„България провежда третите си парламентарни избори тази година в неделя с надеждата най-накрая да осигури правителство, което да се справи с пандемията от COVID-19, да се справи с покачващите се цени на енергията и да изкорени корупцията“, пише Reuters в материал, предоставен без редакторска намеса.

Не се очаква никоя партия да спечели абсолютно мнозинство и най-бедната страна-членка на Европейския съюз вероятно ще се изправи пред третия си кръг от трудни коалиционни преговори в дълбоко фрагментаризирания парламент тази година.

Неуспехът да се състави ново правителство може потенциално да забави плана на България за приемане на еврото до 2024 г. и да забави мерките за смекчаване на въздействието на високите енергийни разходи върху потребителите тази зима.

Дясноцентристката партия ГЕРБ на бившия премиер Бойко Борисов води социологическите проучвания с около 24% подкрепа, но няма очевидни съюзници. „Продължаваме промяната“, нова центристка партия, която се фокусира върху борбата с корупцията и левите Социалисти, ги следват с 15-16%.

Надеждите на избирателите, че ще се оформи жизнеспособна коалиция, са помрачени от политически различия и съперничество, които попречиха на сформирането на ново правителство след изборите през юли и април. В момента страната се ръководи от служебно правителство.

„Две неща са ясни: новият парламент няма да бъде по-лесен от предишните два и сформирането на правителство няма да бъде по-лесно“, каза Боряна Димитрова, политически анализатор от социологическата агенция Alpha Research.

Но тъй като политиците са подложени на натиск от уморените избиратели да оставят настрана различията си, тя каза, че има големи надежди, че „не можем да останем без правителство за трети път“.

Тя и други политически анализатори казват, че в крайна сметка може да бъде сформирано правителство, обединяващо антикорупционните партии и социалистите.

„Потенциалното сътрудничество между Българската социалистическа партия (БСП) и т. нар. „протестни партии“, особено новодошлите „Продължаваме промяната“, може да бъде от ключово значение за решаването на продължителна правителствена криза“, казва Андрюс Турса от консултантската фирма Teneo.

Президентските избори, които също ще се проведат в неделя, вероятно ще бъдат по-прости, като се очаква Румен Радев да запази до голяма степен церемониалния пост след вероятния втори тур срещу ректора на Софийския университет Анастас Герджиков.

КОРУПЦИЯ

Доминиращият проблем в българските избори отдавна е корупцията, която е широко обвинявана за ниския стандарт на живот в 7-милионната балканска страна, където брутният вътрешен продукт на глава от населението е само 55% от средния за ЕС.

„Продължаваме промяната“, създадена през септември от двама бивши служебни министри, образовани в Харвард, получи подкрепа, като атакува корупцията и критикува Борисов, че не е направил достатъчно, за да се справи с корупцията през десетилетието на власт.

След големи антикорупционни протести срещу правителството на Борисов през 2020 г., той не успя да удължи управлението си след вота през април. Въпреки че тогава ГЕРБ спечели повече гласове от всяка друга партия в бившата комунистическа държава, другите я изолираха.

ГЕРБ беше изведен на второ място от анти-истаблишмент партия ИТН през юли. Но ИТН не успя да сформира коалиция и оттогава подкрепата й намаля, докато политическата патова ситуация помогна на Борисов да мобилизира ядрото на привържениците на ГЕРБ.

Други важни въпроси, свързани с изборите, са високите енергийни разходи и опасенията за нарастващите коронавирусни инфекции и смъртни случаи в най-слабо ваксинираната държава в ЕС.

Библиотекарят Мая Данаилова, на 60 години, иска правителство, което сериозно да изкорени корупцията. „Не можем да продължим така, без разследвания, без да изнесем истината наяве“, каза тя.

79-годишният пенсионер Георги Георгиев е притеснен от възможните последици от неосигуряването на ново правителство. „Надявам се този парламент да състави правителство, защото в противен случай ситуацията ще се влоши много… Всички кризи ще се задълбочават“, каза той.

Washington Post

Гласоподавателите в България ще отидат до урните в неделя за трети път от седем месеца на фона на нарастване на случаите на Covid, след като нито една партия не си осигури достатъчно подкрепа на предишните два вота през април и юли, за да формира стабилно правителство, пише The Washington Post.

Тяхната задача този път ще бъде не само да излязат от политическата безизходица, която засегна силно икономиката на най-бедната страна в Европейския съюз, но и да изберат нов президент.

Повече от 6,7 милиона българи имат право да гласуват, но социологическите експерти очакват много от тях да останат вкъщи поради нарастващата загриженост от новата смъртоносна вълна от COVID-19 и нарастващия брой инфекции и смъртни случаи.

