Евакуацията от Афганистан внезапно приключи. Хиляди местни работници и други, нуждаещи се от защита, все още са заседнали там. Сега Западът трябва да преговаря с талибаните, коментира Максимилиан Поп в Der Spiegel.
Всичко това можеше да бъде предотвратено: внезапният, преждевременен край на евакуацията на афганистанските служители. Последвалият хаос на летището в Кабул. Многото загинали и ранени при атаката там миналия четвъртък.
Може да се спори за смисъла или безсмислието на решението на САЩ и техните съюзници да изтеглят войските си от Афганистан. Това, което е безспорно, са некомпетентността, невежеството и високомерието, с което се извършва това оттегляне.
Съединените щати, Германия и всички останали държави, които имаха военни в Афганистан в продължение на 20 години, разполагаха с месеци да се подготвят за изтегляне оттам.
Те биха могли да изведат всичките си афганистански помощници без никакви проблеми и без риск. Те не го направиха – не защото не можеха, а защото не искаха.
Тази грешка струва живот и ще струва повече животи. Толкова е голяма, че не може да се компенсира. Отдавна става въпрос само за ограничаване на катастрофата.
Западът искаше излизане от Афганистан, не искаше повече да има нищо общо със страната и нейния народ. Сега, поради неуспеха през последните няколко месеца, той ще трябва да се занимава много по-интензивно с Афганистан в обозримо бъдеще.
Атаката на 26 август показа ясно колко крехко е управлението на религиозно-фундаменталистките талибани. И какви опасности произтичат от развалините, които Западът остави в Афганистан: терор, масово изселване, дестабилизация на цял регион.
Европейците и американците сега трябва да направят това, на което са се съпротивлявали дълго време, и с основателна причина: те трябва да преговарят с талибаните.
На първо място, трябва да става въпрос за извеждане на възможно най-много хора от Афганистан, разбира се местни работници, но и други групи, които са особено застрашени, активисти за правата на жените, активисти за правата на човека, журналисти.
В краткосрочен план това едва ли ще бъде възможно по въздух; летището в Кабул е твърде повредено. Целта на Запада трябва да бъде създаването на хуманитарни коридори по сушата, т.е.да се даде възможност на хората да напускат страната с автобуси, например за Пакистан.
Подобна евакуация може да бъде организирана от дипломати на място. Те трябва бързо да проверят кой особено силно се нуждае от защита (например чрез списъци с местни служители, които правителствата вече имат) и след това да осигурят места в автобусите. Талибаните трябва да гарантират сигурността на хората.
Талибаните знаят много добре, че се нуждаят от подкрепа от чужбина, ако искат да управляват Афганистан. Касата им е празна. Държавните служители чакат заплатата си.
Западът може да предложи на екстремистите перспектива за плащания, ако направят отстъпки, например във връзка с контрола при излизане.
Хората, които излизат от Афганистан, след това биха могли да останат в лагери на агенцията за бежанци на ООН няколко дни или седмици, преди да бъдат разпределени в страни като Германия, Великобритания и САЩ.
Тези дни европейските политици имат желание да поискат съседните на Афганистан държави да бъдат подпомогнати, за да се грижат за бежанците. Мащабна програма за презаселване би била най-бързият и най-добър начин за това.
В по-късна стъпка Западът може да преговаря с талибаните по други въпроси, по-специално защитата на правата на жените, но също така, например, участието на различни социални групи в правителството.
СНИМКА: БГНЕС