След почти две десетилетия като партизанско движение, талибаните напълно подцениха какво означава да управляваш държава. За тях ще бъде изключително трудно да държат Афганистан под контрол, посочва Кристоф Ройтер в Der Spiegel.
Първоначално това беше само долината Панджшир – онази легендарно недостъпна, дълга планинска долина североизточно от Кабул – която се открояваше като самотно петно на картата на Афганистан през последните дни.
Само тук първоначално жителите не се огънаха пред настъплението на талибаните, които дори успяха да превземат столицата Кабул преди малко повече от седмица. Хората от долината дадоха да се разбере, че няма да се предадат.
Но през последните няколко дни се появяват все повече и повече съобщения, потвърдени от очевидци на място, че съпротива срещу талибаните изведнъж се е появила и другаде.
Съобщава се, че части от афганистанската армия, която официално се е разпаднала, са стигнали до Панджшир от Кандахар на юг и от узбекските райони на страната на север.
В южния край на долината Панджшир антиталибанските сили очевидно са срещнали твърде слаба съпротива, когато овладяха стратегическия път до прохода Саланг, единствената голяма артерия север-юг.
Тогава, в неделя, ръководството на талибаните в Кабул обяви чрез Twitter, че е изпратило „стотици“ бойци в „щата Панджшир, след като местните държавни служители отказаха да го предадат мирно“. Доста меката формулировка показва, че талибаните биха предпочели да избегнат открит конфликт.
Измамна пропаганда?
Изглежда наистина няма смисъл: първо, афганистанската армия – обучена и оборудвана от САЩ в продължение на 20 години – се предава град след град, като Кабул най-накрая пада пред талибаните без бой.
Ден по-късно ислямистите се представят като сигурни победители в Президентския дворец и провеждат пресконференции, на които се представят като умерена власт, като държавници.
И сега, след всичко това, последните останки от старата държава искат да започнат борбата срещу талибаните? Звучи като нищо повече от налудничава пропаганда от последните останали противници на талибаните.
Но внезапно възникващата съпротива беше потвърдена от нарастващ брой свидетели в много провинции.
И също така не е толкова невероятна, колкото изглежда на пръв поглед – поради две основни причини.
Първо, последните няколко дни на изключително бърза промяна вдъхнаха дълбок страх на безброй хора. В същото време, обаче, крахът на държавата по странен начин е оказал нещо като освобождаващ ефект.
Правителството на президента Ашраф Гани беше толкова дискредитирано, нехаресвано и дори мразено в цялата страна, че много места се чувстваха и звучаха като почти парализирани през последните месеци.
Американците бяха окупатори, правителството беше корумпирано – за какво имаше да се борим? Това, срещу което имаше борба, вече не изглеждаше важно.
Сега талибаните са държавата
Сега, изведнъж, след 20 години тормоз, линиите на политическите разломи в момента се изместват с невъобразима скорост.
Втората причина е още по-важна. Въпреки всичките си подробни подготовки за превземане на властта, талибаните подцениха какво всъщност означава да смениш страната в една асиметрична война.
Сега те са държавата.
Сега те трябва да контролират всеки град и всяка провинция, сега трябва да осигурят персонал за всяко полицейско управление и всеки контролен пункт.
И те просто нямат достатъчно хора за това, въпреки изчисленията, че талибаните включват около 30 000 до 40 000 бойци.
Може би вече има повече от тях, но недостигът на персонал е потвърден както от източници в движението на талибаните, така и от независими наблюдатели в Кабул и други провинции.
„Прекарах три часа в шофиране от полицейски участък до полицейски участък“, каза европейски войник миналия четвъртък, който все още беше в Кабул и се опитваше да намери талибански бойци, които да помогнат за ескортирането на чужденци през хаоса на напълно обсаденото летище.
„Но в нито една от станциите, които преди бяха обслужвани от десетки офицери, не видях повече от трима или четирима мъже.
Талибаните са изложени на риск да загубят контрол над Кабул, съгласи се довереник на висшите талибански лидери.
„Те са твърде малко. И едва ли са останали резерви, които да бъдат изпратени. Бойците са завладели толкова много провинции през последните седмици и им се е наложило да разполагат части там.“
Дори на 19 август, само няколко дни след като талибаните превзеха 4-милионния град, вълненията бяха осезаеми. Това беше денят на независимостта на Афганистан и хората се събраха, за да демонстрират с червено-зелено-черно афганистанско знаме в Кабул и много други градове.
Няколко от тези протести бяха разпръснати с тояги и оръжия, със стрелба във въздуха.
Афганистанци развяха сегашния национален флаг в Деня на независимостта, което изнерви талибаните в големите градове
Във Вазир Акбар Хан, централния квартал на Кабул, където се намират много посолства, група хора се събраха пред британското посолство с отчаяната надежда да получат виза или някакво официално изглеждащо писмо. „Изобщо не демонстрираха“, казва съсед.
Достъпът до посолството, което беше изключително здраво осигурено до предишната седмица, започва от голямо кръгово движение, където все повече хора започнаха да се събират.
Големият брой хора на мястото бързо изнерви талибанския персонал по сигурността в района. Те може да са били въоръжени, но са били безнадеждно превъзхождани в брой.
Тяхната нервност изкипя късно следобед. Малко след 17 часа талибаните откриха огън, но внимаваха да се прицелят над главите на тълпата, в опит да я разпръснат. Куршумите валяха върху коли и покриви на 300 метра оттам.
Не беше ясно дали хората бяха ранени или убити – но ако бяха, това не изглеждаше намерението на талибаните. От една страна, изглежда, че талибаните се страхуват изключително много от множество хора, но от друга, те искат да избегнат открито насилие. Казва се, че това е заповед.
Страховете на талибаните
В известен смисъл те са жертви на собствената си огромна победа, която биха искали да затвърдят, отчасти чрез преговорите си с международната общност.
Талибаните искат уверения, че парите за помощ ще продължат да се вливат и искат да бъдат признати за новото правителство. Но докато не постигнат тази цел, те не могат да покажат бруталността, с която са известни.
Разбира се, все по-голям брой съобщения показват, че по-меката страна на талибаните изглежда изчезва след няколко дни и че полицията и разузнавачите, които вярват на обещанията за амнистия и не бягат, са застреляни.
Но поне в Кабул и по-големите градове талибаните се опитаха да запазят спокойствие.
По този начин обаче те оставят ценно време на групи, които бързо се реорганизират в противовес на талибаните.
В продължение на няколко дни талибанските емисари преговаряха с Ахмад Масуд, син на Ахмад Шах Масуд, така наречения „Лъв от Панджшир“, който първо държеше Съветите извън долината, а след това и талибаните, докато не беше убит през 2001 г.
В момента изглежда, че талибаните не искат открита война, казват бивши военни, запознати с преговорите в долината Панджшир. Но позициите на преговарящите са прекалено отдалечени, за да се очаква реалистично постигането на споразумение.
Те твърдят също, че в долината са пристигнали петцифрен брой обучени войници и бойци на милицията, включително много бивши членове от специалните части, които някога са включвали около 25 000 войници. Офицерите казват, че всеки ден пристигат все повече.
„Стотици бойци“, изпратени от талибаните, казват те, едва ли представляват сериозна заплаха.
СНИМКИ: БГНЕС