fbpx

Работа, работа, работа – по димитровски

Георги Димитров

Премиерът в оставка Бойко Борисов не се спира и по празниците. Рано сутринта на Великден той отиде в Семинарията, където пред смаяния поглед на свещениците дръпна политическа реч. Ден по-късно той участва и в извънреден брифинг. Две от най-силните пера в социалните мрежи – Иво Балев, писател и Христо Комарницки- карикатурист споделиха свои мисли по този повод.

Иво Балев, facebook

Едно време за Георги Димитров имаше такава традиция да се описват трудовите му подвизи и себеотрицание – как не щадял здравето си и непрекъснато работел. Изтощавал се до крайност, близките му сътрудници го молели да си вземе почивка, но той не чувал. И бил много човечен, винаги ще изслуша всеки и ще намери добра дума да го окуражи. Винаги поставял най-точните задачи, формулирал най-съществените проблеми и мислел за решаването им преди всичко в полза на хората. Работниците безумно го обичали, говорел с тях на езика им. В една от биографиите му, която се води научен труд, се описва и колко го обичали циганите, а си спомням и разказ на двама изтъкнати хумористи от „Стършел“, които отишли при него, той ги приел в кабинета си и очертал с няколо точни изречения най-важните задачи на българската сатира. И някаква много силна шега беше вмъкнал, ама не я помня.

Едно време за Георги Димитров имаше такава традиция да се описват трудовите му подвизи и себеорицание – как не щадял…

Posted by Иво Балев on Monday, May 3, 2021

„Голям интерес за осмисляне историята и философията на българската култура в комунистическия период представлява разговорът между художника и тогавашния министър-председател Георги Димитров. Ще приведа част от този разговор така, както си го спомня и както го е разказал самият Бешков“, написа Христо Комарницки.

“Запътих се към Министерския съвет по негова покана – беше ме извикал в определен ден и час …Значи това сте Вие!… Аз зная, Вие сте талантлив майстор, да… Тръгна към мен с две протегнати ръце. Усетих как ме опипа с поглед – като пехливанин, който съобразява откъде да ме подхване и – разбира се, да ме гътне. Беше малко безцеремонно и аз се свих.- Работете, Бешков! Държавата с всичките си богатства е зад Вас!.- Господин Министър-председател, досега за пари не съм полагал нито чертичка; и ако сторя това – нека ръката ми изсъхне! – протегнах си ръката и се изплаших от извънземната й белота. Димитров трепна. Аз отказвах предложено благоволение! Това бе дръзко… Той отдавна бе приел да дава на искащи. Ние бяхме в бившия дворец и аз си бях позволил тъкмо там да припомня морала, който изпълва празната ръка…Не се лишавайте за дреболии от ръката си, господин Бешков! Тя не е само Ваша… Зная, че сте много работлив. Това, което сте постигнали, Вие сте го постигнали с талант, но и с труд… Осмивайте ленивите, Бешков! Това, което ни заобикаля, работи едва с четиридесет процента от своя капацитет. Леност, леност, леност ни измъчва! Следва обаче доста неочакван отговор от устата на Бешков.“ – Не бих могъл да осмивам ленивите с моя мярка за тях, защото имам чувството, че съм най-ленивият човек на света. За истинското осмиване са нужни истински морални основания – другото е падение! Когато омерзен осмива омерзените, това вещае едно всеобо голямо омерзение.Това, Сиври-сини, бе отговорът ми на “третото изкушение” – отговорът на “първото” не ти казах. Чуй го сега: Когато Димитров от първо виждане поиска да ми внуши колко според него съм талантлив, аз със спасителна усмивка – колкото тя бе възможна на това място – забелязах:- Притеснява ме обстановката, в която чувам тези неща от Вас, господин Министър-председател…А моя отговор на “третото изкушение” Димитров прие с широка усмивка:- Да, да!… Кой пиян и смахнат е направил признание, че е пиян и луд?… Илия, нека се погледнем в очите и взаимно да отговорим: дали ме лъжете, за да Ви повярвам, или Вие сте тоя, за който са ми говорили – човек с куража да осъди първо себе си?…- Позволете ми да довърша Вашата мисъл: Човек, който не е в състояние да осъди себе си, когато получи възможност да съди другите – сее порок…Той се разходи, спря срещу мен и продължи:- Аз, Илия, управлявайки, съм принуден да приема екзекуцията като неизбежност (нещо като оправдателно обяснение за убийството на професор д-р Илия Бешков – З. Д.). А не желая тази неизбежност! Затова търся помощ. Помогни ми, Илия, с насмешка, със сатира, с мисъл, за да се запазим от това. Аз много ти се надявам…Изправих се и аз – лице срещу лице. Нещо ме задави, но все пак можах да изрека:- Така кажете! То е много повече от държавните средства. От този момент съм на Ваше разположение!…И започна нашият паметен едночасов разговор, през който опознах Димитров – голям, силен, човечен и… близък. Той диреше опора в мен – слабия. Ти разбираш ли нравствената същина на това общение и защо приех молбата му като повеление на собствената си съвест? Аз дори го нарисувах в няколко карикатури и това бе пълното “затваряне на кръга”… /66, 313-315/

Това е Илия Бешков! Когато му казват колко е талантлив в един министър–председателски кабинет, той веднага напомня, че мястото не е подходящо за такава оценка. Когато му предлагат без ограничения държавни пари, за да рисува туй, което чакат от него, той веднага отсича, че по-скоро ще пожелае ръката му да изсъхне, отколкото да се продаде на държавата за пари. Когато искат да му наложат идеи и сюжети за рисуване на карикатури, например да осмива леността и мързела, той с виртуозна елегантност сам себе си нарича най-ленивият човек на света. Но когато по човешки поискват от него да помогне, той моментално започва да се чувствува като свободен творец. И даже там, на самата среща с Георги Димитров, му направил няколко карикатури за “затваряне на кръга”…“

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.