Пълно подчинение на лидера и въздържание от влизане в политиката, тези железни правила спазват най-могъщите богаташи на Русия, влезли в кръга на Путин. Руският президент предаде големия бизнес на страната в ръцете на хора от неговия кръг, повечето от които са приятели на времето му в Санкт Петербург, пише в „Ел Паис“ Мария Саукильо.
Олигарсите, магнатите и могъщите мъже, които управляват руската икономика, си знаят урока: не влизайте в политиката без разрешение от Кремъл и не противоречете и не оспорвайте Владимир Путин. Те го научиха добре, наблюдавайки как други падат, като Михаил Ходорковски, когато руският лидер дойде на власт преди повече от две десетилетия и започна да разчиства. За да постави на ключови позиции най-близките си приятели и верни сътрудници, повечето от тях от времето му в Санкт Петербург. Това беше лишаването от власт на олигархична класа и създаването на друга каста.
За руския лидер, бивш агент на КГБ, доверието е ключово, много повече от заслугите. И той предава на хора от неговия кръг – дори на някои не толкова близки, но доказали лоялността си – държавни компании или благоприятства влизането им в частни. Което в Русия не би станало без одобрението Кремъл, заедно с голямо парче от публичните концесии.
Те са хора на Путин. За някои те представляват нещо като „правителството в сянка“ на страната, смесица между магнати и бивши служители на сигурността (известни като „силовики“), изковани в същата кариера на разузнавателните служби като руския лидер. Магнатите боравят с пари, но никога не забравят, че са подчинени на човека, който днес гарантира присъствието им.
Хора като Игор Сечин (Роснефт); братята Борис и Аркади Ротенберг и Генадий Тимченко, младежки приятели на Путин и партньори по джудо; Юрий Ковалчук (банка „Россия“), от политическата банда в Санкт Петербург; като Евгений Пригожин, ресторантьорски предприемач, известен като „готвачът на Путин“ и обвинен, че стои зад троловете, които са се намесили в изборите за президент на САЩ през 2016 г., или компанията за наемници „Вагнер“, която се е намесвала в Сирия, Украйна, Венесуела или Централноафриканската република, за да защити неофициалните интереси на Кремъл.
Те са мъже, които са разбрали ползата от това да правят услуги на Путин и да говорят неговия език, а не този на олигарсите – като Олег Дерипаска (Русал), Виктор Векселберг (Ренова) или Алексей Мордашов (Северстал).
От историческата група на началните млади банкери и акули, които с разпадането на СССР присвоиха държавни активи – промишлено производство, добив и петролни и газови находища – и използваха своите финанси, за да помогнат на Борис Елцин да бъде преизбран в замяна на повече пари и мощ, остават само двама. Може би магнатът Михаил Фридман, който живее в Лондон, или Владимир Потанин, които са успели да оцелеят. Други бяха лишени от империите си или от голяма част от тях, като Борис Березовски, в изгнание и починал при странни обстоятелства, или Михаил Ходорковски, в изгнание след присъда в Русия, който се осмели да оспори Путин и искаше да стъпи в политиката.
Путин, под импулса и на онези „силовики“, които още по времето на Елцин, скрито завземат държавни активи и изместват други акули, настоява, че в Русия вече няма олигарси. Но въпреки че механизмите са се променили, основата остава една и съща във всички ключови сектори на държавата, отбелязва анализаторът Андрей Колсников.
„Голяма част от руското правителство и неговия механизъм за икономическо управление лесно биха могли да бъдат наречени Министерство на олигархичната индустрия“, иронизира експертът. От 1994 до 2000 г., когато Путин дойде на власт, Русия бе олигархия, описва Катрин Белтън във впечатляващата си книга „Хората на Путин“. Днес, казва журналистката, която описва системата като „хибриден капитализъм на КГБ“, Русия няма олигарси, а „богати слуги“ на Путин и неговите тайни служби (ФСБ).
Те са някои от най-мощните магнати в Русия
Аркади Ротенберг, кралят на държавните концесии. Той управлява състояние от около 2,9 милиарда долара (2,436 милиона евро), според Forbes. 69-годишният магнат е, заедно с брат си Борис, един от най-старите приятели на Путин; в детството той е бил негов партньор за обучение по джудо и самбо.
В края на 2000-те Ротенберг става собственик на SGM Group и Мостотрест, компании, които днес са два от най-големите строителни предприемачи в Русия. Само през 2015 г. Ротенберг спечели държавни поръчки на стойност 9 млрд. долара.
