Някои хора страдат от нарушено обоняние след заразяване с коронавируса, дори месеци по-късно. Какво се случва в тялото? И какво, ако обонянието не се върне? Тези и други въпроси зададе на експерти Виола Кил от „Шпигел“.
Представете си аромата на цъфнала роза. Миризмата на прясно изпечен хляб. Печено кафе. Купа ягоди. А сега си представете, че вместо тези аромати възприемате остра воня: на фекалии, изгоряла гума, на бензин и гнило.
Ето как много хора описват на какво им мирише след прекаран Сovid-19. Действителното заболяване отдавна е приключило, но след това седмици, понякога дори месеци по-късно има нарушения на обонянието. Това явление се нарича паросмия в медицината. На засегнатите хора им мирише на нещо различно от действителното, и обикновено те възприемат неприятни и лоши миризми.
Добре известно е вече, че инфекцията с вируса Sars-CoV-2 може да повлияе на усещането за вкус и мирис: според първоначалните оценки 70 до 80 процента от засегнатите изпитват временни ограничения, а някои отчитат и пълна загуба на миризма. В такива случаи се говори за аносмия, загуба на обоняние.
А миризмата и вкусът не винаги се връщат, когато болестта си отиде. Резултатите от онлайн проучване, публикувано по-рано тази година в списание Rhinology, показват, че около две пети (40%) от пациентите все още страдат от нарушено обоняние два до три месеца след заболяването.
Както при другите симптоми на дълъг Covid, все още не е ясно защо разстройството на миризмата понякога се появява много по-късно.
Какво се случва?
Хората възприемат миризми чрез сензорни клетки в обонятелната лигавица. Тази тъкан се намира в горната част на носната кухина и съдържа милиони обонятелни клетки. При обикновена настинка вече не можете да помиришете нищо, защото носът е подут и лигавичен и достъпът до обонятелната лигавица е блокиран.
При инфекция с Covid-19 обаче обикновено нямате хрема. Вместо това изследователите предполагат, че самите нерви са атакувани косвено или директно: обонятелните клетки в носната лигавица са заобиколени от рамка от поддържащи клетки. Поддържащите клетки съдържат протеин, наречен ACE2 – ангиотензин конвертиращият ензим 2 – и те съдържат стотици пъти повече от него в сравнение с други тъканни клетки.
Тези ACE2 протеини улесняват проникването на вирусите на Sars-CoV-2 в клетките. Това е така, защото така наречените шип протеини върху обвивката на вируса могат да се прикачат към протеините ACE2 особено добре, както показват различни изследвания.
Това води до възпаление и може да увреди обонятелните клетки. Резултатът е внезапна и понякога дългосрочна загуба на обоняние.
Защо засегнатите помирисват „грешни“ аромати?
„Това е качествено прекъсване. Ароматите се възприемат изкривено “, обяснява Томас Хюмел. Той е професор в клиниката и поликлиниката по оториноларингология в Университетската болница Дрезден.
„Миризмата е кодирането на аромати. Можете да си го представите като азбука – думата ROSE (роза) в този модел ще се състои от четири компонента, буквите R, O, S и E. Модулите на аромата активират различни видове рецептори, които в известен смисъл представляват буквите. Ако някои рецептори не са налице, има пропуски в модела“, казва Хюмел. Тогава в мозъка пристига грешен сигнал.
Психологът Катрин Охла, която преподава в университета „Хелмут Шмит“ на германските въоръжени сили в Хамбург, описва паросмията като вид проблем за взаимосвързаността: „С Covid-19 се случва нещо подобно както в една кутия с предпазители, ако проводниците изгорят. Ако кабелите са свързани неправилно по време на ремонта, правилната информация няма да бъде получена. И това води до грешна интерпретация. „
Опасно ли е разстройството на миризмата?
Паросмия може да бъде „катастрофална“ за засегнатите, казва Охла, и психологически изключително стресираща.
Пълната невъзможност за възприемане на миризми може дори да бъде животозастрашаваща в отделни случаи: според съобщения в медиите семейство от Тексас едва успява да избяга от горящата си къща през януари 2021 г. Членовете на семейството са болни от Covid-19 и не могат да помириша нито дима, нито вонята на изгорена пластмаса и други подобни.
