Президентът Джо Байдън заложи на завръщането на Америка – завръщане към нормалността на фона на пандемията на коронавируса, завръщане на световната сцена след 4 години самоизолация в епохата на Тръмп и, може би, завръщане към много от политиките, възприети от администрацията на Обама.
Но последните инциденти в Карибите бележат момент, който поставя администрацията на Байдън в непозната територия, посочва Меган Ваксес в анализ за CNN.
Докато въпросите, свързани с Русия, Китай и Северния триъгълник (в САЩ терминът се използва за 3 страни от северната част на Централна Америка – Ел Салвадор, Гватемала и Хондурас), са били в челните редици на външнополитическите приоритети на администрацията на Байдън, насилието и демонстрациите в непосредствена близост до бреговете на Америка, принудиха Белия дом да реагира.
Първо бе убийството на президента на Хаити. Жовенел Моиз беше убит по време на нападение миналата седмица срещу частната му резиденция в столицата Порт-о-Пренс. Първата дама на Хаити, Мартин Моиз, също бе простреляна при атаката и евакуирана в болница в Маями за лечение.
Убийството хвърли островната нация в още по-дълбок хаос, с вакуум във властта, и то на фона на заплахата от нова вълна от екстремно насилие, нарастваща хуманитарна криза и влошаваща се пандемия Covid-19.
След това дойдоха необичайните демонстрации в Куба. Хиляди кубинци излязоха на улиците в неделя, за да протестират срещу липсата на храна и лекарства, тъй като страната претърпява тежка икономическа криза, влошена от пандемията Covid-19 и американските санкции.
Тази двойна криза идва в момент, когато президентът по-скоро би насочил вниманието си към вътрешни въпроси като инфраструктурата и правата при гласуването, тема, по която той ще изнесе реч във вторник.
Що се отнася до външните работи, Белият дом е зает с изтеглянето на американските войски от Афганистан и пренастройването на американската външна политика към насочване върху сили в Източното полукълбо като Русия и Китай.
До известна степен отношенията с тези държави са такива, с които предишните администрации също трябваше да измислят как да се справят, но проблемите, които избухват в Карибите, ще бъдат сред първите непредвидени чуждестранни кризи, тестващи Байдън и екипа му.
В понеделник Байдън посочи, че САЩ са „готови да окажат помощ“ както на Куба, така и на Хаити, но не е ясно каква точно форма ще получи тази помощ.
Миналата седмица правителството на Хаити поиска американски войски да помогнат за защитата на инфраструктурата, пристанищата, летищата и енергийните системи, както заяви министърът на изборите Матиас Пиер пред CNN. Матиас изтъкна, че искането е за ограничен брой от около 500 войници срещу предполагаемата заплаха от „потенциални наемници“.
Хаосът в Хаити след убийството на президента се задълбочава, затова страната поиска военна помощ от САЩ
Прессекретарят на Белия дом Джен Псаки заяви в понеделник, че искането все още се разглежда.
Американска делегация пътува до Хаити в неделя по искане на правителството на Хаити и тази делегация информира Байдън в понеделник сутринта след завръщането си. Държавният департамент разкри в понеделник, че им е известен трети американски гражданин, задържан в Хаити след покушението.
CNN съобщи в понеделник вечерта, че няколко от мъжете, участвали в операцията за убийството на Моиз, преди това са работили като информатори за американските правоприлагащи органи, включително Администрацията за борба с наркотиците (DEA), което е още едно усложнение за реакцията на САЩ.
Псаки каза, че САЩ оценяват как страната може директно да помогне на кубинския народ. Тя изтъкна, че е твърде рано да се предвиди някаква потенциална промяна в политиката, когато става въпрос за Куба. Досега това се появи в изявления, насърчаващи кубинския режим да изслушва протестиращите и думите в подкрепа на народа на Куба.
Байдън изрази подкрепата си за кубинския народ в понеделник, призовавайки режима на кубинския президент Мигел Диас-Канел да „чуе хората и да обслужва техните нужди“.
„Хора, искам да започнем да разпознаваме забележителните протести, които се провеждат в Куба“, каза Байдън, когато говори пред репортери в Белия дом. „Не мисля, че сме виждали нещо подобно на този протест от много, много време – честно казано, никога.“
В САЩ, Мексико и в Испания хора излязоха на улиците в подкрепа на протестите на кубинците срещу властта
Байдън каза, че кубинският народ „иска свободата си от авторитарен режим“ и отстоява „своите универсални права“. Той също така предупреди кубинското правителство срещу „опитите да заглуши гласа на народа на Куба“.
Но по-рано тази пролет Псаки посочи, че Куба не е сред основните политически приоритети на администрацията. „Промяна в политиката на Куба или допълнителни стъпки понастоящем не са сред основните приоритети на външната политика на президента. Разбира се, по този въпрос ние ще останем ангажирани и фокусирани върху него“, каза Псаки пред репортери през април.
Притисната с въпрос дали събитията през уикенда в Куба са променили приоритетите на администрацията, Псаки каза в понеделник: „Ще се стремим да предоставим подкрепа на хората в Куба. Със сигурност подкрепяме свободата на словото, свободата на печата, свободата до достъп до икономическата подкрепа, когато смятаме, че я заслужават, и медицинската подкрепа, здравни консумативи, каквито се искат“.
В изказвания по националната телевизия в неделя президентът на Куба Диас-Канел оправда икономическите условия в страната със санкциите от САЩ.
По времето на администрацията на Обама с Куба бе постигнато отварянето отново на посолствата и облекчаването на много ограничения, въведени отдавна при ембаргото. Но администрацията на Тръмп прие някои от най-тежките икономически мерки срещу Куба от десетилетия, възстанови ограниченията за пътуване, като президентът, преди да напусне поста, нарече Куба държавен спонсор на тероризма.
Администрацията на Байдън все още не е предприела мерки, но действията на Куба не са насърчили администрацията да премине бързо към промяна на политиката.
Един от основните гласове против връщането към политиките спрямо Куба от епохата на Обама е сенаторът от Демократическата партия в Ню Джърси Боб Менендес. Той заяви пред CNN, че е предложил списък с препоръки за политиката на Белия дом.
На въпроса на Джейк Тапър от CNN защо Байдън все още не е предприел действия за вдигане на наложените от Тръмп ограничения спрямо Куба, Менендес каза: „Мисля, че президентът е имал време да направи преглед на действителните политики при президента Обама и всички пробиви, които президентът Обама направи. Които се оказаха едностранни – едностранни от гледна точка на отстъпки – и показаха, че не създават абсолютно никаква промяна в Куба.“
„Режимът се обогати, а кубинският народ никога не видя никаква полза (от отстъпките на Обама – бел. Ред.). Затова мисля, че резултатът от това е, че администрацията на Байдън погледна и каза: „Чакай малко – това изглежда не работи. Имаме да помислим какво точно трябва да направим в това отношение „, поясни Менендес.
СНИМКИ: БГНЕС