В обсадения като по средновековен маниер украински град Мариупол, сцена на най-тежките битки във войната на Русия в Украйна, хората са толкова гладни, че убиват бездомни кучета за храна, разказва по свидетелства на обсадените Гай Чазан във Financial Times.
Дмитро, бизнесмен, който напусна града, каза как приятели му признали, че са прибягнали до тази отчаяна мярка през последните няколко дни, след като доставките им свършили.
„Чувате думите, но е невъзможно наистина да ги приемете, да повярвате, че това се случва“, добави той. „Това е адът на земята.“
Някога едно от най-важните пристанища на Украйна, Мариупол сега е костница, град на призраци. Подложен на руски бомбардировки с такава интензивност, че цели квартали са превърнати в купища тлеещи развалини.
След дни на наказателни въздушни и артилерийски атаки, които разбиха трите линии на отбранителни укрепления на Мариупол, руските войски вече влязоха в центъра на града, като се съобщава за тежки боеве на някои от главните му търговски улици и близо до Театралния площад, ключова забележителност.
В неделя вечерта Русия даде на Украйна до 5 сутринта местно време, за да реши дали да предаде Мариупол. Руското министерство на отбраната обяви, че ще позволи на украинските войски да напуснат града, но само ако сложат оръжие. Украйна отхвърли ултиматума.
Руските сили вече контролират Ливобережни район, или района на левия бряг, в източната част на града, както и Микрорайони 17-23, поредица от жилищни квартали в североизточната част, каза Анна Романенко, украинска журналистка, която е в тесен контакт с украинските сили там. „Сега фронтовата линия минава точно през Мариупол“, добави тя.
Дмитро, който отказа да даде фамилното си име, беше един от многото жители на Мариупол, с които Financial Times се свърза по телефона, след като бяха евакуирани през последната седмица в контролирания от Украйна град Запорижие, на около 230 км западно. Всички описаха толкова брутално нападение, че унищожи града, уби и осакати безброй цивилни и остави дълбоки белези върху оцелелите.
Всичко гореше, навсякъде имаше трупове
Никола Осиченко, главен изпълнителен директор на телевизия Мариупол, каза, че вечният му спомен от последните три седмици е чувството на пълно безсилие. „Когато бомбите паднаха, рутинно покривах сина си с тялото си“, каза той. „Но знаех, че всъщност не мога да го защитя, че това беше акт на отчаяние.“
Стратегически разположен на Азовско море, вратата към Черно море, Мариупол беше в прицела на Русия от началото на войната. Само след няколко дни силите му започнаха да изстрелват ракети по града в настъпление, което прекъсна доставките на електричество, газ и вода и остави 400 000 жители да се свиват в замръзващи убежища, прегърнати за топлина.
Властите в Мариупол съобщиха, че 2400 жители на града са били убити, откакто Русия започна своята инвазия.
Оцелелите описаха отчаяни опити да се запасят с провизии, докато около тях експлодираха бомби. Дмитро каза, че е посетил централния пазар миналата неделя, след като е бил разбит от руска артилерийска атака.
„Всичко гореше, навсякъде имаше трупове, а аз просто минавах, вземайки зеле тук, един морков там, знаейки, че това означава, че семейството ми ще живее още ден-два“, добави той. „Ти ставаш напълно безчувствен“.
Свидетели изобразяват постапокалиптични сцени на бездомни кучета, които ръфат останките на жертви на бомбардировките, които лежат непогребани на улицата. Цивилните жертви са поставени в масови гробове или погребани в дворовете на къщите: нормални погребения са твърде опасни.
Руската обсада в средновековен маниер на Мариупол също постави жителите му пред остър недостиг както на храна, така и на вода. Без газ те готвят храна на лагерни огньове от счупени мебели в дворовете на къщите си.
Жажда за вода от радиаторите
Осиченко каза, че хората в къщата му, отчаяно жадни, източвали вода от радиатори, събирали и топили сняг и също претърсвали местните паркове за сладководни потоци. „Но там можеха да се образуват опашки и това беше идеална цел за руски ракети“, каза той. Потоците също отпаднаха, защото бързо се замърсиха ог труповете.
Изображения, публикувани в социалните мрежи, описват степента на опустошението – огромни жилищни блокове се превърнаха в ад, след като претърпяха пряк удар, пламъците изпращаха огромни колони черен дим в небето, пътищата са осеяни с изгорели трупове от разрушени автобуси и автомобили, 10-метровият кратер от бомба, хвърлена върху една от детските болници в Мариупол.
Властите алармираха, след като руски самолети бомбардираха главния общински театър в града, предизвиквайки опасения за стотиците жени и деца, които използваха подземието му като убежище за въздушни нападения. Все още не е ясно колко души са убити или ранени при нападението. Русия отрича да е нападала цивилни и обвини украинските власти, че ги използват като жив щит.
Сега жителите са изправени пред нова опасност: евакуация в части от Русия, където ги очаква несигурна съдба. Потенциалните евакуирани лица първо се разпитват от руски служители, които ги „тестват, за да проверят дали са надеждни“, каза Романенко. „Те проверяват публикациите им в социалните медии за нещо антируско.“
Тя каза, че руските сили са изпратили неин приятел от квартал Ливобережни в Новоазовск, малък град на изток от Мариупол, който се контролира от проруски сепаратисти. „Те го разпитали, взели му украинския паспорт и го изпратили в Ростов, през границата с Русия“, каза тя. Оттогава не е чувала за него.
Много други жители се възползваха от редките моменти на спокойствие между пристъпите на обстрел, за да напуснат Мариупол към контролирана от Украйна територия, образувайки дълги конвои от частни автомобили, принудени да преминават през десетки руски контролно-пропускателни пунктове. Пътуването, което в мирно време може да се направи за около два часа и половина, сега отнема 16 часа.
Романенко, която е родена и израснала в Мариупол и е живяла там цял живот, сега е в Запорижие, бежанка. Тя каза, че е с разбито сърце за съдбата на своя град, но е решена да се върне един ден „и да направя всичко възможно, за да го възстановим“.
„Ще се върна, след като руснаците се махнат“, каза тя. „Там са погребани всичките ми предци. Не мога да бъда щастлива никъде другаде.“
