Иран разполага с един от най-големите ракетни арсенали в Близкия изток, с повече от 3000 балистични ракети, според оценка на Централното командване на САЩ от 2022 г. През последното десетилетие страната е подобрила и един от основните недостатъци на тези ирански снаряди: тяхната точност, отбелязва „Ел Паис“.
💥IRANIAN HYPERSONIC MISSILE EVADES MORE THAN 10 INTERCEPT ROCKETS TO HIT TARGET
— Radar 𝘸 Archie🚨 (@RadarHits) March 1, 2026
the camera man just calmly records like it's a firework display. 🫤 pic.twitter.com/PfQzcJR3ar
Западът и особено регионалният враг на Техеран, Израел – страната, която продължава да атакува военни и религиозни цели на режима в Иран, заедно със САЩ – ги смята за заплаха от десетилетия.
Това оръжие на Ислямската република е конвенционално. Техеран все още няма ядрени оръжия, нито е толкова близо до придобиването на такова, както не спира да уверява Тръмп, нито притежава и междуконтинентална балистична ракета, способна да достигне територията на САЩ.
С незащитено небе поради липсата на съвременни изтребители – притежава само остарели МиГ-29 и Gunman Tomcut F-14, емблематичните изтребители-бомбардировачи от филма „Топ Гън“ (1986), и с унищожена от 12-дневните бомбардировки през юни противовъздушна отбрана, този арсенал е ключов за конвенционалния отговор на Техеран на израелски и американски атаки.
Осъзнавайки това, по време на летните бомбардировки Израел унищожи голяма част от оборудването, което позволява изстрелването на тези ракети: мобилни пускови установки, обикновено монтирани на камиони, както и фиксирани рампи за изстрелване.
Именно за да избегне този тип атака, Иран през последните години изгради така наречените „ракетни градове“ – подземни бази, „изкопани в планините на Иран“ на голяма дълбочина, дори 500 метра под земята, подчертава военният анализатор и експерт по този вид оръжия Гилермо Пулидо.
Тези съоръжения, разпръснати из цялата страна (територията на Иран, предимно планинска, е 1 648 195 кв. км, което го нарежда на 17-о място по големина в света) , могат да помещават ракети с голям обсег, като например Shahab-3 или моделите Sedžil и Khorramshahr, с обсег до 2000 км.
Военновъздушните сили на Иранската революционна гвардия, които контролират арсенала от тези снаряди в Иран, вече са публикували видеоклипове, заснети в тунелите на тези бази, като част от стратегията си за възпиране.
От тези приблизително 3000 ракети, според военния анализатор и експерт по този вид оръжия Гилермо Пулидо, „около 2000 могат да достигнат други страни в Близкия изток“.
Освен това Техеран притежава „голям брой дронове камикадзе и крилати ракети“.
Online reports claim multiple rockets are targeting the Palm Jumeirah area in Dubai, UAE. pic.twitter.com/B1HW5OHgnO
— IranDefenceForce (@IranDefenceForc) February 28, 2026
От събота насам, след първото нападение на Израел и САЩ, ирански ракети са ударили държавата Израел, Бахрейн, Катар, Обединените арабски емирства, Кувейт, Йордания и Саудитска Арабия – страни, съюзници на Вашингтон, които са домакини на американски военни бази.
Според доклад, публикуван в неделя в акаунта в Twitter от информационната агенция Tasnim, свързана с Революционната гвардия, Иран вече е атакувал 27 американски бази.
Към списъка с държави, към които са насочени атаките, беше добавен и Оман, страната, която действаше като посредник в провалените преговори за ядрено споразумение с Вашингтон.
Въпреки че Техеран вече е използвал няколкостотин ракети в отговор на израелските и американските въздушни удари през юни – и се смята, че оттогава е произвел още – Иран все още притежава „априори голямо количество боеприпаси“.
С тях би могъл да продължи да атакува тези страни, американски бази и военни кораби или петролни танкери в Ормузкия проток, жизненоважен воден път, през който преминава една четвърт от световния петрол.
В неделя в Ормузкия проток беше регистрирана и първата директна атака срещу петролен танкер. Един от членовете на екипажа му беше убит, според корабната компания.
В събота Иранската революционна гвардия обяви, че счита трафика през пролива за „опасен“, но без официално да го затвори.
Пулидо подчертава, че ефективността на иранския отговор ще зависи от това дали тези първи два дни на израелски и американски атаки ще успеят да унищожат или сериозно да повредят „базите, от които са изстреляни ракетите“.
