СНИМКА: Twitter
Оставката на Марио Драги оставя Италия с половината от обещаните реформи. Най-проруският от партньорите на ЕС все още зависи от енергията, доставяна от Москва, и икономиката му остава незащитена в едни от най-несигурните времена, отбелязва кореспондентът на испанския в. „Ел Мундо“ в Брюксел Пабло Суансес.
Гигантската икономическа криза, която удари Запада от лятото на 2007 г. нататък, беше не само финансова, дългова, на еврото и реалната икономика, но и дълбока политическа криза.
Мина времето на историческите двупартийни системи, нови партии – отляво и отдясно, популистки или не толкова, дойдоха в парламента или на власт; авторитарните лидери, които изглеждаха като изгнаници, се размножиха отново дори в утвърдените демокрации, и на практика в цяла Европа, който и да беше на власт, беше обречен.
С много малки изключения (Ангела Меркел в Германия, Марк Рюте в Нидерландия, Виктор Орбан в Унгария или Фредрик Райнфелд в Швеция) отиването до урните беше гаранция за поражение.
През последната година, в условията на пандемия, галопираща енергийна криза и нахлуването на Русия, се преживява и друго политическо земетресение, и въпреки че Рюте и Орбан отново спечелиха, а Меркел вече не е тук, динамиката на износването на властта е също толкова забележимо: Янез Янша беше изгонен на изборите в Словения, Борис Джонсън беше изгонен от собствените си съпартийци, а италианските партии свалиха Марио Драги, най-обичаният и уважаван в чужбина премиер от доста време.
Горното твърдение е колкото вярно и точно, толкова и непълно и подвеждащо. Италия никога не е имала нужда от външни фактори, за да отприщи национална криза. За Италия не е оправдание нито една пандемия или никаква война, за да атакува министър-председател по най-незначителни причини, в най-неподходящия момент и за учудване на всички свои приятели, и за радост на своите противници.
Нейната алергия към стабилността е съвместима, независима и безразлична към всяка ситуация. Системата елиминира Драги така, както заличи десетки негови предшественици, без милост, без да мисли за утрешния ден, но и без страх, защото там вярват, че каквото и да се случи, ще се продължи напред. Винаги са го правили и продължават да са сила.
Драги беше герой, авторитет, символ, но в крайна сметка той все още беше просто италиански министър-председател с всички ограничения, които това налага.
В Европа сега се тревожат за стабилността на страната и, съответно, на всички останали. Сътресенията отпреди 10 години с дълга поставиха в шах еврото и може да се повторят.
Притеснителни са рисковите премии, надеждността на лансираните през последните месеци общностни инструменти, позицията на страната във външната политика, скептицизмът или откритият антиевропеизъм на фаворитите в изборите.
Предстоящите реформи и какво ще се случи с 200 милиарда евро в траншове и нисколихвени заеми от фондовете на Next Generation, от които страната се нуждае за модернизирането си.
Последните прогнози в Брюксел предвиждат, в най-добрия случай, ръст от 2,9% тази година и 0,9% през следващата година, но това при условие, че няма намаляване на руския газ, че няма верижно „заразяване“ между основните икономики и че страната е в състояние да получи първите средства за възстановяване.
Твърде много условности на този етап. Италианският дълг е близо 150% от БВП, а дефицитът надхвърля 5%.
Според Unimpresa войната ще „изяде“ на националния БВП минимум над 40 милиарда евро, една трета от очаквания растеж. А някои изчисления отчитат въздействието за страната до момента на 70 милиарда, като се броят вече приложените допълнителни мерки.
Съвсем скорошни оценки на Confindustria, асоциацията на работодателите, сочат, че в случай че Путин внезапно затвори газовия кран, „след 12 месеца недостигът на доставки ще бъде 18,4% от италианското потребление“ и БВП ще падне, почти ще се срине с 2%.
В ЕС връзките на италианската политическа класа с Москва будят голяма загриженост. Движението „Пет звезди“, претендиращите за независимост на Венето, но особено дясното, което сега е фаворит за формиране на изпълнителната власт през септември.
Като се започне от Силвио Берлускони (който през 2015 г. пи с Путин вино, откраднато от 1775 г., в новоприсъединения Крим) до Джорджия Мелони и нейните Fratelli D’Italia. През Лигата на Матео Салвини, доста време смятан за марионетка на Кремъл, на когото всеки ден припомнят снимките му от 2014 г. на Червения площад в Москва, облечен с тениска с лика на руския президент.