Той също така пое концесията за моста, свързващ Русия с полуостров Крим в Украйна, който Москва незаконно анексира през 2014 г., когато никой друг бизнесмен не пристъпи към скъпия проект. Тази година, когато документален филм, продуциран от руския опозиционен лидер Алексей Навални, отново извади на бял свят пищен многомилионен дворец на Черно море, предполагаемо собственост на Путин, Ротенберт, бившият му спаринг партньор по джудо, се появи и каза с наведена глава в интервю по държавната телевизия, че дворецът бил негов.
Магнатът, който е и председател на Руската федерация по хокей на лед – много важна за Путин, голям фен на спорта – е, както и другите членове на по-тесния кръг на руския лидер, под санкциите на САЩ.
Алексей Милер, руският енергиен магнат. 59-годишният олигарх е президент на „Газпром“, голямата държавна газова компания, и има солидна позиция във вертикала на властта на Путин: той заема тази позиция от 2001 г.
Връзката с лидера възниква по неговото време в Санкт Петербург, когато той все още се наричаше Ленинград, и Милер, част от група млади икономисти-реформатори, се присъединиха към комитет на Съвета, оглавяван от Путин. Там той ръководи големи инвестиционни проекти и демонстрира личната си лоялност към настоящия глава на Кремъл.
По време на неговия мандат компанията е претърпяла широка международна експанзия. Смята се, че Милер е отговорен и за ангажимента за спортни спонсорства, който „Газпром“ поддържа през последните години и който повлия за организацията на Русия на Световното първенство по футбол през 2018 г.
Игор Сечин, главният руски олигарх. Бивш военен преводач в Ангола, той е работил с Путин в бившата имперска столица. Днес той е ръководител на „Роснефт“, държавната петролна компания, един от най-големите производители на петрол в света.
60-годишният Сечин, смятан за един от силовиците, подкрепящи Путин, също е заемал позиции в правителството на руския лидер. Под неговата твърда ръка държавата възстанови много от активите на индустрията, като „Сибнефт“, която Роман Абрамович продаде на „Газпром“, или активите на „Юкос“, компанията на Ходорковски, която отиде в „Роснефт“.
Освен това той измисли схема, при която по-голямата част от руския износ попада под контрола на друг лоялен приятел на Путин, Генадий Тимченко, днес шестият най-богат човек в Русия, според изчисленията на Форбс, с дялове в газовата компания. производител „Сибур холдинг“. Понастоящем санкционираният от САЩ Сечин е пазител на най-ценния корпоративен актив на Кремъл.
Юрий Ковалчук, неофициалният касиер на Кремъл. Основният акционер на банка „Россия“, тя контролира и най-голямата руска медийна група „Национальная Медиа Групп“. Министерството на финансите на САЩ, което го включи в санкционния си списък, го нарече „личният банкер на висшите чиновници на Русия, включително Путин“.
69-годишният Ковалчук вече е работил заедно с него в Санкт Петербург, когато руският лидер е заместник-кмет; те също бяха съседи на дача (вила).
Магнатът, който също е собственик на застрахователна компания и контролира четвъртия по големина оператор на мобилни телефони в страната, струва около 3,3 милиарда долара, според Forbes.
Владимир Потанин, пионер и оцелял олигарх. Смятан за втория най-богат човек в Русия, след Алексей Мордашов, магнат на „Северстал“, той е единственият от първоначалните седем олигарси, който все още е добре дошъл в Москва.
Той беше този, който разработи през 1995 г., четири години след разпадането на Съветския съюз, противоречивата схема за „дялов заем“, чрез която Елцин предоставя дялове в някои от най-ценните руски природни ресурси за банкови заеми в замяна на подкрепа в кампанията за преизбиране и за да се запушат дупките в дълга на страната. Потанин, държавен служител, превърнал се в бизнесмен, го направи с 38% дял в гигантския металодобивен гигант „Норилск Никел“ само срещу 170,1 милиона долара. Днес той председателства компанията и има състояние на стойност 27 милиарда долара.
Потанин знае кога да подаде ръка и кога да наведе глава. Той дари 2,5 милиарда долара за изграждане на ски курорт за зимните олимпийски игри в Сочи през 2014 г., дългоочакван от Путин проект.
И миналата година, когато един от заводите му предизвика един от най-големите разливи в историята в Арктика и избухна скандал, олигархът долетя там, и проведе видеоконференция с руския президент, излъчен по телевизията. На която той смирено увери, че самият той ще наблюдава работата по почистването и ще гарантира, че това няма да се повтори. Той също така подчерта, че няма да обжалва рекордната глоба от 2 милиарда долара на своята компания заради пораженията върху околната среда.
СНИМКА: БГНЕС