Германците искат да кажат на света как точно да спаси климата – те са против ядрената енергия, против погребването на въглероден диоксид под земята и против получаването на водород от газ, пише в коментар за „Шпигел“ Михаел Зауга за надделяването на силите с крайни позиции в спора за спасяването на климата.
Преди повече от сто години имаше ожесточен спор за посоката на германските социалдемократи. От едната страна застана Карл Кауцки, партиен теоретик, който се застъпваше за социалистическата революция. Неговият опонент Едуард Бернщайн предпочита да направи капиталистическия строй по-хуманен чрез социални реформи. В крайна сметка неговият ревизионизъм надделя и се превърна в принцип на успеха от миналото – социалдемократическия век.
Сега има друг спор за посоката, който бушува в Германия. Но този път, изглежда, не реформаторите имат надмощие, а фундаменталистите. Що се отнася до опазването на климата, утвърдените партии в страната сега заемат позиции, които в международно сравнение трудно могат да бъдат характеризирани по друг начин, освен като екстремистки.
Германският еко-фундаментализъм изолира Федералната република
Германските екологични революционери не само искат да освободят републиката от въглерод в рамките на две десетилетия и половина (което е правилно). Те настояват също така останалата част на Европа да се откаже от използването на атомна енергия, че природният газ не трябва да се използва като преходна технология и че не трябва да се изхвърля CO₂ в германската почва.
Не е нужно да бъдете пророк, за да предскажете, че тази програма не само ще доведе до политическа изолация на Федералната република, но и директно до екологична и икономическа катастрофа.
Има основателни причини, поради които Германия иска да спре атомните си централи. Но защитата на климата не е една от тях. Едно от предимствата на производството на ядрена енергия е, че то произвежда малко CO ₂. Следователно държави от ЕС като Естония искат да построят нови реактори, а съседни страни, като Франция, искат да продължат да експлоатират старите си централи, за предпочитане в продължение на десетилетия.
И това няма да се промени, докато френските зелени не спечелят парламентарните и президентските избори. Което в момента не се предвижда.
Независимо от това федералното правителство води в Брюксел тежка партизанска война с цел забрана на атомната енергия в цяла Европа. Германците не само се позиционират като свръхморални познавачи. Те също така оказват лоша услуга на опазването на климата.
Конфликтът блокира сили, които са спешно необходими в борбата срещу глобалното затопляне. И кара страни като Полша да се замислят за сътрудничество в областта на ядрената енергетика с Русия. Точно това трябва да се направи, ако искате да подхранвате подозренията сред американците и европейците, че германците са искали да вкарат континента в обятията на Путин по отношение на енергийната политика.
Отношението на германската екологична политика към водорода е не по-малко противоречиво. Той е незаменим като енергиен източник за стоманодобивните и химическите заводи на бъдещето. Зеленият мейнстрийм обаче иска да го използва само ако е получен единствено от вятърна или слънчева енергия.
Това обаче предполага, че Германия произвежда поне три пъти повече зелена електроенергия, отколкото днес. Това ще са по-скоро десетилетия, отколкото години, и толкова дълго би било разумно да се управляват германските промишлени заводи с водород от природен газ, за да се изгради инфраструктурата за новата технология.
Но чистата доктрина на екореволюцията не иска да толерира някакви междинни етапи по пътя към историческия краен етап на икономиката с нулеви емисии. Нейните поддръжници очевидно смятат за крачка напред, ако основната индустрия мигрира от Германия и земята се затопля от Индия и Бразилия. След това германците биха наблюдавали топлинните и приливни вълни на бъдещето с чистата съвест на пионери в климата.
Разбира се, можете също така да заровите въглерода в земята, за да го направите безвреден. Но и това също е нежелателно в тази страна. Разбира се, до момента не са известни вредни последици от въпросната технология. Истина е също така, че Междуправителствената комисия по изменение на климата специално препоръча метода.
За съжаление също така е факт, че германските природозащитници едва наскоро заклеймиха подземните складове за въглерод като „тоалетни с въглероден диоксид“. По този начин ако трябваше да рекламирате технологията сега, ще се наложи да признаете, че е погрешна. И това очевидно е дори по-голям проблем за движението от парниковия ефект.
Германският климатичен фундаментализъм е опасна грешка
Германският климатичен фундаментализъм е опасна грешка. Той придава на теоретичните рискове по-голяма тежест, отколкото очевидните опасности от глобалното затопляне. Той е арогантен, защото не иска да толерира възгледите на други държави за ядрената енергия. Той блокира икономическите решения.
И това застрашава климатичната стратегия на Европа, защото германците заемат позицията си, както и за бежанската криза, с морална строгост, която кара останалата част от континента да поклати глава.
Алтернативата е очевидна. Състои се в технологична отвореност и регулиране на пазарната икономика. Тя разчита на търговията с емисии и ценообразуването на CO 2, вместо постоянно да се формулират нови, все по-строги изисквания. Фокусира се върху пътя, а не върху крайната цел.
Съветският съюз се взриви преди три десетилетия. Това беше окончателно доказателство, че социалната реформа е триумфирала над социалистическата революция. Това беше победата на Бернщайн над Ленин.
Ревизия е необходима и днес – тази на германския еко-фундаментализъм.
СНИМКА: Pixabay