Снимка: Pixabay

„Мисля, че гладът ще се върне“: оцеляла през гладните години – 30-те, Мария Гончарова се страхува отново да изживее онзи ужас в момент, когато Киев обвинява Москва, че отново използва храната като оръжие.

Деветдесет и три годишната жена трупа у дома какво ли не от страх да не настъпи недоимък, белязана доживот от Сталин, причинил смъртта на милиони с колективизацията на украинските земи по времето на СССР.

Откакто Русия нахлу в Украйна, възрастната дама с червена забрадка чува как ракетите прелитат над хубавата й небесносиня дървена къщичка в село Черемушна в източната Харковска област.

И много лоши спомени й идват наум. „Оцелявахме само с по един печен картоф и брашно“ на ден, твърди Гончарова, която гледа три кокошки в мъничката си градинка.

Инвалидната пенсия от 2000 гривни – близо 65 евро месечно, й стига колкото просто да съществува; тя цепи всеки грош надве и все още готви на печка с дърва.

По пода на жилищната стая са пръснати брезови клонки – въздухът е свеж и чист.

Руснаците „вече откраднаха много зърно от нас и са способни да ни вземат всичко“, отронва тя пред АФП и се кръсти.