От обобщените данни на седмичните и месечните бюлетини на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ) става ясно, че средното годишно увеличение на цените на храните на едро, предлагани по стоковите тържища е с 16.19%, като по групи храни най-голямо е поскъпването при зеленчуците (+21.90%), следвани от месните, млечните и други храни, вкл. варивата (+15.93%), и плодовете (+10.71%), съобщава дир.бг.
Как се стигна дотук?
На първо място са цените на горивата и енергията, които непрекъснато поскъпваха, особен през втората половина на годината, когато постоянно докосваха рекордни стойности. Особеното при тях е, че ефектът им се усеща и през следващи периоди, тъй като производителите на храни и най-вече на оранжерийни зеленчуци и плодове, калкулират новите енергийни цени върху продукцията, си когато я предложат на пазара. И докато не настъпи равновесие на енергийния пазар, цените на храните ще продължат да се влияят от него. По-скъпите торове, по-високите разходи за рязане и други дейности от есента също ще бъдат калкулирани през пролетта. Пред Нова телевизия председателят на ДКСБТ Владимир Иванов дори прогнозира, че може да има недостиг предимно на зеленчуци, защото много хора ще се откажат или ще заложат по-малко за производство. „Но пък може да се появи по-евтин сорт домат, който да е по-устойчив на болести, по-плодороден и с по-малко разходи за отглеждането му“, допуска Иванов.
Той дори прогнозира продължаващо поскъпване, защото по неговите думи, тези разходи вече са генерирани и поскъпването нямакак да бъде избегнато. „В земеделския сектор има репродуктивност, според която харчиш в момента, а събираш при продажбата на плодовете след шест-седем месеца. Следователно по-високите разходи при производстовото ще се отразят на цените при продажбата на зеленчуците и плодовете“, обясни председателят на ДКСБТ.
Вторият фактор е сезонното предлагане и търсене и конкуренцията на вноса, който удря най-вече върху цените на плодовете и зеленчуците. В началото на съответния сезон обикновено предлаганите плодове и зеленчуци, са с по-високи цени, докато на по-късен етап достигат относително равновесни нива. Има и една особеност при плодовете и зеленчуците, тъй като те са бързо развалящи се хранителни продукти, затова и цените им зависят от времето за тяхната реализация. Този фактор е почти незначителен при месните и млечните храни, както и при варивата (фасул, леща, ориз).
Българските производители отдавна алармират, че вносът на плодове и зеленчуци от съседните страни, и най-вече Турция, притиска цените на българските производители. Като цяло, обаче, пазарът е конкурентен и отклоненията заради вноса не са толкова значителни, както заради горивата и енергията.Затова и, което е редно да се отбележи, при определяне на индекса на тържищните цени (ИТЦ) и тежестта е различна при плодовете и зеленчуците (25% е за българските и 22% за вносните).
И третият фактор е свързан с пандемията COVID-19, който до голяма степен парализира българските производители, но благодарение на държавното подпомагане, ефектът върху производителността не е толкова съществен, тъй като много малко преработватели са били принудени да затварят, дори и временно. Докато пазарният ефект е доста съществен. Страхът завладя пазара на храните на едро още след 13 март 2020 година, когато за пръв път беше обявено извънредното положение, след което последва извънредна епидемиологична обстановка, която е удължавана няколко пъти и действа до 31 март 2022 година. Първо беше паниката и желание за презапасяване, но този ефект почти изчезна през миналата година, но пък се задейства, т. нар. презастраховане и цените се поддържаха малко изкуствено завишени, като оправданието беше инфлацията, която нараства най-вече заради високите енергийни цени, което пък е свързано с първия фактор.
