И трите проекта на актуализация на бюджети са принципно подкрепени от партньорите в Националния съвет за тристранно сътрудничество, обяви на брифинг служебният министър на труда и социалната политика Гълъб Донев (на снимката).
Малки забележки имало само към бюджета на Здравната каса, които ще бъдат обсъдени този следобед на извънредното заседание на Надзорния съвет на НЗОК.
B дневния ред на извънредното заседание на Тристранния съвет бяха проектите за изменения на три закона – за план-сметката на държавата до края на годината, както и бюджетите на Здравната каса и на Общественото осигуряване.
Това, което служебното правителство предлага като изменение и допълнение в съответните бюджети, е да може държавата до края на годината да продължи да функционира нормално, в рамките на приходите, които ще бъдат акумулирани допълнително в държавния бюджет, за да не допуснем превишение на дефицита, а всъщност с 0,5 процента се намалява дефицитът по закона за бюджета за 2021 г.“, обясни след заседанието социалният министър.
По думите му допълнителните приходи в бюджета идват от по-голямата събираемост на данъци и акцизи и от страна на здравно и социалноосигурителни вноски.
„Увеличението, което се предлага, е в рамките на разумното, във връзка с последваща COVID вълна, има ресурс да бъдат гарантирани както и бизнеса, така и работещите граждани и домакинствата. Повишение има във всички бюджети – в областта на социалната политика – предлаганото преизчисление на пенсиите, заложени са над 230 милиона за други социални плащания, както в сферата на здравеопазването““
Гълъб Донев, служебен министър на труда и социалната политика
По думите му ще бъдат подпомогнати и семействата с деца до 14-годишна възраст – подкрепа при евентуално ново затваряне и оставане вкъщи.
„Тази актуализация е направена при допускане за тежка COVID криза“, уточни служебният министър на финансите Асен Василев. Съответно заложените параметри на растеж и инфлация са съобразени с такъв сценарий, плащанията към бизнеса и здравната система са също съобразени с такъв сценарий. Те са условни – ако не се случи такава криза, те ще бъдат значително по-малки“, каза Василев.
КНСБ подкрепя тази актуализация, обяви президентът й Пламен Димитров: „Подкрепяме я по две причини. Едната е, че всъщност имаме увеличение на разходите в необходимата степен, за да се покрият социалните разходи, разходите за подкрепа на бизнеса и заетостта, и допълнителни разходи в сферата на здравеопазването. Този 1 млрд. и 800 млн. лв. са жизненоважни, и наистина много хора, много организации чакат това да се случи.
На второ място подкрепяме философията на тази актуализация. Тя не орязва други разходи. Постигаме едно балансирано действие, спрямо приходи и разходи в действащия бюджет. Като дори се предвижда малко намаление на общия дефицит в края на годината“.
КНСБ са направили няколко предложения – публичният транспорт да бъде подкрепен, както и да се увеличи квотата за ваучерите за храна.
Предложението на служебното правителство пенсиите да се актуализират от 1 октомври с вдигане тежестта на стажа до 1,35, срещна подкрепа в тристранката.
Tова ще доведе до вдигането на пенсиите средно с 12,5% – минималната ще стане 340 лв., а максималната – 1500. Социалната за старост пък ще е 170 лв.
Президентът на КТ „Подкрепа“ Димитър Манолов призова промените да влязат по-бързо в Народното събрание, за да не станат жертва на политически игри и дребни сметки.
Вдигането на минималната пенсия е с около 13,3%, докато за максималната то е малко над 4%. Забелязват се различни аршини, за да има справедливост, те трябва да се движат заедно, обясни Димитров, цитиран от „24 часа“.
Работодателите също подкрепиха предложението за актуализация на ДОО.
В промените на бюджета се предвиждат постъпления в размер на 134,5 млн. лева от здравноосигурителни приходи. В това число влизат здравноосигурителни вноски – 105 млн. лв., и трансфери за здравно осигуряване – 29,5 млн. лева, обясни по време на заседанието управителят на НЗОК проф. Петко Салчев.
В здравноосигурителни разходи се създава нов ред „1.1.3.9“ в размер на 117 465 000 лв., които средства се залагат за разпределение по следните дейности:
- първична извънболнична медицинска помощ;
- специализирана извънболнична медицинска помощ (включително за комплексно диспансерно/амбулаторно наблюдение);
- дентална помощ;
- медико-диагностична дейност;
- лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели;
- здравноосигурителни плащания за болнична медицинска помощ;
- други здравноосигурителни плащания, в т.ч. за медицинска помощ, оказана в съответствие с правилата за координация на системите за социална сигурност.
- Предлага се тези средства да се разпределят по решение на Надзорния съвет на НЗОК.
Заделят се и 3 процента „Резерв, включително за непредвидени и неотложни разходи“ в размер на 4 млн. и 35 000 лв., посочи още Салчев.
СНИМКИ: БГНЕС