Ако докладите са точни, светът току-що е станал свидетел на най-голямата ескалация между Великобритания и Русия след предполагаемото отравяне на бившия полковник от ГРУ Сергей Скрипал преди три години. В сряда руските изтребители и кораби насочиха оръжия към британския разрушител Defender, който патрулира в Черно море. Кремъл обосновава предполагаемата агресия с твърдението, че корабът е навлязъл в руски води. Обединеното кралство отрича изобщо да се случвал подобен инцидент, отбелязват в редакцията на британския вестник The Spectator.
Обяснението на Русия, ако наистина е направила това, което твърди, се основава на невярна предпоставка. Въпросната брегова линия всъщност не принадлежи на Русия, Defender е бил разположен край бреговете на полуостров Крим. Международната общност признава тази територия за неразделна част от Украйна. Следователно въпросните води принадлежат на Киев, а не на Москва.
Ръководството на флота все още не е съобщило какво е правил Defender в Черно море, ограничавайки се до това, че корабът се е отделил от британската ударна група на самолетоносачи в Средиземно море и е навлязъл Черно море, за да изпълни „собствена поредица от мисии“. Вероятно задачата му е била да провери готовността на Русия да защитава окупираното крайбрежие. Кремъл прави същото, като периодично изпраща стратегически бомбардировачи във въздушното пространство на Обединеното кралство, за да провери колко време е необходимо за прихващане на самолет от военновъздушните сили на страната.
Ако е вярно, използването на истински боеприпаси би било умишлена ескалация. Дори да не са били изстреляни, присъствието на подобен кораб вероятно е част от по-голяма стратегия на НАТО. След демонстрацията на Русия на военна сила на границата с Украйна и прихващането на полет на Ryanair от Беларус, Алиансът иска да даде да се разбере, че ще продължи да се бори с Москва. Това означава и действия в Черно море. Регионът има определено стратегическо значение, има двама съюзници в НАТО (и съответно двама врагове на Русия): Украйна и Грузия.
Струва си да се отбележи склонността на администрацията на Путин към фалшиви новини и пропаганда. Всяка нечестност от страна на Кремъл ще бъде в съответствие с предишната му форма: вътрешно тя ще демонстрира силата на сегашния режим и ще устои на всякакви предположения относно несигурността на подкрепата за Путин. Коварният Албион беше любимата цел на Кремъл, но всяка фалшива новина за снаряди, изстреляни по британски военен кораб, скрива по-неприятна истина: един-единствен кораб на Кралския флот дойде незабелязан до окупираните от Русия брегове.
Следващият въпрос е как се справя ударната група на самолетоносача на ВМС на юг. Въпреки че е фокусиран основно върху остатъците от „Ислямска държава“ в Сирия. Русия поддържа значително военно присъствие в региона в подкрепа на Башар Асад. В ситуацията с Defender Москва показа, че нейните правила за ангажиране позволяват използването на предупредителни изстрели, били те истински или не.
Обединеното кралство може да се опита да покаже, че е способно да се утвърди на световната сцена с оглед Брекзит, но Кремъл е също толкова готов да покаже, че може да открие огън по западните сили. Путин не може да отстъпи пред нарастващата вътрешна опозиция и бавния западен отговор на „предишното му беззаконие“ в Грузия, Украйна и останалия свят.
На свой ред ВМС трябва да разбере докъде е готова Русия да стигне по време на своите операции край бреговете на Сирия. Великобритания не иска никой да вижда как се оттегля. През 2004 и 2007 г. силите на Иранската революционна гвардия задържаха моряци и морски пехотинци за предполагаемо „нахлуване“ в иранските води. И в двата случая те се предадоха без съпротива.
Разбира се, правителството ще се стреми да избегне всякаква значителна ескалация на напрежението с Москва, тъй като идеята за гарантирано взаимно унищожение през 2021 г. е толкова ужасяващо осезаема, колкото и по време на Студената война. В случая с отравянето на Скрипал обаче руската агресия се оказа обединяваща сила за нестабилните отношения между Великобритания и Европа.
Сблъсъците – и дори жертвите – няма автоматично да доведат до открита война. Това, което те ще докажат, е, че втората Студена война не е хипотеза, а реален факт.