СНИМКА: БГНЕС
Служебното правителство целенасочено работи в посока всички потребители да имат достъп до електрическа енергия и тази енергия да бъде във възможно най-добрия ценови диапазон в рамките на Европейския съюз.
Това каза служебният премиер Стефан Янев на брифинг, на който бяха също, министърът на енергетиката Андрей Живков, финансовият министър Валери Белчев и председателят на КЕВР Иван Иванов.
Компенсации за бизнеса, засилен контрол на Комисията за водно и енергийно регулиране (КЕВР), предложение за корекции в правилата на енергийната борса, в методиката за образуване на цена, а също и обсъждане на темата за атомните електроцентрали – дали е нужна АЕЦ „Белене“ или нови мощности на АЕЦ „Козлодуй“, са сред предложенията на служебния кабинет.
Стефан Янев изтъкна, че в последните 2 месеца България има устойчиво едни от най-ниските цени на електроенергията в ЕС, като по-ниски сега са само в Полша.
„Това не ни успокоява, търсим вътрешните механизми, с които можем да подобрим българската система за производство, пренос и дистрибуция на електроенергия“, заяви Янев.
Той представи приети днес мерки за справяне с проблема.
Министърът на финансите Валери Белчев поясни, че по предварителни разчети необходимата сума за финансовите компенсации за бизнеса е 600-650 млн. лева.
Схемата за подпомагането е разработена съвместно с КЕВР.
Тези компенсации за зимните месеци ще бъдат заложени в бюджета за 2022 г.
Премиерът Стефан Янев изрази надежда, че „избраният през ноември парламент ще се занимае с тази тема заедно с приемането на бюджета за следващата година, възможно е да прецени, че е необходима актуализация на бюджета и за тази година, така че тези компенсации да важат в месеците до края на годината.“
„Съществува механизъм, единствената особеност е, че разплащането трябва да стане през държавния бюджет – Бюджет 2022, или актуализация на настоящия бюджет през декември“, посочи министър-председателят.
Той уточни, че финансовият ресурс за компенсациите е осигурен от свръхпечалбата на държавните дружества в енергетиката.
Служебният премиер изброи и „няколко краткосрочни мерки“.
„От този момент нататък Министерството на енергетиката и Българският енергиен холдинг ще започнат да предлагат нови позиции за дългосрочни позиции за пакети, подходящи за малки потребители на електроенергия, така че малките и средни предприятия да бъдат подпомогнати с по-добър достъп до пазара на цени, които по-лесно могат да договарят.
Това е и начин да се стимулират крайните потребители директно да търгуват на борсата, да имат пряк достъп“, заяви служебният премиер.
Той обяви, че ще бъде засилен регулаторният контрол на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) по отношение на целия борсов пазар.
Ще бъдат предложени и корекции в правилата на енергийната борса, в методиката за образуване на цена и във временното преустановяване на застрахователните гаранции като финансов инструмент, който да бъде ползван в някои видове сделки.
Всички тези мерки се очаква да дадат допълнително успокояване и възможност пазарът да бъде по-адекватен на всичко това, което се случва около нас. Разбира се, без претенции, че ще успеем да влияем на търсенето и предлагането на световния и в частност европейския пазар на електрическа енергия, посочи Янев.
„Стратегията на България в областта на енергетиката или е поостаряла, или не е достатъчно конкретна. Може би сега е моментът да си зададем въпроса не е ли време на една маса да седнат експерти по ядрена енергетика.
До момента ние нямаме яснота искаме или не искаме развитие на ядрената енергетика, искаме или не искаме „Белене“ или нови мощности в „Козлодуй“.
В светлината на настоящата криза предлагам да започне разговор, защото тези въпроси се нуждаят от спешно от ясен отговор, за да има яснота какво прави България в бъдеще“, каза още Стефан Янев.