По време на представянето на последната си книга за нападението над Капитолия на 6 януари, авторът на „Огън и ярост“ Майкъл Улф получил покана да се срещне с бившия президент Доналд Тръмп в Мар-а-Лаго. „Шпигел“ разказва какво последва в интервюто с автора, взето от Марк Пицке.
„Нека да седнем в градината“, казва Майкъл Улф. 67-годишният журналист и автор обикновено живее в нюйоркското градче Гринуич, в стара, пълна с книги градска къща. Но той покани DER SPIEGEL в Хамптън, богатият анклав в източния край на Лонг Айлънд. Уолф притежава скромно (в сравнение с околните) бяло лятно жилище в колониален стил тук, скрито зад висок жив плет.
Птиците пеят във въздуха с аромат на жасмин, докато Улф сервира кафе и сяда на дървена маса за пикник.
Неговите книги „Огън и ярост” (2018) и „Обсада: Тръмп под обстрел” (2019) бяха пълни със сензационни клюки от вътрешния кръг за Доналд Тръмп, когото Улф описва като повече или по-малко имбецилен, и от хаоса му в Белия дом. Те предизвикаха фурор и бяха преведени на десетки езици. Един от най-важните източници на Улф беше Стив Банън, който беше освободен като главен съветник на Тръмп.
Улф уверява, че вече наистина е искал да пише за нещо съвсем различно. И тогава дойде 6 януари.
Третата му книга за 45-ия президент на САЩ излезе в САЩ на 13 юли: „Свлачище: Последните дни на президентството на Тръмп“.
„Шпигел“: Г-н Улф, вече сте написали две книги за Доналд Тръмп и той заплаши да ви съди за клевета. Независимо от това, той разговаря с вас, и то дълго време, за новата ви книга. Как, за Бога, се случи това?
Майкъл Улф: Последното нещо, което исках да напиша, е друга книга на Тръмп. Но атаката срещу Капитолия на 6 януари и цялата следизборна лъжа – това е толкова скандална история, как да не я разкажете? И така, започнах да се обаждам на някои хора около бившия президент и един от тези хора му каза. След това се обадиха и попитаха дали искам да се срещнем с него.
– Как си обяснявате това?
Улф: Тръмп каза на хората, че този човек – аз, получава висок рейтинг и големи оценки, така че нека го видим. За Тръмп целта е почти изцяло медийното внимание. Добро, лошо, безразлично, няма значение. Не съм единственият автор, когото е виждал, но бих предположил, че съм най-нехаресваният автор, който е виждал.
Но това не се отразява на представата му за света. Не става дума за харесване или не. За правилно или погрешно. А става дума за „какво можеш да направиш за мен?“ Става дума само да се откликне на неговите нужди, желания и наклонности в момента. И така, ето един човек, той продава много книги – защо не? И не е като да отидете там и всъщност да имате размяна на мнения.
– Какво имате тогава?
Улф: Всичко е свързано със слушането на звука на собствения му глас. Хората, с които разговаря, в крайна сметка са взаимозаменяеми.
– Къде го срещнахте? В Mar-a-Lago, неговия клуб?
Улф: Да.
– Какво е това?
Улф: Мар-а-Лаго е странно място. Влизате в тази стая с толкова много различни дизайнерски характеристики, че си мислите, какво е това? Ловна хижа, барок, ренесансов дворец? Всичко на едно, в голяма стая. И на практика това е лобито, от където Тръмп ръководи целия си бизнес.
Той не ходи в офис. Прави го точно в средата на фоайето, така че всеки да може да го види и всеки да го чуе. Той седеше с група, имаше сенатор от Канзас, който очевидно просто се подмазваше. Тръмп до голяма степен не се интересуваше от това, което казва. За него беше просто бла, бла, бла. Докато чаках, едно от момчетата на Тръмп ми каза: Това е точно както когато седяхте на канапето в Западното крило на Белия дом. О, Боже, няма да правим това отново, нали?
– Когато проучвахте за „Огън и ярост”, вие се озовахте на малко диванче във фоайето на Западното крило, за да хванете всички най-нови клюки.
Улф: Да. И когато Тръмп приключи със сенатора и ме видя, сякаш виждаше най-добрия и най-стария си приятел. Той каза – тези книги, които сте написали, са много подли и много неверни, но не те обвинявам. Обвинявам хората си, които са разговаряли с вас. И тогава той ме покани на вечеря с него и Мелания.
– Какво е вечеря с фамилията Тръмп?
Улф: Maр-а-Лаго се отваря към този вътрешен двор с вероятно 40 маси. Той е там всяка вечер, точно в средата и има малко червено въже, с което е опасано мястото, където той и Мелания седят.
Това всъщност не е „вечеря“. Те са по-скоро като булката и младоженеца на сватбено тържество. Цяла нощ хората идват при тях, за да целунат пръстена, докато той произнася монолог. Всъщност няма значение с кого разговаря, това е просто като вид спрей и който е пред него, се напръсква с разговора. Аз също станах реквизит. Майкъл Улф, най-великият писател в света, бла, бла, бла.