В четвъртък България отчете най-високия си досега общ брой смъртни случаи на ден. Неговата седемдневна плъзгаща се средна стойност на смъртните случаи на милион жители достигна 24,13, в сравнение със средна стойност за ЕС от 3,1, според университета Джонс Хопкинс.

Въпреки че болниците се борят с нарастващия приток на пациенти, сегашното служебно правителство се колебае да наложи непопулярни ограничения за блокиране преди изборите.

Последните проучвания на общественото мнение показват, че въпреки по-нататъшното намаляване на подкрепата за бившата управляваща партия ГЕРБ е най-вероятно тя да завърши първа на изборите в неделя, което анализаторите приписват на склонността на избирателите да се придържат към статуквото по време на криза.

Последните разследвания за предполагаема корупция по време на мандата на бившия премиер Бойко Борисов обаче ограничават шансовете му да намери коалиционни партньори за нов мандат – който ще бъде четвъртият за последните 12 години.

„Продължаваме промяната“, нова партия, ръководена от двама образовани в Харвард бивши министри в служебното правителство – Кирил Петков и Асен Василев – отбелязва ръст на подкрепата си заради техните решителни действия срещу корупцията.

Проучванията на общественото мнение показват, че до седем партии могат да преминат прага от 4%, за да влязат в парламента при гласуването в неделя.

Неотдавнашно проучване на „Галъп интернешънъл“ класира ГЕРБ на първо място с 23,5%, следван от двата му основни съперника – Продължаваме промяната с 15,5% и Социалистическата партия с 15,2%.

Анти-елитарната партия „Има такъв народ“, водена от телевизионния артист Слави Трифонов, която спечели изборите през юли с малка преднина, се очаква да завърши на четвърто място поради неуспеха да създаде правителство с другите антикорупционни партии.

„Победителят на изборите в неделя ще бъде партия ГЕРБ, но след миналогодишните протести стана ясно, че тя е в политическа изолация“, каза пред Асошиейтед прес Първан Симеонов, софийски политически анализатор от „Галъп интернешънъл“.

Симеонов прогнозира тежки коалиционни преговори във фрагментаризирания парламент, но изрази надежда, че ще има по-силен обществен натиск върху политиците.

„Хората ще принудят политиците да сформират правителство, така че този път шансовете за това са по-добри“, каза той.

На президентските избори в неделя досегашният президент Румен Радев се кандидатира за втори петгодишен мандат на до голяма степен церемониален пост.

Радев, открит критик на Борисов и твърд привърженик на миналогодишните антикорупционни протести, се очаква да спечели малко под 50%, необходими за категорична победа в първия тур. Ако е така, ще има балотаж на 21 ноември.

Основният му претендент сред 23-мата, които се борят за поста е Анастас Герджиков, университетски преподавател.

Euronews

Българите отиват до урните в неделя за третите си парламентарни избори тази година, както и за да изберат президент, пише Euronews.

Двете предишни гласувания бяха проведени през април и юли, но най-големите три партии в страната не успяха да създадат работещо коалиционно правителство.

Ако и този път не успеят, парламентът ще бъде разпуснат отново и ще бъде назначено ново служебно правителство в страната-членка на Европейския съюз.

Гласоподавателите също ще изберат своя нов президент на 14 ноември и докато българският държавен глава няма действителна власт, нещата са малко по-различни за сегашния президент Румен Радев.

По време на ожесточена конфронтация между най-мощните български институции, прокуратурата нахлу в кабинета на президента, което доведе до вълна от антиправителствени протести през лятото на 2020 г.

Тогава Радев беше критикуван от политическите си съперници, партията ГЕРБ на бившия премиер Бойко Борисов, за това, че се среща с част от протестиращите и „разделя нацията за политическа изгода“.

Според политически експерт и бивш съветник на президента Слави Василев това, напротив, е укрепило президентската институция.

„Президентът Радев изпълни ролята на президентската институция. Той призна исканията на тълпата за легитимни и подкрепи протестите. Това го прави ключов участник в политическия пейзаж на България, въпреки че не държи властта като премиера“, каза Василев пред Euronews.

Президентът на България обикновено играе по-скоро церемониална роля в политическия пейзаж. Той е главнокомандващ, може да назначава някои високопоставени служители и има право да налага вето на закони, но самото вето може лесно да бъде преодоляно от парламента.

Въпреки участието на Радев на политическата сцена, политическият пейзаж остава много фрагментиран, до степен, в която в момента е невъзможно да се сформира коалиционно правителство.

„Посланието за промяна беше в центъра на българската политика през изминалата година. Политическите партии в парламента дори го разпознаха като солидна основа, която може да обедини различните партии в парламента“, добави Василев.

По-малко от седмица преди изборите Румен Радев води в социологическите проучвания с над 20%.

Въпреки това, категорична победа остава много малко вероятна, което означава, че може да се очаква балотаж.