Драги промени една политика от десетилетия, поставяща търговските интереси над всичко. Или поне опита.
Падането на Драги остави във въздуха реформата на пенсиите, данъчната реформа, увеличението на минималната заплата, образователната реформа, подновяването на бонуса от 200 евро срещу инфлацията за тези, които печелят под 35 000 годишно или социалния бонус за сметката за ток.
Италия е индустриална и производствена мощ въпреки себе си. От жизнена важност е реформата на публичната администрация в страна, където подновяването на паспорта все още струва повече от 120 евро, изисква много тромави процедури и може да отнеме до 50 дни.
С падането на сегашното правителство намаляването на ДДС и т. нар. „Aiuti bis“, втория пакет от помощи, който формално му коства премиерския пост, също са поставени под въпрос.
Бившият банкер, начело на изпълнителна власт на националното единство с почти всички партии, превърна подкрепата за този широк указ в нещо като вот на доверие, и когато Движението „Пет звезди“ на Джузепе Конте и Бепе Грило, разбито наполовина след напускане на 60 депутати, водени от Луиджи Ди Майо, отказа да го подкрепи, той обяви оставката си. Спасителят на еврото беше свикнал да печели битките, но в играта на италианската политика той все още е чирак.
Този указ щеше да има обхват от почти 25 милиарда евро, но сега неговото одобрение, евентуално през август, ще означава драстично намаление. На 10 милиарда евро, според оптимистите, или само 3-4 милиарда, според песимистите.
Животът без Русия се оказа голям проблем за Италия, дори по-голям от очакваното. В Брюксел бяха много подозрителни към съмненията на Рим за някои санкции.
Милано, подобно на Берлин, има огромни търговски връзки и съобщенията, които излязоха в началото, изобщо не бяха успокояващи. Препятствия, опити за избягване на някои санкции.
Изглежда, че бизнесмените дори пренебрегнаха предупрежденията от Palazzo Chigi (дворецът, който е резиденция на премиера и седалище на съвета на министрите) до такава степен, че през януари, в разгара на битката (неуспешна) за избор на нов президент, се проведе среща на главните изпълнителни директори на някои от основните италиански регистрирани на борсата компании със самия Путин, което постави премиера в много неприятна ситуация.
Украинският президент Володимир Зеленски остро нападна Драги публично, за да го призове към ред и да окаже натиск, и успя да разсее някои от явните съмнения.
Енергийната зависимост на Италия е очевидна, до 43% от нейния газ идва от Русия в началото на инвазията, така че тя ще бъде една от страните, които ще пострадат от спирането му.
Целта на страната е да премине от 29 милиарда кубични метра (руски газ) на 15 милиарда през пролетта, поради което тази седмица, между двете си оставки, Драги не отмени пътуването си до Алжир, опитвайки се да сключи договор за удвояване на доставките и заемането на празнотата, оставена от Испания след нейния промарокански завой в региона.
Италия вече усеща липсата на украинска пшеница и местните производители на брашно не са достатъчни, за да отговорят на вътрешното търсене. Секторът на луксозна продукция, еталон, фактурира повече от един милиард евро годишно от износ за руски клиенти, почти 20% от общия обем.
Италия изнася за Русия стоки за повече от 7 милиарда евро и внася за почти 13 милиарда, особено газ и суровини. Италия например беше основният доставчик на вина за Русия и Украйна с повече от 400 милиона годишни продажби, около 7% от общите.
Правителство, начело с Fratelli D’Italia и Лигата (Салвини обяви и отмени пътуване до Москва миналия месец, като руското посолство по-късно увери, че те ще поемат разходите) предизвиква отсега тръпки в Брюксел и би довело, повече от вероятно, до незабавен сблъсък и то в много области.
В миналото напрежението беше очевидно и икономическата ситуация беше различна. Сега наближава гореща есен и много студена зима, и Италия днес, може би дори повече от преди, е ключово звено за цялостен отговор на вътрешните и външните предизвикателства.
Евросъюзът едва се справя с Унгария, която го препъва, и би било почти невъзможно, ако открито срещу него е третият локомотив на Общността.