СНИМКИ: БГНЕС
През последното десетилетие възраждащата се Русия на Владимир Путин бе постоянна грижа за мнозина на Запад – тези опасения не са безпочвени, се казва в анализ за CNN на Люк Макгий.
Не може да се отрече, че самочувствието през този период на Путин и близкият му кръг са нараснали. Независимо дали става въпрос за анексиране на части от друга нация, подкрепа на диктатор във външна война или отравяне на дисиденти на руска земя, Кремъл на Путин на пръв поглед вече не търси одобрение от Запад, което е позволило на войнствеността на Москва да расте без ефект ефект върху поведението му.
На света бе напомнено за самочувствието на Русия през последните седмици. След като цените на газа се покачват в цяла Европа поради намалените доставки на руски газ, след като Путин прекъсва разхлабените дипломатически връзки на нацията си с НАТО, струва си да се проучи колко сериозно западните политици са сгрешили по отношение на Путин и са подценили желанието му да използва оръжията, с които разполага.
Енергийната криза в цяла Европа разкрива много мощен инструмент, който осигурява на Русия лост в отношенията й с Европа: нейните газови запаси.
Не е тайна, че много европейски страни, включително Германия, разчитат на руските доставки на природен газ. Сегашният недостиг оголи не само икономическите, но и геополитическите рискове от тази зависимост.
И докато Русия изпълнява съществуващите си задължения за снабдяване на европейските страни, анализатори твърдят, че тя би могла да увеличи износа, за да позволи натрупване на резерви пред евентуална студена зима, като по този начин намали разходите и успокои нервите.
Но от руска гледна точка въпросът е – а защо да го правим?
Москва все още чака одобрение от германските регулатори за „Северен поток 2“ – спорния газопровод, който ще свързва Русия с Германия и ще доставя големи количества газ за Западна Европа.
„Ако германският регулатор даде разрешението си за доставки утре, доставките от 17,5 милиарда кубически метра ще започнат вдругиден“, каза Путин на телевизионен форум в четвъртък, обвинявайки за газовата криза и високите цени енергийната политика на ЕС, предаде Ройтерс.
Газопроводът е спорен, тъй като мнозина го разглеждат като проект за геополитическо влияние за Москва, опасение, който не беше разсеяно, когато вицепремиерът на Русия Александър Новак заяви по-рано този месец, че „предсрочното завършване на сертифицирането“ за „Северен поток 2“ ще помогне „да се охлади“ настоящата ситуация.
Освен финансовите и геополитически предимства, които може да дойдат от зависимостта на Европа от руския газ, това също помага във вътрешната политика чрез тезата, която се е развила с времето в Русия: Западът непрекъснато греши.
„Сърцевината на този пропаганден наратив е, че Европа и Западът трябва да преосмислят своите сбъркани политики, независимо дали става дума за енергетика, външна намеса или изграждане на нация“, казва Олег Игнатов, старши анализатор в Crisis Group в Русия.
„Преди десет години този аргумент беше по-отбранителен, тъй като Кремъл искаше да се предпази от критики от западни правителства или неправителствени организации.
Но сега Русия може да твърди, че западната политика се провали в Либия, Сирия и сега Афганистан толкова зле, че подходът на Русия всъщност е бил правилният през цялото време“, добавя той.
Провалът на Запада и успехът на Русия, разбира се, са свързани с приоритетите на всяка страна. Путин каза, че разпадането на Съветския съюз е „най-голямата геополитическа трагедия“ на 20-ти век.
Когато това се вземе предвид в оценката на голяма част от поведението на Путин през последното десетилетие – анексирането на Крим, заблуждаването на Запада за военните действия в Сирия чрез отричане на дейността на Русия, разпалване на напрежение между НАТО и Турция – става лесно той да си изгради имидж на лидер, който се опитва да върне гордостта в страната си.
И който охотно се възползва от възможностите, предоставени му от наивни противници на световната сцена.
„От края на Студената война мнозина от поколението на Путин вярват, че те все още са в политическа война със Запада“, казва Марк Галеоти, почетен професор в University College London, в момента базиран в Москва.
