Във водите на Калифорнийския залив (Мексико) се разгръща малко позната природна сцена, съобщава „Ел Паис“.

1/5 Orcas y tiburones ballena

Han documentado por primera vez en detalle la forma en la que las orcas cazan tiburones ballena en el Golfo de California (4 eventos), y apunta a ser una técnica desarrollada por un grupo familiar (pod) en concreto.

(paper) https://t.co/ak8sRO7vcn pic.twitter.com/g4YIZsSj0W

— Tay (@BioTay) November 29, 2024

Група косатки, наблюдавани преди това да ловуват китови акули и манта, впечатляват не само със силата си, но и със стратегията си при лов на друг могъщ хищник: големи бели акули.

Страховитите хищници на океаните изведнъж изглеждат уязвими срещу тези китоподобни, единствените способни да ги надвиват във взаимодействие, рядко регистрирано в района.

Групата, която включва и „Моктесума“ – добре позната мъжка косатка, заснета през 1988 г. на остров Анхел де ла Гуарда – се е специализирала в улавянето на по-малко опитни млади екземпляри, неспособни да се измъкват, както възрастните акули.

Новото проучване, публикувано този понеделник в списанието Frontiers in Marine Science, описва подробно как косатките обръщат плячката си по гръб, за да предизвикат състояние на временна парализа, известно като тонична неподвижност, което улеснява извличането на богатия на енергия и силно хранителен черен дроб.

„Предполагаме, че младите големи бели акули може да са, ако вече не са, сезонна целева плячка за тези косатки“, каза пред EL PAÍS Ерик Игера, директор на проекта в Conexiones Terramar и водещ автор на изследването.

Игера е посветил три десетилетия на наблюдение и фотографиране на морски живот. Първото наблюдение е през 2020 г., когато група от пет косатки, водени от матриарх, е заснета да атакува голяма бяла акула с дължина приблизително два метра.

Кадри от дрон показват как групата косатки откъсва органа и го споделя помежду си – включително малките – докато пръска мехурчета, за да държи настрана любопитните морски лъвове.

Косатките са научили, че обърната по гръб, страховитата голяма бяла акула става безпомощна във водата

Две години по-късно втори запис в района показва същата група косатки, атакуваща друга млада акула.

По този повод някои чайки и пеликани се присъединили към пиршеството, кълвайки останките.

Когато една акула се обърне, нещо в тялото ѝ се изключва. „Ампулите на Лоренцини“, малки сензорни рецептори, разпределени по главата и страните, блокират.

Акулите стават неподвижни, сякаш морето ги е задушило. „Голямата бяла акула няма много дебела кожа, но все пак може да хапе. Косатката трябва да се увери, че няма да бъде нападната по време на лова“, казва този морски биолог.

Изследователите отбелязват, че този кадри представлява първия регистриран случай на косатки, които ловуват млади големи бели акули край мексиканското крайбрежие.

Бруно Диас, доктор по екология и основател на Института за изследване на афала, смята, че скорошната публикация „показва сходства с проучвания, проведени в Южна Африка“. Това явление е документирано и в Австралия и Калифорния (САЩ).

„Това не потвърждава окончателно техника на лов, наблюдавана в този район, но разкрива определени сходства, които с повече време и бъдещи изследвания биха могли да ни помогнат да разберем по-добре това поведение“, подчертава той.

Сезонна плячка

Авторите смятат, че промените в разпространението на големите бели акули в Тихия океан може да са предоставили възможност за косатките.

Климатични събития като Ел Ниньо изглежда са променили местата за размножаване на големите бели акули и са увеличили присъствието им в Калифорнийския залив.

А всяко ново поколение млади акули, неопитни и уязвими, се превръща в лесна плячка за адаптивния и интелигентен бозайник като косатката, наричана още орка или кит убиец.

„Така че е по-лесно да се преследва млада акула. ​​Тя няма да избяга, няма да предупреди останалите, че е нападнат спътник. На островите Фаралон, край Сан Франциско, видяхме как реагират възрастните: веднага щом усетят опасност, те изчезват“, обяснява Ерик Игера.

За учения голямата бяла акула е изправена пред твърде много заплахи днес, като озоваване в рибарски мрежи, климатични промени, и, както сега е установено, естествено хищничество от косатки.

Нещо подобно се случва в рибарското селище Гансбаай, в югоизточна Южна Африка. Там големите бели акули са били виждани всяка година, следвани от екипи от експерти, които търпеливо са ги изучавали, но нещо се е променило.

Морският биолог Кармен Ария, която наблюдава китовете в същия район, признава, че присъствието на големи бели акули е намаляло рязко.

„През 2015 г. се появиха две мъжки косатки и оттогава няма връщане назад. Учените, които наблюдават акулите, ни казаха, че не са ги виждали там от почти година“, казва тя.