Евелина Николова донесе бронзов медал за България на олимпийските игри в Токио. Това стана само броени минути, след като Ивет Горанова спечели златен медал в каратето.

Николова спечели битката за третото място с рускинята Валерия Коблова, след като успя да я тушира за 2:49 минути на тепиха.

Мачът започна с точка за българката, след като Коблова беше наказана за пасивност. След това Евелина Николова направи атака, която не само ѝ донесе четири точки, но и доведе до туш срещу съперничката.

Така Ева се реваншира за вчерашното си поражение на полуфинала, когато загуби с катастрофалното 0:11. Днес обаче Николова беше перфектна и страхотна!

Не мога да опиша емоцията си!

„Това е мечтата на всеки един спортист. Първо да стигне до Олимпиада и след това да вземе медал от Олимпийски игри.

„Точно в момента не мога да опиша емоцията, защото тази емоция няма с какво да се сравни, няма как да се опише. Със сигурност все още не осъзнавам, че преди съвсем мъничко успях да спечеля медал на Олимпийски игри.

„В момента, в който се затичах към треньора, и го прегърнах, му казах: Успяхме! Изпълнихме задачата, за която бяхме дошли, изпълнихме си целта“.

Попитана дали има значение с какъв метал е днешното отличие, Николова каза: „Медалът си е медал. Ние бяхме дошли за най-доброто, за златен медал. Но избирам да се радвам на бронзовия медал, но пък ще видим- Париж е съвсем скоро! Има нещо вярно в това, че е по-добре да вземеш бронзов медал, отколкото сребърен. Защото мачът за бронзовия медал е всичко или нищо- или си тръгваш с медал, или си тръгваш с празни ръце. Докато финалът, много по-непирятна е емоцията, че оставаш втори. Но пък си с медал.

„Веднага след като отидох към залата разбрах, че вече имаме олимпийска шампионка. Много съм щастлива за нея, и я поздравявам. Телефонът ми е звънял, когато се прибрах в съблекалнята. Аз се опитах първо да звънна на личния си треньор Мирослав Гочев, но все още не мога да се свържа с него.

След това Николова заяви, че познава доста добре руската си съперничка, дори се е учила в някои компоненти на играта от нея.

„Днешната ми съперничка за бронза я познавам, харесвам я как се състезава. Все пак има награди и медали от много първенства, олимпийска вицешампионка. Нямаше как да ме изненада, но старши треньорът ми беше дал правилната тактика. Когато тя атакуваше, а аз чаках на контраатака- има част от инстинкта, но има и много, много тренировки.

Какво е очакването й за следващата Олимпиада- Париж 2024? „Настроението и самочувствието ще бъдат по-различни, но само да съм здрава“.