„Това стана по-остро след анексирането на Крим през 2014 г. и затова сега виждате Русия, която вече по-спокойно праща войски на международните граници, разпространява дезинформация и преследва политически дисиденти. От тяхна гледна точка, това е война“, казва Галеоти, преди да добави, че „за Запада обаче Русия е изключително досадна, но всъщност в момента не толкова голяма заплаха“.
Някои твърдят, че относително ограничената заплаха от страна на Путин породи слаба западна политика пред лицето на руската агресия. Това, от своя страна, означава, че руският президент може да извършва враждебни действия с много малко последствия за него.
Такава изглежда логиката. Отравянето от агенти от Москва на бивш руски шпионин на британска земя, разбира се, е зловещо и заплашително.
Това обаче представлява малка реална заплаха за Обединеното кралство, а отиването към нещо повече от налагането на санкции срещу лица, близки до Путин, може да бъде по-трудно, отколкото си струва.
Което, потенциално, играе в полза на Путин, тъй като му позволява да извърти тези събития като доказателство, че той е недосегаем силен човек срещу Запада. Тема, която той подгря в речта си в ежегодния дискусионен клуб „Валдай“ в Сочи в четвъртък вечерта в който той удари САЩ за „бъркотията“, която създава в Афганистан.
„Дългосрочният провал на Запада е, че той се отнася към всеки враждебен акт като към изолиран инцидент, вместо да вижда цялостния модел на Русия, която няма желание или интерес да играе по неговите (на Запада) правила“, казва Киър Джайлс, старши сътрудник в Chatham House и автор на книгата „Как Русия постига своето“.
Това, твърди Джайлс, е в основата на всичко, което се случва в момента.
„Русия става все по-отворена и директна. Когато Русия използва газовата криза в Европа, за да прокара своя проект за газопровод „Северен поток 2“ или прекъсне всички останали връзки с НАТО, това се прави открито и вече няма претенции, че Москва работи за добри отношения със Запада. Това е същият модел, който виждаме вътрешно в Русия – засилените репресии вече са явни и се ускоряват, защото Кремъл вече не се интересува (от добри отношения със Запада).“
Ограничените последици за Запада, разбира се, не носят утеха на онези, които се противопоставят на Путин във и извън Русия.
„Путин е опортюнист, който умее да се възползва. Разединението на НАТО е най-големият подарък, който може да получи“, казва Рихо Терас, бивш командир на естонските отбранителни сили.
„Разчитането от страна на Германия на руски газ е проблем за тези от нас, които споделят граница (с Русия), тъй като подкопава единството. Брекзит може да е добър за Обединеното кралство, но повдига въпроси за европейска армия, която очевидно би била по-слаба от такава на НАТО.“
Някои смятат, че най-голямото предимство на Путин е истерията и преувеличаването на заплахата, която той внушава в някои части на Запада, в съчетание с ограничената и недостатъчна реакция от страна на мощни държави, включително САЩ, срещу неговата открита враждебност.
„Всеки път, когато се появи възможност, той я използва. Това се случи в Украйна, случи се в Грузия. Той разбира само от силни послания и ако продължим да показваме разединение, той ще отговори подобаващо. Той е уличен бияч.
Западът опитва фигурно пързаляне спрямо Русия, само че Путин играе хокей на лед“, казва Терас.
Опозиционни фигури в Русия наистина вярват, че Западът може да предприеме действия, с които да се отслабят позициите на Путин.
„Личните санкции срещу хората, близки до Путин, които са замесени в корупция и нарушаване на правата на човека, са път към постигането на тази цел“, казва Владимир Ашурков, опозиционен политик и изпълнителен директор на „Фондация за борба с корупцията“ на опозиционния лидер Алексей Навални.
Въпреки това, митът, подхранван от объркването и бездействието на Запада за това кой точно е Путин и какво иска, по някакъв начин съдейства за създаването на домашен колос, който все повече може да действа безнаказано по начин, който служи само за подхранване на мита около него в Русия.
При цялата руска истерия през последното десетилетие може да се окаже, че нежеланието на Запада наистина да разбере Путин е помогнало за създаването на най-опасната версия на човека, която някога е била възможна.