Велика събота от Страстната седмица е днес. Последният ден от Страстната седмица е посветен на скръбта за починалия на кръста Спасител Христос, но и на очакването на Неговото Възкресение. 

В наше време чувствата на вярващите са различни от онази безнадеждност на апостолите в деня след петъка на Христовата смърт.

Фактът на Възкресението дава друго измерение и на самата Му смърт, която не е безцелна гибел, а изкупителна жертва, както изтъква Сам Иисус: „Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен“. 

На днешния ден, който е последен от седмицата по еврейския календар и затова e ден на пълен покой от всякакви дейности – Христос с човешкото Си тяло бил в гроба, а Неговите ученици „поради страх от юдеите“ се заключили в една йерусалимска къща и още не можели да проумеят как е възможно да се случи всичко това.

За всички тях онази събота била ден на отчаяна безпомощност. Чак до третия ден вечерта някои от тях боязливо и без особена надежда споделяли: „а ние се надявахме, че Той е Онзи, Който щеше да избави Израил…“.

Само жените около Света Богородица не падали духом: подготвили още от предната вечер обичайните погребални благовонни масла, с които на сутринта след „съботната почивка“ да отидат да помажат тялото на Спасителя.

И сутринта „в първия ден на седмицата“ те „много рано“, още по тъмно, отишли на гроба, където ги очаквала голямата и изключително радостна изненада на Христовото Възкресение.

Тази сутрин богослужението е посветено на древните пророчества и предобрази на Христос.

След вчерашния Велики петък, който заради скръбта остава без литургия, днес се служи Василиева литургия, а вечерта няма служба, защото се очаква среднощното пасхално богослужение.

Днес вярващите казват молитвените слова: „Покланяме се на Твоите страдания, Христе! Покажи ни и славното Си Възкресение!“.

На този ден много домакини боядисват яйца, ако не са го сторили на Велики четвъртък, и приключват с приготвянето на козунаците за Великден.

Първото яйце се боядисва в червено и се оставя до иконата – то е „живото“ яйце за здраве.

В църковната традиция се отдава особено значение на помирението: в събота е важно да простите обидите и сами да поискате прошка.

Разпространен е и обичаят да се измие лицето с вода, в която е поставено благословено яйце. Смята се, че такава вода носи здраве и запазва младостта.

На Велика събота вярващите трябва да избягват суматохата. Не е време за забавления, шумни приказки и кавги. Ругатните и грубите думи се считат за голям грях.

Смята се, че на този ден не бива да се извършва тежък физически труд, да се работи в градината, да се чисти и пере.

Според вярванията на този ден не бива да се изнася нищо от къщата, дори боклук. Отказът от работа и домакинска шетня се свързва с почит към паметта на Христовите страдания.

На Велика събота постът продължава, но с известно облекчение: можете да ядете топла храна, но без добавяне на масло. Основата на диетата все още се състои от постни продукти: хляб, вода, сол, сушени плодове, мед, ядки, сурови зеленчуци и плодове. На този ден не се пие алкохол.

С настъпването на Великден отпадат всички хранителни ограничения. След полунощ от събота срещу неделя вярващите могат да се върнат към нормалното хранене.