Хюмел и Охла са съгласни: Обонянието осигурява сигурност в ежедневието – ако изчезне, това може да има последствия. „Помислете за хранително отравяне, ако не можете да помиришете развалена храна. Или кабел, който гори. Миризмата предава редица сигнали. Ако не можете да помиришете нищо, животът ви е по-малко удобен и несигурен“, казва Томас Хюмел.
Катрин Охла добавя: „Тенджера на котлона или торта във фурната – ако нещо изгори, ние го помирисваме. И можем да избягаме и да изключим печката. Ако вече не можете да го направите, това означава големи усилия. Животът става по-труден.“
Какви са последствията за усещането за вкус?
Вкусът може да бъде ограничен и от болестта на Covid-19, казва Хюмел, но истинското вкусово разстройство е рядкост: в медицински смисъл вкусът се отнася до ароматите сладко, кисело, солено, горчиво и умами (петият вкус). „Това, което разговорно е известно като дегустация, е по същество финият вкус, възприемането на ароматите“, казва Хюмел.
Катрин Охла, от друга страна, е убедена, че коронавирусната инфекция също може да наруши истинското усещане за вкус. „Нашите данни показват, че и двете сетива могат ясно да бъдат засегнати.“ Има съобщения от засегнатите, които вече не могат да правят разлика между захар и сол. Това не може да се дължи на нарушено обоняние.
Какво помага при нарушение на миризмата?
Всички, които забелязват ограничение на сетивата си след преболедуван Covid-19, които се чувстват несигурни и увредени – колко бързо могат да се надяват на подобрение? Какво помага при нарушение на миризмата? Засегнатите първо трябва да потърсят медицинска диагноза, съветва Томас Хюмел: „Направете тест за миризма при лекаря. Нещо друго може да стои зад нарушение за усещане на миризмата.“
Паросмията може да се задейства не само от вируси Sars-CoV-2. Травмата на черепа също може да доведе до обонятелно разстройство, както и полипите, т.е. изпъкналости на тъканите в носната лигавица или използването на някои лекарства. Нарушеното обоняние може също да бъде ранен признак на неврологични заболявания като болестта на Алцхаймер или Паркинсон. Затова всеки, който установи, че вече не му мирише по начина, по който е свикнал, трябва да потърси медицинска помощ възможно най-скоро.
„Ако е вероятно нарушението на миризмата да е предизвикано от вирусна инфекция, има две възможности“, казва Томас Хюмел. „Първата е да изчакате и да видите как ще се развие това – клетките за миризма се регенерират сами. Второ, за да се подпомогне регенерацията, може да се правят тренировки за миризма.“ Хюмел предлага да се поставят четири бутилки с различни ароматни масла в банята и да се подушва всеки аромат за половин минута сутрин и вечер, в продължение на три до девет месеца.
Няколко проучвания също показват, че обучението за обоняние може да има положителен ефект върху възстановяването на обонятелната система.
Обонянието не винаги се връща
Катрин Охла обаче знае и за случаи, в които обонянието не се е върнало след коронавирусна болест. „В идеалния случай вкусовите клетки ще растат отново след две седмици; за нервните клетки на обонянието това може да отнеме няколко месеца.
Но има и пациенти, при които обонянието все още не се е възстановило 400 дни след инфекцията. Тогава трябва да предположим, че то няма да се върне.“
Дори тогава все още има малък шанс за спонтанно възстановяване, казва ученият, но само малък.
За да се разберат по-добре последиците – и степента – в бъдеще, са необходими повече данни и дългосрочни проучвания, казва Катрин Охла. „Този проблем вероятно ще засегне няколко милиона души по целия свят. Тези хора се нуждаят от грижи и подкрепа“, казва тя. И изразява скромна утеха: трайното разстройство на миризмата не върви ръка за ръка с трайно намаленото качество на живот за всички. „Някои могат да живеят много добре със спомена за вкуса.„
СНИМКА: Pixabay