Европейският съюз е твърдо решен да отговори с тежки санкции на удара на Лукашенко с отклонения самолет. Но много топ дипломати се страхуват от последствията, предупреждава Маркус Бекер в коментар за германския седмичник Der Spiegel.
За Хайко Маас Европейският съюз е нещо сериозно. Това, което е направил белоруският диктатор Александър Лукашенко, е „толкова неприемливо“, че ЕС не може „да се задоволи само с малки санкции“, заяви германският външен министър на среща с колегите си от ЕС.
Ако Лукашенко не отстъпи, например чрез освобождаването на повече от 400 политически затворници, е заплашен от „началото на голяма и дълга спирала от санкции“.
Откакто Лукашенко засече самолет на Ryanair и арестува журналиста Роман Протасевич, решителността на ЕС е все по-твърда. Тази седмица държавните и правителствени ръководители започнаха налагане на санкции срещу режима с необичайна скорост.
Но сега ЕС трябва да превърне думите в дела – и това може да бъде сложно. 88 души и седем организации вече са в наказателния списък на ЕС за Беларус, включително самият Лукашенко. Според дипломати представителят на ЕС по външните работи Йосеп Борел работи по четвърти санкционен списък за 21 юни, решиха външните министри.
Но това едва ли ще впечатли Лукашенко, признават служители в Брюксел. Ето защо сега се обсъждат още по-драстични санкции сред държавите от ЕС. Целта е насочване към „икономическата структура и платежните транзакции“ в Беларус, каза Маас. Борел говори и за мерки срещу цели отрасли на икономиката, което би било истинска ескалация в сравнение с предишните санкции. Прецизните удари ще се превърнат в отраслови атаки.
Не е ясно кои икономически сектори могат да бъдат засегнати. Петролните продукти са едно от предложенията – Германия изкупи целия износ на суров петрол на Беларус на стойност почти 600 милиона евро през 2019 г. Беларус също е един от най-големите производители на калиеви торове в света. „Лукашенко ще бъде силно засегнат, ако направим нещо тук“, каза външният министър на Люксембург Жан Аселборн.
Санкциите обаче могат да означават и икономическа вреда за компании от Европейския съюз. Освен това не бива да се допусне по този начин Брюксел да накаже населението на Беларус.
Това е една от причините, поради които пари от фондовете на ЕС продължават да текат към Беларус. Според Комисията през 2019 г. сумата е била около 34 милиона евро, през 2020 г. – в годината на изборната измама на Лукашенко – почти 37 милиона. Част от финансирането е спряно след изборите през август, но не и парите, които „директно са в полза на белоруското население или са в интерес на настъплението на ЕС“, като подкрепата за гражданското общество или независимите медии, подчерта говорител на комисията.
Според брюкселските дипломати има още един аргумент срещу широко разпространени санкции: страхът от нарастващото влияние на Русия в Беларус.
Над 40 процента от беларуския износ вече отива там, 57% от вноса идва от империята на Владимир Путин. Санкциите на ЕС могат още повече да изострят зависимостта. Литовският външен министър Габриелиус Ландсбергис дори предупреди срещу анексиране на Беларус: „Това е Крим, само че в по-голям мащаб“.
За Сергей Лагодински това не е довод.
„Лукашенко отдавна е в обятията на Путин. ЕС беше преговарял с диктатора Лукашенко, но вече не може да прави това с терориста Лукашенко.“
Сергей Лагодински, германски евродепутат от Зелените
Ето защо не само забраната за внос на калиеви торове е правилна, но трябва да се помисли и за изключване на Беларус от международната платежна система Swift.
Но дали ще се случи? Досега всички държави от ЕС се придържаха към твърдата линия, взета на срещата на върха. „Гарантирането й става, когато се представят конкретните предложения за санкции“, казва дипломат от Брюксел.
СНИМКА: БГНЕС