Руските терористични бомбардировки над украински градове може да изглеждат като демонстрация на сила – милиони хора станаха бежанци, а сградите се превърнаха в руини. Но три седмици след катастрофалната грешка на Владимир Путин, истинската история е в слабостта на Русия, отбелязва американският журналист Дейвид фон Дреле в коментар за The Washington Post

Провалът на блицкрига на Путин вече не изглежда резултат от лошо планиране. Най-вероятно това показва недостиг на военна мощ. Руският лидер погрешно прецени, вярвайки, че правителството на Зеленски ще избяга, позволявайки на Киев да падне в лапите му.

Но ревизираната тактика, която Кремъл използва сега, категорично не е тактика на бойна сила от 21-ви век.

Първият ден от глупостта на Путин, 24 февруари, е доста показателен в ретроспекция. Русия започна инвазията си, сякаш беше копие на книга за суперсила, написана от Съединените щати и техните съюзници по време на войната в Персийския залив през 1991 г.

С големи сухопътни сили руснаците изстреляха прецизни ракети, за да деактивират радари, зенитни батареи и летателни писти в Украйна.

Целта на такива точкови удари е да ослепят врага и да свалят самолетите му на земята, давайки на атакуващите сили контрол над небето. След това военновъздушните сили извършват защитата на танковете и войските, докато те уверено се движат напред.

Както отбелязва Джъстин Бронк от Кралския институт за изследвания на отбраната, един от най-старите и най-добри военни мозъчни тръстове в света, „Това никога не се е случвало на Русия. Стъпка 1 не доведе до стъпка 2. Русия не установи превъзходство във въздуха. Нейните танкове и пехота незабавно затънаха, давайки време на украинските бойци да поставят мини, да укрепят позициите си и да планират засади.

Бронк забеляза това веднага и го направи публично достояние в есе от 28 февруари, наречено „Мистериозният случай на изчезналите руски военновъздушни сили“.

Оттогава анализаторите наблюдават ситуацията в небето и отбелязват, че малко се е променило там. Когато официалната базирана в Москва информационна агенция ТАСС заяви пълно превъзходство на Русия във въздуха, можеше да се заключи, че това никога няма да се случи.

Размишлявайки върху „мистериозния случай на изчезналите руски ВВС“, Бронк цитира следните данни: пилотите на руските военно-въздушни сили прекарват около 100 часа годишно във въздуха. Това е всичко, което икономиката от трето ниво може да си позволи. Сто часа годишно, или средно по-малко от 20 минути на ден.

„Руското ръководство може да се колебае да започне мащабни военни операции, които ще разкрият пропастта между външните възприятия и реалните възможности“, предполага Бронк.

Въпреки огромните разходи за модерни самолети, руските генерали предпочитат да ги оставят заплашително паркирани на пистите, отколкото да ги оставят да летят некомпетентно в битка.

Неуспехът да се надгради първоначалната демонстрация на съвременната мощ разкрива друга слабост на Русия: нейните прецизно насочвани боеприпаси изглежда са в недостиг.

Независимо дали са с лазерно или GPS насочване, интелигентните бомби все повече се превръщат в ключ към войната през 21-ви век.

Дори въоръжените сили на малките западни държави са достатъчно оборудвани в този аспект. Например, Обединеното кралство има по около девет умни бомби за всяка „глупава“ бомба в своя арсенал, според експерта по отбраната от Университета в Ексетър Майкъл Кларк, който е изчислил, че съотношението е обърнато в Русия: девет глупави бомби за всяка умна.

Това може да обясни последните руски операции в Сирия. Както и в Украйна, Путин е наредил масивни бомбардировки с остарели оръжия. Но някои западни анализатори по това време предположиха, че Путин прави това, за да обърка отговора на въпроса кой наистина уврежда инфраструктурата – може би Сирия, а не Русия.

Сега Путин бомбардира Украйна с „тъпи“ бомби и вече няма объркване. Първоначалният му залп от прецизно насочвани боеприпаси очевидно беше само заплаха наужким. И можеше да проработи, ако президентът на Украйна Володимир Зеленски не упорстваше да остане. И така вместо това се оказва, че руската армия е затънала в 1970 г.

Това разкрива още една нейна слабост. Поради липса на прецизни боеприпаси, Русия трябва да разчита на сравнително ниско летящи бомбардировачи и наземна артилерия, за да щурмува украинските градове. Това неизбежно води до повече цели, свалени от украинската съпротива, което носи повече загинали руски войници и пилоти – и повече мъка в родината им.

Нищо чудно, че Путин моли за военна помощ от китайския лидер Си Цзинпин. Ако собствената му военна машина беше достатъчно силна, досега щяхме да го видим, защото дори заблуждаващият се московски диктатор разбира, че вече се бори за живота си.

Има опасения, че Путин в отчаяние ще прибегне до химическо оръжие – най-глупавата от всички бомби.

И това е силата, която Русия толкова се стремеше да получи. Путин я създаде, когато светът беше сравнително приятелски настроен и дружелюбен, но резултатът се оказа толкова кух, колкото и пинята (куха играчка c мексикански произход с доста голям размер, изработена от папие-маше или лека опаковъчна хартия с орнаменти и декорации).

Той няма надежда да запълни зейналите празнини в мощта му, тъй като безпрецедентните икономически санкции прекъснаха достъпа му до пари и технологии.

Ядреният арсенал на Русия ще я предпази от пряка военна агресия (въпреки че не говорим някой да я заплашва с атака).

Но фиаското в Украйна е краят на статута на Русия като суперсила. В своята вманиаченост Путин постигна само непредизвикано от нищо разобличаване на истинската степен на упадъка на своята нация.