Парламентът прие на първо четене промени в Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, свързани с дейността на особения търговски управител на обекти от критичната инфраструктура.
Измененията са внесени от Стефан Свиленов („Прогресивна България“) и група народни представители на 18 май т. г. и бяха одобрени със 157 гласа „за“, 1 „против“ и 21 „въздържал се“.
Със законопроекта се усъвършенства административният контрол върху дейността на особения търговски управител, осъществяван от държавата чрез министъра на икономиката, инвестициите и индустрия и Министерския съвет. Въвеждат се и правила, които да позволят съдебен контрол върху най-важните сделки, извършвани от особения търговски управител – сделките на разпореждане с акции или дялове в капитала и сделките на разпореждане с имуществото на дружеството, които засягат в най-голяма степен правото на собственост на акционерите, съдружниците и едноличните собственици на капитала на лицето, опериращо критичната инфраструктура, и на лицето, извършващо съхранение, транспорт или търговия на едро и дребно с нефт и продукти от нефтен произход.
Промените в закона подкрепиха от „Прогресивна България“ (ПБ), ДПС, „Демократична България“ (ДБ) и „Продължаваме промяната“ (ПП). Един народен представител от ДБ беше против. Въздържаха се от ГЕРБ-СДС и по един депутат от ДБ и ПП. „Възраждане“ не участва в гласуването.
Срокът за предложения между първо и второ четене беше съкратен на пет дни.
В началото на дебата Стефан Белчев (ПБ) обясни, че новото в законопроекта е месечното отчитане – въвежда се правило особеният търговски управител да представя отчет на ресорния министър на икономиката за дейността на всяко едно от дружествата до една седмица след изтичане на всеки месец, отбеляза Белчев. Най-важните сделки – тези за разпореждане с акции, дялове или имущество на дружество ще преминават през съдебен контрол, посочи още той. Има и защита срещу нищожни сделки, като законопроектът усъвършенства правилата за действителност на сделките и се уреждат и производствата за оспорване пред съда на нищожни сделки на разпореждане, каза Белчев. По думите му очакваните резултати са защита на бюджета, прозрачност и правна сигурност, ограничават се рисковете от искове за обезщетения заради евентуални лоши практики на областния управител.
Мартин Димитров (ДБ) посочи, че действително има нужда от по-добра отчетност на особения управител и в тази част подкрепят промените, които се правят. Той обърна внимание на момента, когато се прави това предложение, когато има публична информация за възможни арбитражни претенции към България, и поиска становище по законопроекта от Министерството на финансите (МФ). Не е нормално да не сме чули становище от МФ – там, където е правната защита по международни дела, посочи Димитров.
Димо Дренчев („Възраждане“) отбеляза, че през февруари е дошло писмо до Народното събрание, че базираната в Женева „Литаско“ ще заведе арбитражно дело срещу България на стойност 3 млрд. евро. Трябва да знаем какво счита Министерството на финансите, да не се окаже, че с приемането на този закон България всъщност си признава, че предишният е бил противоконституционен, и да улесним „Литаско“ да ни осъди, посочи той. Без това становище, „Възраждане“ няма да вземе участие в гласуването, каза Дренчев.
Радослав Рибарски (ПП) коментира, че този законопроект беше афиширан като решението и ограничаването на правомощията на особения управител, които станаха безконтролни след онази 27-секундна комисия. Нищо подобно обаче не виждаме в това, което предлагате, коментира той. Не отменяте разпоредителните сделки, просто ги правите нищожни, ако не бъдат спазени две алинеи, коментира Рибарски. По думите му отчетността се допълва с още един доклад. До момента управлението на особения управител е до голяма степен безотчетно. Докладите трябва да имат публична част, за да се запознава обществото какво е свършил особеният управител, каза депутатът и посочи, че между първо и второ четене ще предложат какво да съдържа този отчет и механизъм за публичност на отчетите.
Цончо Ганев („Възраждане“) посочи, че предишните управляващи са гласували да национализират една чужда компания и тогава от „Възраждане“ са предупреждавали, че това ще ни струва милиарди. Но партията на Радев не променя абсолютно нищо, не отиде – това, което ние от „Възраждане“ предлагаме – да води разговори за закупуване на рафинерията, да стане българска, да иска дерогация от САЩ, заяви той.
Слави Василев (ПБ) посочи, че наличието на особен търговски управител е успокоило партньорите ни, но приетите през ноември промени в Закона за административното регулиране са направили на практика особения търговски управител безконтролен. Той увери, че мнозинството и Министерският съвет ще погледнат с необходимата сериозност, за да посрещнат както теоретични искове в арбитражен съд, така и да отговорят на тези претенции. Трябва да покажем, че се грижим за активите като добър стопанин, допълни Василев.
„Кой ви натисна да не сменяте Спецов? Кой? Ей тука до вас по принцип стои. Той, същият“, обърна се Цончо Ганев към Слави Василев. „Вие не променяте абсолютно нищо. Същите схемаджии като ГЕРБ, ДПС, ПП и ДБ“, коментира той.
Вие смятате, че особеният управител няма да бъде сменен, аз пък ви уверявам, че МС гледа на този въпрос, отговори му Василев. Не мога да кажа министър-председателят какво ще вземе като решение и министърът на икономиката, но мога да направя обоснованото предположение, че няма да бъдете прав за пореден път и много ще ми е приятно, когато видим новини по темата, да чуя Вашето мнение дали някой дава нареждания на мен или на някой от моите колеги, обърна се той към Ганев.
След гласуването на законопроекта заседанието на парламента беше закрито поради изчерпване на дневния ред.