Някои от новите господа са забележително умерени. Но в едно село те вече обявиха принудителни бракове с 15-годишни момичета. Как са организирани талибаните – и защо някои афганистанци ги подкрепят, и колко радикални ще бъдат този път, анализира в „Шпигел“ Дитмар Пипер.
Жената трепери от страх, тя е на 50 години и е майка на осем деца. Крие се в дома си, откакто талибаните взеха властта в нейното село в Северен Афганистан преди шест седмици.
„Те са като животни“, казва жената по телефона, не иска да бъде споменавана по име. Новите господари на селото убиха жителка, защото тя не е носила бурка. Училищата са затворени и децата дори нямат право да ходят до джамията.
Талибаните са издали строги правила, които сега се спазват от всички от страх за живота си. Който е успял, е избягал в планината или в чужбина.
„Дадохме пари на талибаните и те искат храна от нас, те изискват да сложим месо в ориза им.“ Ами ако някой няма месо? „Биха го с техните Калашников“. Ще убият човек, който не би им дал нищо за ядене.
„Моля се тези мъже да не идват у нас“
Жената се тревожи най-много за петте си дъщери. Талибаните бяха обявили в селото, че когато две момичета на възраст над 15 години живеят под един покрив, едно от тях ще трябва да се ожени за някой от тях.
Още не са го започнали, но е въпрос на време. Две от дъщерите й са по-големи от 15 години: „Моля се тези мъже да не идват у нас“.
Това, което казва жената, показва пълния ужас, пред който хората в Афганистан са изправени сега. Тъй като вече никой не се противопоставя на радикалните ислямисти, 39 милиона жители на страната са на милостта им ден и нощ.
Това не означава, че талибаните са също толкова брутални, колкото в това село на север след мълниеносното завладяване на страната.
Сведения идват от столицата Кабул и много други градове и региони, в които е достоверно заявено, че завоевателите продължават предпазливо, че училищата остават отворени и за момичета, че жените на улицата трябва да носят хиджаб, но не и бурка, която покрива цялото тяло.
В тези дни на сътресения ситуацията не е нито еднаква, нито ясна.
Сигурното обаче е, че талибаните успяха да спечелят без усилие, защото имат многобройни привърженици сред населението.
Като 36-годишния Уалиула от централната провинция Вардак. „Животът ми се промени към по-добро“, казва Валиула по телефона.
Вече не се страхува да отиде на полето рано сутринта на работа и да се върне късно. Често в тъмното преди е имало грабежи и многократно са стреляли по минувачи от военните бази. „Сега живеем в мир.“
Преследваните малцинства се страхуват от погроми
Това може да бъде измамен мир, дори ако в момента все още е тихо. Всеки, който е работил за армията, полицията, предишното правителство, западните въоръжени сили и организациите за помощ, трябва да се страхува от отмъщението на талибаните по всяко време.
Жените не могат да очакват нищо друго от новите управници, освен бруталните ограничения на техните права и възможности в живота.
Членове на преследвани малцинства, като приблизително четири милиона шиитски хазари, се страхуват от погроми. Едва ли всички ще останат встрани от най-лошото през следващите месеци и години.
Все още има известна надежда, че ръководството на талибаните е научило нещо ново и ще се опита да държи под контрол най-радикалните сили в своите редици.
Веднъж преди това, от 1996 до 2001 г., ислямистите бяха на власт в Афганистан. Но докато по онова време мнозина в страната първоначално бяха щастливи, че премахват корумпираните и арогантни регионални управници, те загубиха значителна подкрепа сред населението по време на управлението си, защото наложиха екстремна версия на вярата си с безмилостна строгост.
Със своята бруталност самите талибани отслабиха основите на тяхното управление – както научиха след 11 септември 2001 г.
Но талибаните не изчезнаха – те просто станаха невидими. По-специално в съседен Пакистан те събраха нови сили с подкрепата на местната тайна служба.
Много от лидерите, които сега определят бъдещето на Афганистан, лично са преживели опита на господство, загуба на власт и изгнание, опит, който със сигурност е оставил своя отпечатък.
Талибаните продължават да изпитват само презрение към демокрацията и нейните правила. Всички важни решения се вземат от мъже, чиято легитимност произтича от ислямските правни концепции.
Тези, които са от този кръг, често са се прославяли като проповедници и религиозни учени. Или са се доказали в бой като военачалници. Или и двете.