Ако Израел и Съединените щати успеят да повредят лесно разпознаваемите „входове и изходи на тези подземни градове“ или „отворите“, през които се изстрелват снарядите, тези „ракетни градове“ ще се превърнат в „гробове“, обяснява Пулидо.
Тогава ракетите няма да могат да излетят, нито пък камионите, „на които са монтирани мобилните пускови установки“, ще могат да тръгнат.
🚨🇮🇷 US Nightmare: Iran's Shahab-3 missile keeps Pentagon up all night
— NewRulesGeopolitics (@NewRulesGeo) February 5, 2026
If diplomacy fails, Tehran's Shahab-3 missiles loom as the brutal reality facing Washington.
🔸 The missile can hit 1,000-2,000 km away, flies back in at MACH 7 SPEED, uses liquid fuel for quick strikes on… pic.twitter.com/UArbRo3U4r
Израелската армия обяви в събота, че една от атакуваните цели в района на Табриз е база на „ирански подразделение за балистични ракети“, от която „се планира да бъдат изстреляни десетки ракети към Израел“.
Сателитни снимки по-късно показаха някои от тунелите на съоръжението, което се е срутило.
Атаките на Израел и Съединените щати срещу Иран и последвалото иранско отмъщение, което се засили тази неделя след потвърждаването на убийството на иранския върховен лидер Али Хаменей, за Гилермо Пулидо представляват „идеален пример“ за нов тип въоръжен конфликт: „войната на залповете“, чийто ключов елемент е размяната на ракети.
Тази концепция, въведена от този военен анализатор, описва конфликт, който „не се решава чрез завладяване на вражеска територия, а чрез неутрализиране на големи количества снаряди, които противникът може да изстреля, което би могло да унищожи вашата държава.
Това са войни“, водени от „армии, базирани на ракети, а не на танкове, фрегати и самолети, в доста радикална промяна на парадигмата“.
Засега тази „война от залпове“ продължава, демонстрирайки, че Техеран запазва поне част от своите ракетни възможности.
Някои от тези атаки са били успешни в очите на Иран, чиято цел е да увеличи разходите за бомбардировките за Съединените щати и Израел, особено по отношение на човешки живот.
В неделя Вашингтон обяви смъртта на трима свои войници при атака, при която петима други военни също бяха сериозно ранени. Иранска ракета, която удари убежище в град Бейт Шемеш, в централен Израел, уби най-малко девет души и рани повече от двадесет.
Сред ракетните градове, които са на прицела на Израел и Съединените щати, най-големият е Хорамабад в провинция Лорестан в Западен Иран.
Тя служи като склад и площадка за изстрелване на ракети земя-земя и крилати ракети, включително Шахаб-3.
Тази база вече беше обект на въздушни удари от Израел по време на юнските въздушни удари.
В провинция Източен Азербайджан се намира съоръжението в Табриз, вторият по големина комплекс от ракетни силози в Иран, вероятно същата база, която израелските военни твърдят, че са бомбардирали миналата събота.
Ракетите, съхранявани там, имат по-голям обсег. Някои от тях теоретично са способни да достигнат най-източните страни на Европа.
В района на Техеран се намират и множество площадки за изстрелване на ракети и командни центрове.
Други подобни съоръжения се намират в Керманшах, на 525 километра от столицата. Там се намират оръжейните бази Кенеш и Бахтаран, и двете близо до западната граница на страната и стратегически разположени за достигане на цели в Израел и Персийския залив.
Междувременно в централната провинция Исфахан се намира най-големият обект за сглобяване и производство на ракети в страната, според неправителствената организация NTI (Инициатива за ядрена заплаха), която не уточнява точното му местоположение.
Построена с помощта на Северна Корея и Китай в края на 80-те години на миналия век, нейните съоръжения произвеждат компоненти, твърди и течни горива и сглобяват модели като ракетата със среден обсег „Шабаб“, способна да достигне израелска територия на разстояние по-малко от 2000 километра.
Исфахан има и две ракетни бази, според доклад на Международния институт за стратегически изследвания в Лондон.
„Атакуването на тези бази не е много сложно“, подчертава Гилермо Пулидо, но докато израелските и американските атаки не успеят да „унищожат ракетите-носители“, Иран ще запази способността си „да нанася щети“.
Ключът към тази война, отбелязва военният анализатор Хесус Перес Триана, ще се крие най-вече „в разузнаването“, за да се локализират и да се направи опит за деактивиране на тези „ракетни градове“.
