Центърът в Германия е с четири лица: Шолц, Бербек, Лашет, Линдтнер
КОЛАЖ: БГНЕС
Денят след Ангела Меркел оставя Германия без ясен наследник и впечатлението, че по-голямата част от германците са се обединили около същия политически център, който канцлерът олицетворяваше. Само че сега разпокъсан на четири лица, вместо едно, обобщава в редакционен коментар резултатите от неделните избори в Германия испанският в. „Ел Паис“.
Социалистическата партия (SPD) се очертава като скромният победител, като настоящият финансов министър Олаф Шолц е кандидат за канцлер.
Социалдемокрацията започна известно прераждане в неделя след три десетилетия на спад, с 25,7% от гласовете.
Няма какво да празнуват христиандемократите на ХДС, след като не успяха да донесат приемственост на Меркел с Армин Лашет като кандидат, и след като постигнаха най-лошия резултат в своята история (24,1%).
Сега започват седмици, може би месеци на несигурност, като се вземат предвид прецедентите, в която въпросът за канцлера ще се реши от две свързващи партии: Зелените и Свободната демократична партия (FDP).
Този понеделник Шолц увери, че има мандата на избирателите да съставят правителство. Спечелването с по-малко от две точки и разчитането на две партии за управление не е точно мандат, въпреки че възходът на партията е реален, докато консервативният й съперник е в очевиден спад.
Има смисъл, че трите партии, които излязоха подсилени от изборите (социалдемократи, зелени и свободни демократи), са тези, които се опитват да постигнат споразумение.
Но няма място за прекален триумфализъм. Десният център загуби повече от 8 процента, с което още повече завърза изборите.
Тези 50% от избирателите, които гласуват за двете големи традиционни партии, са разделени почти наполовина. И ако са съгласни за едно нещо, това е, че нито един от кандидатите не е Меркел.
Политическото раздробяване вече е норма в цяла Европа, но това, с което Германия стана за пример, беше решимостта й да изолира крайната десница и да премахне ветото между демократичните партии.
Армин Лашет е прав, когато казва, че „цяла Европа следи какво се случва в Германия“.
В този смисъл и след Меркел нещата малко се промениха: останалите европейци знаят, че бъдещето до голяма степен зависи от решенията, взети от германските партии през следващите седмици или месеци.