Първо Бекенбауер, след това Хьонес, сега Румениге: цяла една ера приключва във ФК Байерн, отбелязва Флориан Кинаст в „Шпигел“ по повод оттеглянето от ръководството на Кале Румениге.
Карл-Хайнц Румениге вече е планирал следващите две седмици. До средата на юни той постепенно ще освободи офиса си на Säbener Strasse, на 15 юни ще гледа първия мач на отбора на Германия срещу Франция на „Aлианц Арена“, а веднага след това ще замине със съпругата си Мартина на север, до традиционната ваканционна вила в Силт. За да се наслади най-накрая на „първата лятна ваканция без обаждания за трансфери на играчи“, както Румениге разкри в „Bild“.
Румениге се сбогува с Байерн половин година по-рано от планираното. В прессъобщението във вторник шефът на клуба бе цитиран, че това е „стратегически най-разумният и логичен момент във времето” за предаване.
Краят на епохален триумвират
Това, че Байерн трябва да запази своята идентичност като много специален и много уникален клуб с голямо самочувствие и най-вече с велики личности в ръководството и на терена, може да бъде исконно желание на напускащия шеф. Но дали това наистина ще се случи, предстои да разберем.
Новото управленско трио трябва първо да се докаже.
Защото с Карл-Хайнц Румениге, след Франц Бекенбауер и Ули Хьонес, напуска последният герой на епохалния триумвират, оформящ ФК Байерн от десетилетия. Бекенбауер, Хьонес, Румениге, те винаги бяха там като играчи, а по-късно и като ръководители през последния половин век. През този половин век клубът гордо носеше кредото „Mia san Mia“ (в буквален превод – ние сме си ние). Хьонес може да е с декоративното звание почетен президент и да има място в надзорния съвет: но всъщност всички тях вече ги няма.
Сбогуването с Румениге е свързано не само с края на финансовата година, но и със съвсем друга причина. Той не искаше просто да отброява последните си месеци в клуба. Не искаше да свърши като „Куцата патица“, както винаги се страхуваше. Първите признаци за това вече бяха налице.
Както критиките при дискусии с членове на управителните органи, че Румениге и неговият наследник Оливер Кан не са успели да премахнат тлеещия конфликт между треньора Ханзи Флик и спортния директор Хасан Салихамиджич още на ранен етап. Че никой от хората с власт не се произнесе ясно, като всъщност Румениге и Кан в крайна сметка не само не са се допълвали взаимно, а са се блокирали един друг.
Други познавачи на клубната среда, от друга страна, твърдят, че Румениге, като последна инстанция в клуба, е успокоил поне последните седмици на сезона с ясни съобщения до спорещите, така че конфликтът им да не ескалира допълнително в края.
Търсенето на новия авторитет
Което води до въпроса: кой ще бъде сега големият авторитет в клуба? И как оттук нататък може да се напаснат като личности тримата – Херберт Хайнер (президент на Байерн, бивш шеф на „Адидас“), Оливер Кан и Хасан Салихамиджич?
Президентът Хайнер, например, многократно е създавал впечатление, че не е толкова добре информиран за ставащото в клуба. Или Оливер Кан, който ще трябва да отговаря на предизвикателствата от 1 юли, и който, благодарение на вратарските си подвизи си е извоювал статут на легенда. Но който наскоро със своите неангажиращи изяви не изглеждаше като бъдещия главен изпълнителен директор на голям футболен клуб, а все още като тв футболен експерт от ZDF. А Хасан Салихамиджич, много критикуваният спортен директор, който бе издигнат до етажа на управата от Ули Хоенес през 2017 г., все още търси позиция и решителност вече четири години.
Така че и тримата ще трябва да се разгърнат, да покажат чар, но преди всичко трябва да успеят да доразвият клуба и в същото време да поддържат това чувство, което направи ФК Байерн толкова уникален и толкова привлекателен за много играчи. Усещането не само да бъдеш нает от топ международен клуб, но и да си част от общност, от семейството на Байерн. Усещане, породено главно от тримата патриарси от това семейство – Бекенбауер, Хьонес и Румениге.
Усещане, което в допълнение към добрата заплата, разбира се, гарантира, че толкова много звезди идват и остават. Чувство, което често изглеждаше като прекалено самолюбие и патос, но чиято истинска същност беше неоспорима.
Губи ли чувството си ФК Байерн?
Ако ФК Байерн загуби това чувство и неговите ценности, за които винаги се е борил, съдбата може да ги заплаши да се превърнат в просто в един голям клуб, който може да бъде лесно заменен.
Тогава той може да загуби много от своето излъчване, след което всичко може да се разпадне. В крайна сметка скоро ще има разговори с ключови играчи. С Леон Горецка, Никлас Зюле, Корентен Толисо, чиито договори изтичат през 2022 г. Но преди всичко с онези решителни ключови играчи, които все още са обвързани с Байерн до 2023 г. – Роберт Левандовски, Мануел Нойер, Джошуа Киммих и Томас Мюлер, плюс Серж Гнабри и Кингсли Коман. Кой ще остане и кой ще напусне, също ще зависи от това колко добре играчите ще могат да се справят с Юлиян Нагелсман, треньорът, който също е важен герой на този нов ФК Байерн. Който в момента преживява сериозно сътресение.
Напълно възможно е новото трио и новият треньор скоро да могат да израстнат в новите си роли. И баварците пак да си останат баварците. Но сбогуването с Румениге определено е повратна точка.
Много голяма повратна точка.
СНИМКА: БГНЕС