Върховният авторитет с титлата „Амир ал-Муминин“ (командир на правоверните) е Хайбатула Ахундзада, религиозен учен и шариатски съдия от 2016 г.
Той беше част от ръководния екип по време на първото талибанско управление и по това време се смяташе за твърд човек. Твърди се, че Ахундзада е един от двигателите зад разрушаването на огромните статуи на Буда в Бамиян.
Той е от района до Кандахар и, подобно на повечето талибани, е пущун. Най-голямата етническа група в Афганистан традиционно и във всички политически подредби претендира да поеме водещата роля в страната.
Ахундзада се бори срещу чуждестранни нашественици още от 80-те години – по това време Съветския съюз, който нахлу през 1979 г. и се опита да контролира страната също толкова неуспешно, колкото по-късно НАТО.
Когато група от „талибани“ (студенти) се формира като политическа единица около командира на съпротивата и проповедника Мула Мохамед Омар, Ахундзада се присъединява към тях и скоро бе високо ценен съветник. Сега всичко говори, че той ще поеме ръководството.
Той обаче не е абсолютен владетел. Резолюциите на така наречената Quetta Shura имат голяма тежест. Консултативната група от около две дузини мъже, или Шура на арабски, носи името си от метрополиса Квета в западен Пакистан, където живеят няколко водещи талибани и инструктират млади последователи.
Различни комисии отговарят за отделни въпроси, които са разделени подобно на министерствата: военни, тайни служби, здравеопазване, земеделие и други.
Заместниците на Ахундзада в кръга на Шурата вероятно ще окажат значително влияние върху бъдещето на Афганистан. Вероятно най-могъщият от тях е Сираджудин Хакани, син на пущунския военачалник Джалалудин Хакани.
Той се смята за организатор на десетки самоубийствени атаки в Афганистан и се твърди, че има добри връзки с Ал Кайда и пакистанската тайна служба.
ФБР е предложило до пет милиона долара награда за улики, водещи до ареста на Хакани.
Преследването му не възпря „Ню Йорк Таймс“ да отпечата статия от Хакани през февруари миналата година. Под заглавието „Какво искаме ние, талибаните“, той обрисува доста розова картина на бъдещето на страната си: Веднага след като чуждестранните войски си отидат, „ще се установи ислямска система“, в която всички афганистанци имат равни права . „
„Правата на жените, които ислямът им предоставя, от правото на образование до правото на труд“ също ще бъдат защитени. Колко струват хубавите думи, сега ще се види.
Друг заместник на Ахундзада е молла Мохамед Якуб. 31-годишният е най-големият син на основателя на талибаните Мула Омар и затова се смята за първия кандидат за най-висшата управленска позиция през 2016 г.
Въпреки това, тъй като той бе счетен за твърде млад, в крайна сметка бе избран Ахундзада.
Като ръководител на военната комисия, молла Якуб може да отчете като свой личен успех светкавичната победа над афганистанската армия.
„Те вече държат оръжията си като професионални войници“
Експерти като генерала на италианския армейски корпус Джорджо Батисти намират за поразително колко добре са подготвени талибанските бойци.
Батисти, който години наред служи в Афганистан, каза пред телевизионния канал RAI 1: „Ако погледнете снимките от днес, талибаните държат оръжията си като професионални войници, като нашите войници.
Днешните талибани изглеждат много по-добре обучени с оръжието от тези преди 20 г.
Преди двадесет години те държаха пушки като че ли са метли или палки, а и не бяха добри в стрелбата. „
Това, което Батисти чува от контактите си, му дава малка надежда, че талибаните ще останат умерени.
Третият заместник на талибанския вожд е молла Абдул Гани Барадар, член-основател на движението. Перипетиите в живота му през последните няколко години отразяват всички противоречия, които характеризират новия възход на ислямистите.
През 2010 г. Барадар беше арестуван и затворен в Пакистан. От американска страна някои се надяваха, че затворът е „повратна точка“ в борбата срещу талибаните, знак, че Пакистан се отдалечава от тях.
Скоро обаче вече не се задаваха такива въпроси за това и когато Барадар беше освободен през 2018 г., това беше благодарение на американците. Сега те видяха в него подходящия човек сред талибаните, за да води добри преговори.
В Катар САЩ преговаряха именно с Барадар, наред с други, относно бъдещето на Афганистан след изтеглянето на войските на НАТО.
СНИМКИ: БГНЕС