскваме търсещите убежище и закрила сред нас наши братя и сестри – православни християни, сигурни ли сме, че утре Бог няма да ни изпрати изпитания, за които изобщо не сме подготвени? Например да се наложи ние да зависим от милостта на чужди хора и да се надяваме, че те няма да се отнесат с нас така, както сега ние се отнасяме с нашите братя – украинските бежанци? Моля Ви да помислите по този въпрос, като вземете предвид, че в църковния и обществен живот има причинно-следствени връзки, които действат твърде неумолимо.

Призоваваме над Вас Божието благословение и оставаме Ваш в Христа молитствувател,

† Сливенски митрополит АРСЕНИЙ