Руският президент Владимир Путин обича да рови в руската история за „герои“, оформяйки национален наратив, който служи на вътрешно-политическите му цели – или може да бъде вписан в неговите интерпретации на историята, пише Джейми Детмър в материал за POLITICO.

Мъртвите царе се споменават и си отиват; частична реабилитация на Сталин тук, статуя на силно реакционния Александър III там…

А над церемониалното бюро на Путин в кабинета му се извисява бронзова статуя на Петър Велики, който се бори срещу шведите за овладяване на Централна Европа, както отбеляза редакторът на Financial Times Лайънъл Барбър.

„Той ще живее, докато каузата му е жива“, каза му Путин.

Но какво би помислил поредният герой на деня на Путин за убийствата на украински цивилни и изнасилванията, извършени от руските войски днес?

Самият Петър не беше светец. Той накара бунтовни дворцови стражи да бъдат бързо екзекутирани, а най-големият му син измъчван и заклан.

Но когато войските му превзеха Нарва от шведите през 1704 г., той прекрати кървавата баня и с меч в ръка спря касапницата, според разкази на съвременници.

Сегашният цар на Русия не е Петър Велики.

Тъй като масовите гробове продължават да се разкриват в градове и села около Киев, включително Буча, Ирпен и Бородянка, и се появяват все повече доказателства за изтезания, екзекуции, изнасилвания и друго сексуално насилие, отговорът на Кремъл остава равнодушен и празен.

Той обвинява украинците в лъжа, в измисляне на зверства, които никога не са се случвали, във фалшифициране на гробове и поставяне на мъртви тела.

Този отказ да се признае вопиещото насилие и клането на беззащитните изглежда още по-шокиращо и потресаващо, тъй като все повече и повече жени започнаха да предприемат смелата стъпка да опишат насилието, упражнено върху тях.

Истории, включващи 25-годишна жена, принудена да гледа как изнасилват 16-годишната й сестра; майка, вързана, докато 11-годишният й син е бил насилван.

Според украинския омбудсман по правата на човека Людмила Денисова група от 25 жени и момичета са били държани в мазе от руснаци в продължение на близо месец. Сега девет от тях са бременни.

„Руските войници им казаха, че ще ги изнасилват до степен, че не биха искали сексуален контакт с никой мъж, за да им попречат да имат украински деца“, каза Денисова.

Украинците казват, че убийствата и изнасилванията са неразделна част от кампания на геноцид, част от усилията да се заличи нация, която Путин смята, че наистина не съществува – или не трябва да съществува.

Миналия месец държавният секретар на САЩ Антони Блинкен описа убийствата на мирни цивилни като част от умишлена кампания на терор, а не просто случайни действия на намиращи се извън контрол части и недисциплинирани войници.

Въпреки това, нито Блинкен, нито украинците са предоставили твърди доказателства, доказващи, че това е част от умишлена кампания на терор.

А в показания от разпити на руски военнопленници, цитирани от украинците, войниците не казват, че са били инструктирани да стрелят по цивилни или да ги изнасилват и измъчват.

Някои местни жители от Буча, с които разговарях, отбелязаха, че първата вълна от руски войници, които окупираха някогашния им мирен град, е била брутална, но втората вълна е била различна.

Вероника, която успя да избяга от града, след като живя три дни под руска окупация, ми каза, че първоначалните окупатори изглеждали по-професионални, по-дисциплинирани, но войниците, които дойдоха след тях, много от които бяха чеченци, „наистина бяха зверове“.

Ирина Венедиктова, главният прокурор на Украйна, също обвини Русия, че използва изнасилването като оръжие за война, и постави под въпрос дали е уместно да си изискват някакви конкретни доказателства за заповеди или инструкции, издадени отгоре на руските командири и войници, които им казват да действат по този начин.

За сравнение, при неговата война на унищожение срещу Русия, Адолф Хитлер и нацисткото командване издадоха действителни смразяващи кръвта заповеди, в които ясно се посочва, че евреите и славяните са членове на по-нисши „раси“ и трябва да бъдат третирани като такива.

„Войната срещу Русия е основна част от борбата на германския народ за съществуване“, казва генерал Ерих Хьопнер в заповед, издадена в навечерието на операция „Барбароса“ през 1941 г. (операция „Барбароса“ – нападението на нацистка Германия срещу Съветския съюз).

„Тази борба трябва да има за цел да направи днешната Русия в развалини и в резултат на това трябва да се води с безпрецедентна суровост“, добавя той.

Други нацистки генерали издадоха подобни заповеди – всъщност войниците не се нуждаеха от много силен тласък. През годините те са били хранени с постоянна диета за малоценността на евреите, славяните и поляците. И писмата им до вкъщи разкриват, че са знаели, че правилата не важат за тези от по-нисша раса.

Руските войници бяха подготвени по подобен начин преди инвазията на Украйна – дали са им издадени заповеди за убиване и изнасилване или не, е спорно. Беше им казано, че целта на така наречената „специална военна операция“ е „денацификация“ на Украйна и спасяване на Русия от заплаха, насочена срещу самото й съществуване.

И не се появиха доказателства за каквито и да било усилия, на което и да е ниво, от Кремъл надолу през висшето командване на армията, за да се спре касапницата.

Всички армии правят ужасни неща. Но, както отбелязва военният историк Макс Хейстингс: „Предизвикателството за всички армии от всички епохи е да ценят добродетелите на воините, като същевременно отхвърлят крайностите на воините.“

Провалът на Москва да направи това се равнява на заповед по всички параграфи, освен с име.

ИЛЮСТРАЦИИ: Pixabay