– Как Ви се видя той? Видях го на първия му митинг след президентството в Охайо и той изглеждаше по-здрав, в по-добра форма от преди.
Улф: Изглеждаше страхотно. Когато повечето президенти излязат от президентството, те наистина изглеждат по-възрастни, сякаш са преминали през много тежък период. Изглеждаше фантастично.
– Разцъфнал ли е, завръщайки се към личния си живот?
Улф: Напълно. Но за него това не се различава съществено от живота в Белия дом, тъй като животът в Белия дом не се различаваше много от живота му в „Тръмп Тауър“. Дните му са просто изпълнени с хора, които го ласкаят. И понякога той ласкае някого, но всичко е основно заради звука на собствения му глас – бла бла бла.
– Но с опасни последици, ако погледнете събитията след изборите – той все още не признава загубата си.
Улф: Напълно. Опасно е, защото той е в някаква друга реалност и успява да увлече една голяма част от страната заедно с него. Въпреки че в Белия дом, в предизборната му кампания, в семейството му нямаше нито един човек, който да се отнася сериозно към всичко това или да вярва в каквото и да било, разбирате ли? Никой не вярваше, че той е спечелил изборите. Никой не вярваше, че може да направи нещо, за да промени по същество резултатите от изборите. Никой не повярва. Никой, 100 процента никой не вярваше, че Джо Байдън няма да бъде президент на 20 януари.
– Значи, 6 януари не е бил опит за преврат?
Улф: Това беше само от политическите репортери, които се опитват да намерят някаква логика в това. Няма логика за това. Нямаше план. Той е объркан, този човек не може да стигне от началото на изречението до края на изречението. Всички знаят, че не е имало изборна измама, освен Тръмп и неговият адвокат Руди Джулиани. Все едно те са на някоя друга планета.
– Наистина ли Тръмп беше толкова безразсъден на 6 януари? Той каза на тълпата да тръгне към Капитолия и че ще отиде с тях.
Улф: Той не е имал предвид това. Той каза на ужасения си началник на кабинета Марк Медоус, че не го смята за сериозно. И всички около него казаха – какво искаш да кажеш, на марш до Капитолия? Той ще марширува? Той няма да ходи никъде.
– Разбира ли в онзи момент, че атаката на тълпата от десни привърженици е станала в негово име?
Улф: 6 януари все още е объркващ за него. Той пита, кои бяха тези хора? Той ги нарича „великите немити“. Той всъщност не признава, че 6 януари е свързан с него. Той само искаше вицепрезидентът Майк Пенс да отхвърли резултатите от изборите в Конгреса, за да може да продължи да бъде президент.
– Въпреки че повечето от хората му казаха, че това няма да се случи.
Улф: Буквално не е осъзнал.
– Изглежда, че нацията е била в лапите на луд?
Улф: Напълно. Той просто вярваше, че неговата сила на убеждаване е толкова голяма, че просто ще убеди вицепрезидента да направи това. Той не може да възприеме никаква външна реалност и не може да приеме никаква информация, която противоречи на неговата реалност.
– Опитахте ли се да противоречите на неговата реалност?
Улф: Влязох и казах – значи мислите, че изборите са откраднати? Добре, ще го приема. Кажете ми как. Кой ги открадна? Кои бяха лошите тук?
– И какво каза той?
Улф: На този въпрос така и не се отговори. Беше само – ще ви донеса тези имена, но не сега.
– Каква беше ролята на Джулиани във всичко това?
Улф: Руди е фигура от типа на Тръмп, с изключение на това, че той е бил като Тръмп преди самия Тръмп. А разстройството на Руди е различно от това на Тръмп. Става въпрос за отчаяние.
– Познавате бившия кмет на Ню Йорк отдавна, какво става?
Улф: Очевидно има нещо саморазрушително в Руди. През цялото време пие много. Той е необичайно дебел. Дори Тръмп знае това. Тръмп казва на много хора – Руди е луд, Руди е пиян, Руди е такъв и такъв. Но Тръмп търси някой, който ще каже това, което иска той да им да каже. И ако никой друг не го казва, освен Руди, тогава Руди е страхотен. Нарича го „Кметът“.
– Джаред Кушнер, зет му, и Иванка Тръмп, дъщеря му, разговаряха ли с вас?
Улф: Нека не казвам с кого съм говорил.
– Дори кой не е говорил с вас официално?
Улф: Те не са говорили с мен официално (усмихва се).
– И така, какво научихте неофициално?
Улф: Историята на Джаред Кушнер всъщност е доста интересна. Той наистина е единственият оцелял през последните четири години. Джаред беше вторият по сила човек в Белия дом от първия ден до края. И той беше единственият, който разбираше как да се оправя с Тръмп, кога можете да го преместите и кога да излезете от стаята. Оцеляването на Джаред е интересен вторичен сюжет от ерата на Тръмп.
