СНИМКА: Instagram
Алегра, дъщерята на Маурицио Гучи проговаря 27 години след убийството на баща й, организирано от майка й. В книгата си „Fine del Giochi“ („Краят на играта“ тя дава своята версия на трагедията, която Ридли Скот пренесе в киното, считана от нея за „карикатура”.
Пред Роберта Скоранезе от „Кориере дела Сера“ Алегра Гучи обяснява защо сега за пръв път решава да говори за убийството на баща си, изигран във филма „Домът на Гучи“ от американския актьор Адам Драйвър.
На Алегра Гучи (41 г.) й отне години, за да разбере, че майка й Патриция Реджани (изиграна във филма от Лейди Гага) е наела убиец да убие баща й.
-Баща Ви Маурицио е убит на 27 март 1995 г. и никога не сте говорила за това. Защо точно сега?
АЛЕГРА ГУЧИ: Защото много неверни неща се изговориха за семейството ми. И тогава се появи House of Gucci, филмът на Ридли Скот, който е една лоша карикатура. Исках да си кажа мнението. Дължа го на баща ми, който вече няма глас, и на двете си деца.
-За живота Ви се знае много малко.
АЛЕГРА ГУЧИ: Да дам ли накратко резюме на моята младост? Бях на 11 години, когато майка ми Патриция Реджани беше оперирана от мозъчен тумор. Бях на 14 години през 1995 г., когато баща ми беше убит в Милано. След още 2 години, когато майка ми беше арестувана и по-късно осъдена като подбудител на неговото убийство.
-Години наред посещавате затвора, където майка Ви излежа 17 г. от присъдата (за добро поведение осъдената на 29 г. Патриция Реджани е освободена през октомври 2016 г.).
АЛЕГРА ГУЧИ: Животът ми и този на сестра ми Алесандра е белязан от това събитие. Винаги, когато говореха за нас, там беше онази ужасна снимка: Маурицио Гучи безжизнен, в локва кръв в атриума на сграда на „Виа Палестро“.
Никой никога не се запита какво изпитваме. И досега не съм говорила, защото имах илюзията, че един ден това ще потъне в забрава.
Днес, вече в 40-те, знам, че това никога няма да свърши.
-Затова ли озаглавихте мемоарите си „Краят на играта“?
АЛЕГРА ГУЧИ: Да, връщам се към възела на една история, която все още е отворена. На онзи 27 март не отидох на училище, майка ми влезе в стаята ми и ми каза: „Баща ти е мъртъв“. След това си тръгна.
Оттогава аз и семейството ми нямаме мир. Съдебни битки, фалшиви и погрешни реконструкции. Знаете ли защо избрах да уча право? За да разбера нещо.
-Какъв беше истинският Маурицио Гучи?
АЛЕГРА ГУЧИ: Филмът на Ридли Скот го представя като слаб и разглезен. Пълна лъжа. Майка ми беше красива и образована жена.
Татко беше брилянтен, работлив. Спомням си през уикенда всички заедно във Форте дей Марми, футболните мачове. Бяхме нормално семейство.
– Тогава родителите Ви се разделят.
АЛЕГРА ГУЧИ: Това беше десет години преди убийството. Битките между бившите са болезнени за децата. Майка ми постави много бариери пред баща ми, но намерих няколко писма, в които той моли да ни вижда по-често.
Направих всичко възможно да бъда с него. Друг спомен: Париж, той и аз, двамата. Големите му боси крака. За мен беше странно, защото не живеех всеки ден с баща си.
–Какво си помислихте, когато осъдиха майка ти?
АЛЕГРА ГУЧИ: Години наред смятах, че е невинна. Бях убедена. И това убеждение се поддържаше, докато носеше пакетите си в затвора, докато изучаваше процесите, опитвайки се да докаже невинността си.
Каза ми, че не е невинна, но не е и виновна. Тези думи бяха двусмислени. „Невинен“ намекваше за манипулацията, претърпяна от хора, които се бяха възползвали от нейната крехкост, докато декларацията, че „не е невинен“, накара увереността ми да се разколебае.
Но това беше майка ми, възможно ли беше да нямам вяра в нея?
-И тогава?
АЛЕГРА ГУЧИ: И тогава един ден по телевизията тя направи самопризнание, с половин уста. Обадих й се с молба за обяснение. Накрая тя ми каза: „Е, всичко, което съм правила, съм го правила само за вас двете (Алегра и сестра й Алесандра – бел. ред.)“.
Нещо беше направила. Почувствах празнота, бездна.
-Какво мислите днес?
АЛЕГРА ГУЧИ: Не знам истината, но в едно съм сигурна: майка ми беше добра, но много уязвима. Привличана от сенките, не от светлината. След раздялата тя се сприятелява с Пина Ауриема. Останалото е известно: Пина (във филма изиграна от Салма Хайек) беше осъдена за подпомагане и съучастие в убийството на Гучи.
-Смятате ли, че фразата „Не съм невинна, но не съм и виновна“ е най-близо до истината?
АЛЕГРА ГУЧИ: Така мисля. Не съм глупачка, която иска да я оневини напълно. Един от недостатъците й беше доверието към хора с лоша репутация. След това има онзи изрязан тумор, който може да е попречил на критичното й възприятие.
–Простихте ли й?
АЛЕГРА ГУЧИ: Омразата изхабява. Искам да възстановя, а не да разруша.
-За какво мечтаете?
АЛЕГРА ГУЧИ: За спокойствие. И един ден майка ми да ме прегърне и да ми каже: „Обичам те“.