Съоснователят на „Продължаваме промяната“ Кирил Петков е против съставяне на общи листи за предстоящия на 14 ноември предсрочен парламентарен вот с „Демократична България“ и „Изправи се БГ! Ние идваме!“, но сяда на преговори с тях за управляваща коалиция.
„Много се зарадвах, когато чух и Христо Иванов, и Мая Манолова. И двете формации искаха разговор. Това е една от целите ни“, каза бившият служебен министър на икономиката.
По думите му още другата седмица от новата формация сядат на преговори с „Демократична България и „Изправи се БГ! Ние идваме“ за бъдещата коалиция за управление.
„Трябва да изясним принципите на бъдещата коалиция за управление. Не трябва преди изборите да се явяваме с обща листа. Ние явно ставаме новият център“.
„Продължаваме промяната“ ще се яви на изборите в коалиция с партиите „Волт“ и „Средна европейска класа“, като двамата бивши министри ще бъдат нейни представляващи, стана ясно снощи от съобщение на партията.
Петков посочи и целта на политическата формация – 121 почтени депутати в НС след изборите.
Той посочи, че е декларирал всичките си спестявания, когато е станал министър – над един милион лева. „Над един милион лева са ми спестяванията. Всеки лев, който съм спестил, е на базата на моите успехи в бизнеса“, разказа той.
„Два пъти инвестирах в компании. Горд съм с тяхното съществуване. Зад всичко, което притежавам, стои честен бизнес, труд и успехи. Живея в малък апартамент в центъра, обичам да ходя пеша, без да шофирам, ако може. Платил съм си данъците. Не завися от поръчки и държавни договори, така че съм абсолютно спокоен“, заяви той на въпрос с какви средства разполага.
За отношенията си с посланика на САЩ у нас Херо Мустафа възпитаникът на Харвард призна, че се познават. „Срещали сме се няколко пъти. Не съм говорил с нея, откакто обявихме проекта си. Всички наши партньори на Запад биха се радвали България да не е корумпирана страна. На никого не му трябват задкулисните и корупционни сделки“.
Във връзка с канадското си гражданство той заяви, че на 20 август е бил уведомен от Канада, че молбата му за отказ от него е била удовлетворена. „Важно е Конституционният съд да каже, че въпросът е не кога чужда държава ти издава бележка, а кога си подал молбата си“, смята икономистът.
