Източник: БГНЕС
Великобритания съобщи, че е получила подкрепата на повече от 100 държави за слагане край на обезлесяването по света, което учените смятат за един от главните фактори за климатичните промени, предаде Асошиейтед прес.
На климатичната конференция на ООН в Глазгоу британското правителство каза, че лидерите на страни, представляващи над 85 процента от световните гори, са се ангажирали до 2030 г. да прекратят обезлесяването и да преминат към активно залесяване.

Планът е подкрепен от страни като Бразилия, Китай, Колумбия, Конго, Индонезия, Русия и САЩ. За осъществяването му са обещани над 1,9 милиарда долара държавни и частни средства.
Горите са много важни екосистеми и едно от основните средства за поглъщане на въглероден диоксид от атмосферата, но цената на дървесината като суровина и нарастващото търсене на земеделски земи и пасища води до масирано и често незаконно изсичане на горите, особено в развиващите се страни.
Правозащитната организация „Хюман райтс уоч“ предупреди, че постиганите преди подобни договорености са се оказвали безрезултатни Лусиана Телес Чавес, изследователка от организацията, каза, че увеличаването на правата на коренното население ще спомогне за преустановяване на обезлесяването и би трябвало да бъде включено в споразумението.
Световните лидери трябва да действат, за да „спасят човечеството“
Това заяви ръководителят на ООН Антониу Гутериш в понеделник, когато те се събраха на историческата среща на върха за климата COP26, а в ушите им звучаха предупрежденията на учените за голяма опасност.
Повече от 120 държавни и правителствени ръководители се събират в Глазгоу за двудневна среща на върха в началото на конференцията на ООН COP26, която според организаторите е от решаващо значение за очертаване на пътя на човечеството извън катастрофалното глобално затопляне.
Президентът на САЩ Джо Байдън, индийският президент Нарендра Моди и германският канцлер Ангела Меркел щяха да произнесат речи, в които се очакваше да се подчертае необходимостта от спешни действия.
„Остава една минута до полунощ… и ние трябва да действаме сега“, заяви британският премиер Борис Джонсън, за да даде начало на работата в понякога хаотичния ден на откриването.
COP26 е обявена за жизненоважна за по-нататъшната жизнеспособност на Парижкото споразумение, което страните подписаха през 2015 г., като обещаха да ограничат повишаването на глобалната температура до „доста под“ два градуса по Целзий и да работят за по-добрия вариант за ограничаване повишаването на температурата до 1,5 градуса по Целзий.

При малко повече от 1 градус затопляне от индустриалната революция насам Земята е измъчвана от все по-екстремни горещини, наводнения и тропически бури, подхранвани от покачващите се морета.
Правителствата са подложени на натиск да удвоят ангажиментите си за намаляване на емисиите, за да ги приведат в съответствие с целите от Париж, и да осигурят отдавна обещаните парични средства, за да помогнат на развиващите се страни да екологизират мрежите си и да се предпазят от бъдещи бедствия.
„Стига брутално унищожаване на биоразнообразието. Стига сме се убивали с въглерод. Стига сме се отнасяли към природата като към тоалетна. Стига сме изгаряли, сондирали и копаели все по-дълбоко. Ние сами копаем гробовете си.“
Хиляди делегати се наредиха на опашка, за да влязат на срещата на върха в понеделник, като преговаряха в блокирания център на града, чиято охрана приличаше на тази на летище.
Големите отсъстващи
Подготовката за срещата на високо равнище беше помрачена от редица отсъствия на високопоставени личности.
Както китайският президент Си Цзинпин, който не е напускал страната си по време на пандемията от COVID-19, така и руският президент Владимир Путин, който се включи онлайн.
В понеделник пък турският президент Реджеп Тайип Ердоган отмени участието си, без да спомене конкретни причини.
Според наблюдатели срещата в Глазгоу, която ще продължи до 12 ноември, ще бъде трудна.
Повечето държави вече са представили своите обновени планове за намаляване на емисиите – известни като „национално определен принос“ или NDC – преди COP26.
Но дори тези ангажименти бъдат спазени, те все още ще доведат до „катастрофално“ затопляне от 2,7 градуса по Целзий, според ООН.
Проблемните държави – Китай и Индия
Китай, който е най-големият замърсител с въглероден диоксид в света, току-що представи на ООН преработения си план за климата, в който се повтаря дългогодишната цел за достигане на пик на емисиите до 2030 г.
В понеделник напрежението между САЩ и Китай се покачи, след като съветникът на Байдън по националната сигурност Джейк Съливан определи Пекин сред „значителните отклонения“.
Той допълни, че Китай „няма да бъде представен на ниво лидери на COP26 и… е длъжен да увеличи амбицията си, докато вървим напред“.
Междувременно Индия все още не е представила преработен NDC, което е изискване съгласно Парижкото споразумение.
Обръщението на Моди се очаква с нетърпение, въпреки че не е ясно дали то ще съдържа нови ангажименти в областта на климата.
Богатите с план за 100 милиарда долара
Друг належащ въпрос е неуспехът на богатите държави да предоставят 100 млрд. долара годишно за подпомагане на уязвимите държави да се адаптират към изменението на климата.
Целта – която трябваше да бъде изпълнена миналата година – беше отложена за 2023 г., което изостри напрежението между по-богатите държави, отговорни за глобалното затопляне, и по-бедните страни, които са жертви на последиците от него.
Обръщенията на повече от 100 световни лидери ще бъдат внимателно проследени, особено от младите активисти, които пътуваха до Шотландия с влак.
„Като граждани на цялата планета, ние ви призоваваме да се изправите срещу извънредната ситуация, свързана с климата“, заявиха те в отворено писмо, подписано от Тунберг и други, което събра близо един милион подписа.
