В армията на Путин, колебаещите се бойци са жестоко малтретирани. Германският военен историк Матиас Ул обсъжда в интервю за Франк Тадеуш от „Шпигел“ историческите причини за вековното насилие и извращения, продължаващи и днес при агресията срещу Украйна.
Матиас Ул, роден през 1970 г., работи като военен историк за мрежата „Макс Вебер“ за Източна Европа в Хелзинки. Преди това е живял и е провеждал изследвания в Москва около 20 години. Книгата му „Колко силна всъщност е Русия? Истината за военната мощ на Путин“ ще бъде публикувана през април.
ШПИГЕЛ: Г-н Ул, постоянно има нови и ужасяващи съобщения за руски войници, малтретирани от собственото им ръководство. Има ли метод и система в това безумие?
Ул: Историческа реалност е, че руското ръководство е малтретирало войниците си.
Това вече е било така по царско време и е било свързано и със специфичната система за набиране на персонал.
Тези, които са били богати, са можели да се откупят. Армията е била попълвана от слабо образовани хора от села.
В Прусия армията е била смятана за „училище на нацията“. Руската армия, от друга страна, е имала ужасна репутация.
Насилието е било предпочитаният метод за контрол над новобранците. Проблемът се е влошил по време на Втората световна война.
ШПИГЕЛ: По какъв начин?
Ул: Системата на така наречената „дедовщина“ е насърчавала ексцесиите на насилие от страна на ветерани войници, които са тормозели по-младите.
За разлика от Германия например, подофицерският (сержантският) корпус в съветската армия е бил слабо развит. Подофицерите обаче функционират като важна връзка между редниците и по-високите чинове.
Те са отговорни за обучението на войниците. Но те често са липсвали в Червената армия.
ШПИГЕЛ: С какви последици?
Ул: Армията на Сталин е обединявала хора от всички краища на Съветския съюз. Те често не са разбирали какво се изисква от тях и по чисто езикови бариери.
Ако не са изпълнили заповедта втория път, офицерите и старшите войници не са се колебаели.
Дори днес насилието е много по-дълбоко вкоренено в руското общество, отколкото в Германия.
ШПИГЕЛ: Защо системната грешка никога не е била поправена?
Ул: Защото дълго време не е била призната за недостатък. Системата някак си е работила.
През 2008 г. е направен опит за установяване на мащабно обучение за подофицери.
Проектът обаче се проваля. Очевидно е имало липса на финансиране за набиране на необходимия персонал.
ШПИГЕЛ: Със Заповед № 227 Сталин нарежда собствените си войници да бъдат разстрелвани на място от специални части по време на Втората световна война, ако решат да отстъпват. Дали войниците са били наясно по това време какво ги очаква, ако се опитат да избягат?
Ул: Да, заповедта „нито крачка назад“ е била добре позната във войските. Преценено било, че войниците трябва да се страхуват повече от собствените си хора, отколкото от врага. Тази задача е била изпълнявана от страховитата СМЕРШ, службата за военно контраразузнаване.
ШПИГЕЛ: Тази система очевидно важи и днес.
Ул: Да, но т. нар. специална операция в Украйна официално не се води война. Следователно, военно положение не се прилага и няма СМЕРШ.
Руското военно ръководство няма законови основания да екзекутира онези, които отказват заповеди или дезертират.
Най-лошото за дезертьори вероятно би било военен затвор. Но ако се разчуе, те ще загубят 100 войници днес, а утре – 1000.
Така че войниците трябва да бъдат дисциплинирани чрез други методи. Те са събличани голи, унижавани, връзвани за дървета или поставяни в така наречената яма, където трябва да издържат дни без храна или вода.
ШПИГЕЛ: Насилието, извършвано от руското военно ръководство срещу собствените му войници в момента, толкова ли е лошо, колкото по времето на Сталин?
Ул: Може би дори по-лошо. Вземете широко разпространената практика на „обнуление“ от руската дума „обнулить“, което означава да се намали до нула.
Войниците, които са се превърнали в проблем, съзнателно се изпращат на мисии, където е ясно, че ще загинат.
ШПИГЕЛ: Има ли вероятност законът да разгледа в крайна сметка подобни практики?
Ул: Не мога да си го представя. В книгата си описвам известен случай от есента на 2024 г.
В него участват двама подполковници с кодови имена „Ернст“ и „Гудвин“, които обвиняват командира на полка си в отклоняване на помощи и установяване на търговия с наркотици в рамките на поделението.
В резултат въпросният командир ги прехвърля в щурмовата пехота. Още на следващия ден те са убити от украински дрон.
ШПИГЕЛ: И подобни инциденти остават без отговор от политическото ръководство?
Ул: След като случаят стана публичен, руският министър на отбраната Андрей Белоусов обяви цялостно разследване.
Но, както често се случва с подобни публични заявления, нищо не се случи в действителност.
Нещо повече – през октомври 2024 г. беше издадена заповед за арест на вдовицата на „Гудвин“, която също е служила в 87-ми стрелков полк.
От края на август 2025 г. руското Министерство на вътрешните работи издирва и бившата приятелка на „Ернст“ във връзка с престъпление.
ШПИГЕЛ: Войниците от Червената армия на Сталин понякога са марширували към фронта, без никога преди да са държали пушка. Какво се е променило в сравнение с тогава?
Ул: Това, което ме поразява най-много, е, че условията в това отношение са почти идентични с тези по време на Втората световна война.
Открих случай на новобранец, който е бил повикан на 9 януари 2026 г. и вече е бил мъртъв на 18 януари.
Той дори не е получил и седмица обучение преди първото си бойно командироване.
Това е напълно безумна система, която води до масови смъртни случаи.
ШПИГЕЛ: Дали тези, които се явяват доброволци за тази война, всъщност знаят в какво се забъркват?
Ул: Вероятно много малко. Те виждат по руската телевизия спретнато облечени, добре хранени войници, награждавани с медали за някакви победоносни действия на фронта.
В действителност те лежат седмици наред без достатъчно провизии в пръстта или в окоп, пълен с вода.
Не осъзнаваме, че войниците от двете страни се бият при условия като тези от Първата световна война.
Руските войници биха могли да разкажат как е на своите съселяни, когато се върнат. Но много от тях просто не се връщат.