СНИМКИ: Twitter
Косатките срещу големите бели акули: какво се случва, когато двата най-страховити морски вида се сблъскат в битка за плячка в океана разказва Тереса Гереро във в. „Ел Мундо“.
След като уби най-малко осем големи бели акули от 2017 г. насам, двойка косатки успя да измести тази животинска общност от водите, където присъствието им беше туристическа атракция: „Те атакуват заедно, това е работа в екип“, казва Алисън Таунър, биологът, който е документирал случая.
Водите на Южна Африка са сцена на брутална конфронтация между може би двата най-страховити морски вида в животинския свят – косатката (наричана още кит убиец и орка) и голямата бяла акула.
Голямата бяла акула (Carcharodon carcharias), дълга около шест метра и тежаща 1,9 тона, стана световно известна и несправедливо придоби репутацията на безмилостен и кръвожаден убиец през 70-те години на миналия век заради филма „Челюсти“ на Спилбърг. И то въпреки че в действителност нападенията на акулите срещу хора са много редки.
Голямата бяла обаче е един от големите хищници в природата и сред любимите му жертви са морски лъвове, тюлени монаси, малки китоподобни, морски костенурки, атлантически червен тон.
Поради тази причина епизодите, документирани през последните пет години и половина от Алисън Таунър, биолог от Южна Африка, която е прекарала 15 години в изучаване на поведението на голямата бяла акула, са шокиращи.
Двойка косатки буквално ужасиха общността на големите бели акули. След като убиха няколко екземпляра, те успяха да изместят тези големи и силни животни, които са принудени да напуснат района, където обикновено са живеели и където са били туристическа атракция.
„Косатките атакуват заедно, това е екипно усилие. Те имат много координирана стратегия, така че когато се промъкнат към акула, тя няма шанс [да оцелее]“, обяснява Алисън Таунър по имейл.
Както е описано подробно в специализираното списание African Journal of Marine Science, от 2017 г. осем големи бели акули са изхвърлени на брега след бруталната атака на тези две косатки.
На седем от тях е отстранен черният дроб, любимо лакомство за орките, а на някои и сърцата, както се разбра след преглед на труповете им.
Таунър смята, че реалният брой на жертвите на тези две косатки трябва да е по-висок, но тъй като те не са достигнали брега, тези акули не могат да бъдат подложени на аутопсия.
Биологът уверява, че раните, които присъстват в изследваните трупове, са от самите косатки, което не я изненадва, тъй като е известно, че тези гигантски животни (които на английски се наричат китове убийци – killer whales, на дължина до 8 метра и тегло 5,5 тона) са способни на този тип атака.
По време на петте години и половина, които продължи последното й разследване, Алисън Таунър проследи движението на 14 акули, бягащи от района, в който са действали двете косатки, и наблюденията на тези акули падна драстично в тази зона.
Туристическият рибарски град Гаансбаай, разположен на около 100 километра източно от Кейптаун, е едно от най-популярните места за наблюдение на това легендарно създание, дотолкова, че да се рекламира като световната столица на голямата бяла акула.
Туристите идват там, за преживявания, които включват спускане в клетка, за да се гмуркат с тях. Данните, събрани от Таунър, сочат, че след първото нападение на косатка в Гаансбаай, после акулите не са били забелязвани седмици наред.
Поведение, което биологът сравнява с това на дивите кучета в парка Серенгети в Танзания, когато присъствието на лъвове в района нараства.
Откакто наблюдава популациите в района, тя казва, че е имало само два пъти, когато големи бели акули не са били Гаансбаай за поне една седмица: през 2007 г. те са отсъствали за една седмица и през 2016 г. за три седмици.
ДЪЛБОКИ ПРОМЕНИ В ЕКОСИСТЕМАТА
Бягството на акулите, предупреждава тя, напълно променя морската екосистема: „То предизвика появата на нов хищник в района, медната акула, която е погълната от голямата бяла акула и също е атакувана от косатки, което показва, че имат голям опит и умения в лова на големи акули“, казва Таунър.
От друга страна, без големите бели акули ще станат повече тюлените, които могат да ядат африкански пингвини, силно застрашен вид, или да се конкурират за малките пелагични риби, с които се хранят.
Както всички видове акули, голямата бяла акула е застрашена: „В някои региони те се справят доста добре, например някои райони на Северния Пасифик, Северния Атлантик и Австралия. Въпреки че все още се считат за уязвим вид, броят им бавно се стабилизира в отговор на защитата им и възстановяването на видовете, които ловуват. Но в Южна Африка, за съжаление, историята е различна.
През 2012 г. наше проучване показа, че броят на акулите е по-малък, отколкото мислехме, а сега, с китовете убийци в уравнението, ние наистина се тревожим за техните популации“, казва биологът.
Друга причина за безпокойство е, че косатките се насочват към възрастните акули: „Големите бели акули могат да живеят повече от 70 години, никога не сме успели да ги наблюдаваме по време на размножаване, но те узряват късно, вероятно след 15 или 20 години, и на женските отнема повече време, за да съзреят, отколкото мъжките“, казва тя.
Последиците тепърва ще се видят и в момента са налице само хипотези. Те не изключват, че промяната в поведението на хищниците може да се дължи на намаляване на плячката, включително риба и акули, което може да е променило моделите на разпространение на животните.
По отношение на причините, които са довели тези косатки често до крайбрежните райони на Южна Африка, Таунър вярва, че те може да са членове на рядка група, която ловува поне три вида акули като основен източник на храна.
Конфронтацията между тези два мощни вида също служи за изследване на поведението на тези необикновени животни.
Например фактът, че акулите са избягали от тази зона, предполага, че техният инстинкт им позволява да реагират и, страхувайки се от нови атаки, те са способни да предприемат масови миграции за дълъг период от време, когато са близо до морски хищник.
Таунър признава, че поведението на косатките я е изненадало: „Казвам, че те са „най-гениалните“ същества, които познавам. Не можете да не уважавате техните невероятни ловни способности, те определено заслужават прозвището „вълците на морето“
Но също така ми е трудно да гледам как застрашените големи бели акули биват убивани, това е кръговрат на живота, за който съм наясно, но е трудно за всеки любител на акулите да го наблюдава и то с много зловещи екологични последици.“
„ИНТЕЛИГЕНТЕН“ И СТРАХОТЕН СТРАТЕГ
Въпреки славата, приписвана им от киното, Алисън Таунър потвърждава, че „големите бели акули не са безмозъчни хищници, както се смяташе в миналото“.
„Когато ловуват морски тюлени в Южна Африка, моята работа по проследяване показа, че те всъщност чертаят стратегия за лов и я адаптират към поведението на плячката си.“
Също така, добавя тя, фактът, че „в отговор на поведението на косатките те напускат за дълъг период от време, показва, че са интелигентни. Някои видове акули показват различни реакции, но никоя акула не може да се спаси от хищничеството на косатките, така че напускането е добър начин за да се гарантира тяхното оцеляване.“