СНИМКИ: Twitter
Нараства опасението, че Кремъл ще реши да разпространи конфликта извън Украйна, а кандидат номер едно за откриването на „втория фронт“ е регионът на Западните Балкани, посочва журналистката Наталия Ищенко, редактор на портала „Балкански наблюдател“.
Въпреки че не граничи с Русия и там няма руски войски, регионът изпитва дестабилизиращите ефекти от руската агресия срещу Украйна.
Тук има два „замразени конфликта“: Косово, което остава частично призната държава, и Босна и Херцеговина, която продължава да живее в рамките на Дейтънските мирни споразумения, които трябваше да бъдат временно решение за прекратяване на военните действия и се превърнаха в основен закон за Босна и Херцеговина.
Преди месец Русия директно заплаши Босна и Херцеговина с „украински сценарий“. Тогава руският посланик в БиХ каза, че страната има право да решава дали да се присъедини към НАТО, но Москва си запазва правото да отговори „следвайки примера на Украйна“.
Косово не е било пряко заплашено от Русия, но Москва настоява за „косовския въпрос“ по всеки повод. Ключово послание: Косово няма право да съществува като независима държава.
Но как Русия може да заплаши Босна и Херцеговина, Косово и Западните Балкани като цяло със силов сценарий, ако Западните Балкани нямат граница с Русия и съответно не се очаква пряка военна инвазия?
Война с чужди ръце
„Ескалация на конфликтите c аутсорсинг“, така косовският премиер Албин Курти наскоро описа подхода на Русия към Балканите.
Всъщност в този регион Русия се опитва да приложи нов сценарий на война, включващ своя съюзник Сърбия. Или изобщо – да действат сърбите.
Трябва да се отбележи, че съюзническите руско-сръбски отношения във военното измерение не са изобретение на политици или международни експерти.
От 2013 г. Сърбия официално си сътрудничи с ръководения от Москва военен блок на ОДКБ (Организацията на договора за колективна сигурност). Сръбският парламент е наблюдател в Парламентарната асамблея на Организацията на договора за колективна сигурност и дори агресията на Русия срещу Украйна не принуди Белград да скъса връзките си с организацията (по-специално наблюдателите от ОДКБ работеха на неотдавнашните сръбски избори).
Като се има предвид, че сръбското правителство няма да се промени драстично и със сигурност няма да стане по-малко проруско, заплахата, че Русия може да се опита да дестабилизира региона, разчитайки на Сърбия, остава.
Фактът, че Белград активно се въоръжава, добавя песимизъм относно развитието на ситуацията в региона. Бюджетът за отбрана на Сърбия нараства експоненциално в продължение на няколко години подред.
Общо през последните шест години Сърбия инвестира повече от два милиарда евро в модернизация на армията, модернизиране на военно оборудване и придобиване на модерни системи, изкачвайки се до 22-ро място в списъка на най-мощните военни сили в света.
За илюстрация, само през последните няколко дни Сърбия:
– проведе по време на мащабни учения първото изстрелване на противотанкова ракетна система „Корнет“, която сръбските власти закупиха миналата година в Русия,
– получе зенитно-ракетни системи HQ22 от Китай (приблизителен аналог на ЗРК Patriot и S-300),
– изпрати в армията няколко самоходни гаубици собствено производство…
Сръбското ръководство непрекъснато казва, че Сърбия няма да атакува никого и се готви само за отбрана. Но ако погледнете структурата на въоръжението на сръбската армия, можете да видите, че тя е с нападателно оръжие, така че твърдението за отбранителното въоръжение е напълно безсмислено, смятат експерти.
Въпреки че Белград говори за неутралитет и равноотстояние от Русия и НАТО, повечето военни поръчки са свързани с Русия, а някои с Китай.
Ако си припомним постоянните съвместни руско-белоруско-сръбски военни учения, които се провеждаха редовно до 24 февруари 2022 г., тогава, според експерти, сръбската армия се позиционира не по-малко „като васална сила на руската армия“.
На този фон заплашителните „размисли“ на руските официални лица за Балканите стават още по-подобни на предвестниците на бъдеща ескалация.
Ето защо има прогнози, че хипотетично сръбските или руско-сръбските сили могат да се опитат да „подпомогнат за защитата на суверенитета“ на сръбската част на Босна и Херцеговина или да „защитят правата на косовските сърби“, като инициират своята „специална операция“ или с московската подкрепа или в отговор на искане или натиск от Москва.
Отговорът на Запада
След пълномащабната агресия на Руската федерация срещу Украйна западните страни приеха доста сериозно прогнозата за възможна ескалация на Балканите.
Мироопазващите части на EUFOR в Босна и Херцеговина бяха увеличени и подсилени. За първи път от много години в различни градове на БиХ се появиха въоръжени патрули на миротворци, за да охладят „горещите глави“, а бронетранспортьорите на EUFOR патрулират по улиците в сръбската част на Босна и Херцеговина – Република Сръбска.
Мисията на Европейския съюз в Косово (EULEX) удвои своите полицейски сили.
Мироопазващите сили на НАТО в Косово, KFOR, дори в момент, когато нахлуването на Русия в Украйна беше предвидено само от западното разузнаване, проведоха съвместно учение с EULEX, за да тестват готовността за всякакви извънредни ситуации, които биха могли да застрашат сигурността на региона. След това КФОР продължи да изпълнява рутинните си задължения, призовавайки жителите на Косово да не се притесняват.
Но според постоянните изявления на косовските лидери за възможна дестабилизация с участието на Русия, не всички са оптимисти като миротворците на НАТО.
Има мнение, че желанието на Русия да дестабилизира Балканите има за цел да привлече Запада към глобални пазарлъци, включително в списъка на спорните теми, в допълнение към „украинския въпрос“, Балканите.
Това може да бъде евроатлантическата интеграция на Босна и Херцеговина, независимостта на Република Сръбска, специален статут на Северно Косово – зона на компактно сръбско население, като цяло проблемът с признаването на Косово…
За Украйна това означава, че дипломатическото решение на руско-украинския конфликт става все по-сложно и глобализирано.
А за Балканите – развитието на фронтовете на руско-украинската война има пряка зависимост за ситуацията в региона.