Руският историк Юрий Дмитриев, специалист по проучване на сталинските репресии, беше осъден днес на 15 години затвор за сексуално насилие над доведената си дъщеря по дело, което според привържениците му, е било политическо, предаде Франс прес.
Осъждането на този член на НПО „Мемориал“ – правозащитна организация, пазител на паметта на жертвите на ГУЛАГ, е първото от три съдебни произнасяния в рамките на три дни, които може да доведат до закриването й тази седмица.
Настоящата присъда увеличава с две години предишна, постановена през 2020 г. по същото дело, смятано от привържениците на историка за репресивна мярка заради проучванията на Дмитриев на смъртоносните чистки от съветската епоха.
Дмитриев беше арестуван и обвинен през 2016 г. по обвинения в детска порнография за голи снимки на 3, 5 и 6-годишна възраст на осиновената си дъщеря. Той обясни, че снимките са били правени с цел да се проследи израстването на момичето и през 2018 г. беше оправдан. Впоследствие обаче имаше преразглеждане на присъдата му и Дмитриев беше осъден на 13 години затвор, които днес бяха увеличени на 15.
Според много НПО, Дмитриев плаща за изследванията си за мащаба на сталинските репресии. Те са страница от историята, чието значение Кремъл се опитва да омаловажи, защото е в разрез с официалното становище за героизма и величието на Русия, наследничка на СССР, отбелязва АФП.
Дмитриев посвети десетилетия на установяване на местата на масови гробове и на ексхумация на останките на жертви на сталинските репресии.
При управлението на президента на Русия Владимир Путин, който е бивш офицер от КГБ, организацията – наследник на политическата полиция по времето на Ленин и Сталин, достъпът до държавните архиви по тези въпроси беше значително ограничен, а самоличността на извършителите на чистките беше засекретена.
Един от малкото оцелели вестници в Русия, който не е част от държавната пропаганда – „Новая Газета“, публикува репортаж на Никита Гирин от съдебната зала при произнасянето на присъдата, който ви предлагаме по-долу.
„Татко, дръж се!“, вика Катя Клодт, която сама едва стои на крака от вълнение. „Та аз какво – всичко ми е наред“, утешава дъщеря си измореният баща, който ще посрещне петата Нова година в следствения арест.
Точно сега на Юрий Дмитриев, изследовател на сталинските репресии, на когото „всичко е наред“, е удължен срокът на лишаване от свобода от 13 на 15 години.
Съдията от Петрозаводския градски съд Хомякова не повтори грешките на двамата си предшественици, които оправдаха историка, и го нарече виновен за правене на порнография с участието на непълнолетна осиновена дъщеря и развратни действия срещу нея.
По тези членове Дмитриев получи девет години строг режим, но чрез частично допълнение към предварително одобрената присъда по статията за сексуално насилие (13 години) му беше определен общ срок от 15 години.
За разлика от предишните два процеса, този път на журналистите и близките на историка беше позволено да присъстват при обявяването на присъдата. Съдията не прочете мотивационната част, тъй като процесът беше в закрит режим.
Дмитриев, с дънки и черен джъмпер, поздравява адвокатите Виктор Ануфриев и Роман Масалев и сочи с пръсти „Победа“ журналистите. „Всичко е естествено. Вертикалът на властта работи“, казва той от клетката.
„Готов?“, внимателно пита историка пазачът и вади белезниците.
„Да, готов съм“, отговаря Дмитриев, протягайки ръце.
„Не-ви-нен! Не-ви-нен!“, скандират, когато водят Дмитриев към изхода, няколко десетки души в коридора. Сред тях са председателят на „Мемориал“ (организацията е включена в регистъра на т. Нар. чуждестранни агенти) Ян Рачински, депутатът от законодателното събрание на Санкт Петербург Борис Вишневски, свещеник Григорий Михнов-Войтенко, активисти от Москва и Санкт Петербург.
Без да познаваме материалите по делото, вероятно не е лесно да се повярва в невинността на Дмитриев. „Новая газета“ успя да ги проучи: в завършения процес става дума за девет голи снимки на осиновената дъщеря на историка на 3, 5 и 6 години.
Дмитриев твърди, че е направил пет от деветте снимки за лекарите, когато дъщеря му се оплаквала от болки в слабините, и още четири – в отговор на молбата на момичето да снима загара й си, когато семейството се връща от почивка на юг.
По този състав Дмитриев е съден два пъти от 2016 г. насам – и два пъти оправдан, но през есента на 2020 г. делото е изпратено за трето заседание.
Тогава той беше осъден на 13 години затвор по друга статия – за сексуално насилие. Това обвинение се появи през лятото на 2018 г. – веднага след оправдателната присъда по резултатите от първия процес.
Разследването и съдът считат докосването на Дмитриев до бикините на детето за насилие: на 8-годишна възраст дъщерята има енуреза и по този начин настойникът проверява дали дрехите й са сухи, ако усети миризмата на урина.
От материалите по делото, които „Новая газета“ е проучила, става ясно, че момичето не помни почти нищо за този период от време, а следователят и психологът, използвайки комуникационен натиск (което съобщиха експерти от Института за руски език на Руската академия на науките, която изучава текстовете на разпита), измъкна необходимите отговори.
13-годишната присъда защитата на Дмитриев и колегите му от „Мемориал“ в момента обжалват пред Президиума на Върховния съд и Европейския съд по правата на човека. Днешната „порнографска“ присъда също ще бъде обжалвана.
Сътрудниците на Дмитриев са убедени, че руските служители на сигурността, които се смятат за наследници на НКВД и дори на опричниците (отряди на руския цар Иван Грозни за брутален терор над населението през 16-ти век), преследват историка за дългите години, в които той търси полигони за разстрели от времето Големия терор и изобщо за работата му по опазване на спомена от репресиите. Внимание към тази работа проявиха, между другото, и чуждестранни консули.
„Мечтая да се срещна поне в лустрационната комисия с онези, които изфабрикуваха случая на Дмитриев“, казва Борис Вишневски. „И като максимум – да видим как те самите биха понесли присъдата. Това не е защото съм толкова кръвожаден и отмъстителен, а защото само ако съдиите разберат, че самите те могат да получат справедлива присъда за незаконни действия, те ще започнат да се чудят дали е необходимо да се произнасят несправедливи присъди, изпълнявайки очевидни желания или фини намеци от техните началници.“
Вишневски вярва, че „зората ще дойде“: „Най-дълбокият, най-мрачният, най-чудовищният тоталитаризъм няма да продължи вечно. Това веднъж ми каза моят старши приятел и учител Борис Натанович Стругацки. Вече видяхме как се срина тоталитарната система. Определено ще го видим отново.“
Много от групата за подкрепа на Юрий Дмитриев ще вземат влака вечерта, за да се върнат в Москва, за да подкрепят утре „Мемориал“ в съда – организация, чийто клон в Карелия Дмитриев оглавява (и сега е особено горд с това). Ликвидацията на „Мемориал“, присъдата над Дмитриев – всичко това изглежда като окончателно решение на паметта на репресиите.
Самият историк счита, че и това не е дъното: ще бъде още по-лошо. „Татко на свижданията казва, че още не е дошла 37-а година“, посъвзела се коментира присъдата Катя Клодт. „По-точно – още не е август 37-ма (тогава след заповед 00447 започва най-масовата операция от Големия терор – бел. „Новая газета“). Той казва: „Сега е някъде март 37-а“, добавя тя.