– Което оставя въпроса: Кой управляваше държавата през последните четири години?
Улф: В Белия дом имаше редица фигури, които удържаха нещата доколкото можеше. Джаред е един от тези хора. Но това е ниско ниво на удържане на нещата, разбирате ли?
Белия дом, той беше силно объркан. Не можеха да наемат хора. Когато наистина наемаха хора, те често биваха уволнявани веднага.
Постиженията на Белия дом тогава всъщност бяха само постиженията на републиканското мнозинство в Конгреса. И така, донякъде, това беше Мич Макконъл (лидер на републиканците в Конгреса), като управляващ Белия дом. Изпълнителната власт се опитваше най-вече да отклони вниманието на президента от най-лошите му импулси.
– Възможно ли е да е бил успешен президент при различни обстоятелства?
Улф: Да – ако беше друг човек. Можеше ли да има значимо въздействие? Предполагам. Но всъщност не го интересуваше това. Той дори не се интересува от хората на неговите митинги. Единственото, което го интересува, е вниманието към него. Тръмп е изпълнител, той не е политик. И Белият дом се превърна в неговата сцена, а основата беше неговата публика и той предложи точно това, което искаха.
– В „Огън и ярост“ написахте, че Рупърт Мърдок, основателят на Fox News, не харесва Тръмп. Имате добри контакти с империята на Мърдок – той приветства ли загубата на изборите на Тръмп?
Улф: Ролята на Мърдок е трагична. Рупърт Мърдок наистина не понася Доналд Тръмп. Дори когато писах биографията си на Мърдок („Човекът, който притежава новините“, 2008), той говореше за Тръмп с огромно презрение. Тръмп просто накара кожата му да настръхва. Но след това, отчасти заради Fox News, Тръмп стана президент на Съединените щати и Мърдок беше принуден да го ласкае. Това беше невероятно болезнено за Мърдок. Две от децата му са демократи и не могат да търпят това по никакъв начин, под каквато и да било форма. Това разкъсва семейството.
– Това вече разкъса империята на Мърдок. Смятате ли, че Мърдок трябва да се страхува за своето наследство заради Тръмп?
Улф: Да, защото той беше човек, изцяло съсредоточен върху своето наследство, върху семейството. И това вече го няма. Мисля, че е много тъжно за него. Но знаете ли какво чувства той? Не знам. Вече не ми говори.
– Говори се, че след изборите Тръмп е останал с впечатлението, че германският канцлер Ангела Меркел и френският президент Еманюел Макрон подкрепиха предизборната му лъжа.
Улф: Хората в Белия дом се опитаха да му съобщят само добри новини. И така, всички започнаха да казват, че са получили съобщения по странични канали, че Меркел, Макрон и Борис Джонсън подкрепят неговото отричане на изборната загуба.
– Това беше измислено?
Улф: Напълно измислено. Но той все още вярва. Споменах за Меркел пред него в Мар-а-Лаго, защото очаквах да каже ужасни неща за нея. Мислех си – о, нещо подобно ще действа добре на германския пазар. Но тогава изведнъж той каза – не, не, не, Ангела, тя наистина е голям фен.
– Мнението му за Стив Банън очевидно също се колебае. Той го уволни като главен съветник и след това внезапно се върна. Как се случи това?
Улф: Беше толкова просто, колкото изглежда. Стив (който беше осъден за измама и пране на пари) се нуждаеше от помилване. И така, той просто каза това, което Тръмп искаше да чуе. Това е цената на помилването.
– Тези президентски помилвания в последния момент бяха голяма история. Какво друго разбрахте за тях?
Улф: Той също предложи помилване на Джулиани. Но Джулиани не искаше помилване, защото това щеше да означава да изглежда виновен. Интересното за помилванията е, че Тръмп не се интересуваше много от тях. Не искаше да прекарва време в мисли за други хора.
Но тогава настъпи „моментът Гислайн“ (Гислайн Максуел, бившата приятелка на Джефри Епстайн, която е в затвора в очакване на съдебен процес за сексуални престъпления.) Той попита всички дали тя ще замеси някого? Какво ще разкаже тя? Ще прецака ли някого? Тръмп винаги се изразява по този донякъде гангстерски начин.
– В крайна сметка той не я помилва. Какво мисли Тръмп за Джефри Епстайн? Бяха приятели – преди да се разкрие, че Епстайн е ръководил кръг за сексуална експлоатация на непълнолетни, и се е самоубил в затвора.
Улф: Току-що чух, че той смята, че Джефри Епстайн е убит и не се е самоубил в затвора. Мислех, че ще бъде интересно това, но съветникът на Тръмп Джейсън Милър каза да не стигам дотам. Разтълкувах го, че трябва да избягвате такива неща, които ще приключат разговора.
– Това ли беше последната ви книга на Тръмп?
Улф: Обещавам!
СНИМКА: БГНЕС