16% от българите не вярват на нито една медия

медии

В българското общество има немалка група хора, които напълно отхвърлят медиите като източник на достоверна информация. 16% от българите нямат доверие в нито една медия. Това показва изследването „Доверие в медиите и медийно потребление през 2022 г.”, проведено по проект на Институт „Отворено общество” – София.

В групата между 31 и 40 години тези хора са 18%; между 41 и 50 години стигат до 21%, а при хората от третата възраст делът им спада до 10%.

Българите не вярват на социалните мрежи

Едва 6% вярват на достоверността на това, което срещат във Фейсбук и другите социални мрежи. При най-младите обаче, които са и най-активните потребители на мрежите, картината е доста по-различна – делът на нараства до 16%

Запазва се високото доверие в телевизията – 42%. В групата на най-възрастните то нараства до 62%. След това идват информационните сайтове в интернет с 26% положителен рейтинг. Те са особено популярни сред най-активните възрастови групи – от 18 до 50 години, сред живеещите в столицата и образованите потребители. Телевизиите пък намират повече почитатели сред хората в провинцията и по-ниско образованите, сред които делът на ползващите интернет е по-нисък.

Радиото и вестниците, които някога доминираха сред медиите, сега разполагат с по-малко доверие дори от социалните мрежи. На радиото основно се доверяват малко под 3% от запитаните, а на вестници – малко под 2%.

Привържениците на БСП, ГЕРБ и ДПС вярват на телевизията

Мнозинството от привържениците на БСП (73%), ГЕРБ (52%) и ДПС (50%) основно се доверяват на телевизията, когато имат нужда от информация за положението в страната. Интернет сайтовете изглеждат достоверни на едва 4% от привържениците на БСП и 2% от тези на ДПС. Сред симпатизантите на ГЕРБ този дял е по-висок (около 25%), но остава два пъти по-нисък от заявяващите доверие към телевизията.

На другия полюс са симпатизантите на „Демократична България“ (ДБ) и „Възраждане“. 60% от симпатизантите на десницата и 46% от националистите се доверяват на интернет и едва 24-26% – на телевизията.

Хората, които отхвърлят медиите въобще, се срещат най-често сред привържениците на „Български възход” (32%), ДПС (27%) и „Възраждане“ (19%). Най-малко са недоверчивите сред симпатизантите на ДБ (2%), ИТН (6%) и БСП (7%).

Все по-малко телевизия и повече интернет

73% от анкетираните гледат телевизия всеки ден. Делът на хората, които всеки ден сядат пред малкия екран, е още по-голям в селата (82%), сред третата възраст (89%), тези с основно образование (80%), както и при симпатизантите на БСП, ГЕРБ и ДПС (81-83%). Като цяло обаче редовните зрители доста са намелели през последните 13 години, откакто се прави изследването – от 90% през 2009 г. до 73% сега.

За сравнение 54% влизат всеки ден в интернет. Техния дял обаче отбелязва значителен ръст – през 2009 г. са били 32 на сто. Значително повече от средното за страната ежедневно прекарват в интернет живеещите в София (62%) и областните градове (64%), младите до 30 години (70%), висшистите (74%), учещите (80%), както и привържениците на ДБ (89%) и отчасти тези на „Възраждане“ (67%).

Всеки ден 48% от анкетираните отделят време за Фейсбук и други социални мрежи. Всеки пети (21%) поне веднъж седмично пише коментар или споделя публикация, 7% го правят ежедневно, а 63% – никога. Сред политическите симпатизанти най-активни в социалните медии са отново тези на ДБ и „Възраждане“ – всеки трети от тях поне веднъж седмично споделя в социалните медии публикации, касаещи положението в страната.

Вестниците си отиват

Вестници всеки ден четат 7% от анкетираните, а други 12% правят това няколко пъти седмично. Близо половината от анкетираните (48%) заявяват, че никога не четат вестници.

Ежедневно книги четат 14%, а още толкова твърдят, че го правят няколко пъти седмично. Всеки трети обаче е откровен, че не чете книги.

Радиото включват всеки ден 35% от анкетираните. 21% слушат от време на време през седмицата. Почти една четвърт въобще не го правят.