СНИМКИ: БГНЕС/Елена Иванова (Zashtoto.com)
Учредяването на Национална награда за поезия „Константин Павлов“ на името на известния български поет, идеята е на Румяна Таслакова от „Дойче Веле“.
„Обявяваме тази награда на празника на Йоан Златоуст, който казва: „Ако искаш да се прославиш, презирай славата“. Днес ще говорим за поета Константин Павлов, който се прослави именно презирайки славата“, откри пресконференцията Кирил Вълчев, генерален директор на БТА, медиен партньор на инициативата.
В нея участваха журналистката и дългогодишна ръководителка на Българската редакция в „Дойче веле“ Румяна Таслакова – инициатор за учредяването на литературната награда, както и членовете на журито, което ще присъжда наградата: поетесата и драматург Мирела Иванова, литературният историк и критик проф. Михаил Неделчев и писателят Ани Илков. На събитието присъстваха също дъщерята и внучката на поета – художничката и директор на НУИИ Донка Павлова и студентката Неда Лаптева.
„Една нощ, миналата година, сънувах Константин Павлов. Когато се събудих, се замислих, че на името на този невероятен българин няма учредена награда. А трябва да търсим и откриваме поетите, които ще припомнят за неговия невероятен дух и изключителното му гражданско достойнство и ще носят част от тях в нашето и в бъдещото време“, каза Румяна Таслакова и отбеляза, че основният критерий за открояване на достойните за наградата поети трябва да бъде именно гражданският им дух – като личности и като творци.
Създателите на наградата се обединиха около мнението, че Константин Павлов несъмнено е едно от най-необичайните и знакови явления в българската поезия – немногословният автор, чиито забранени „Стихове“ (втората книга на поета) се преписваха на ръка, разпространяваха се и се превръщаха в символи на литературния и човешки стоицизъм, на свободния и неустрашим дух, на високия смисъл да останеш верен на словото и истината.
„За нас, литераторите, които съзряхме в средата на 60-те години и бяхме настроени критично към режима, „Стихове“ на Константин Павлов бе една от нашите съкровени, най-важни книги. И след 1989 г. Константин Павлов се превърна пак в нещо като опозиция. Днес също присъства непрекъснато в нашето съзнание като коректив чрез мяркащи се негови фрази и думи. Той вече е класик, но без да е застинал в поза“, отбеляза проф. Михаил Неделчев.
Ани Илков определи Константин Павлов като „труден поет, последния просветител – скептичен просветител; човек, чийто опит стига обертоновете на мистическото, без да води до суеверие, и човек, който подлага настоящето на радикална критика, без да напуска териториите на духа“.
„Няма друг, който да е стоял с такава житейска и творческа твърдост в защита на свободната мисъл, творческото въображение и автономията на изкуството в България от 60-те години и насетне. Той бе поетът, който не пееше, усъмнен в „красивото безкористие“ на тогавашните „славеи“. Той взриви самото сърце на тогава пишещият се отново комунистически романс, като го атакува отчасти със собствените му идеали“, каза Ани Илков. И предложи да се помисли и за поставяне на малък бюст (паметник) на Константин Павлов в близост до дома му в София.
Националната награда за поезия „Константин Павлов“ – материално поощрение и малка статуетка, изработена от скулптора Ангел Станев, ще се връчва всяка година на рождения ден на Константин Павлов – 2 април, на тържествена церемония в Софийска градска художествена галерия. Първата награда ще бъде обявена още тази година.