СНИМКИ: Twitter
Войната в Украйна болезнено разобличава упадъка на германското лидерство в Европа, отбелязва Оливер Ноян в коментар за EURACTIV.
Някога наричан европейски „хегемон“ по време на кризата на еврото, Берлин сега показва колебливост и нерешителност, вместо да води Европа през това, което би могло да се опише като кризата на века.
Откакто Русия нахлу в Украйна, Германия натиска най-силно спирачките, когато става дума за усилията на Европа да постави на мястото му нарушителя на международния мир.
В почти всеки кръг от санкции – от забраната на Русия от SWIFT през март до сегашния въпрос за вноса на енергия – Германия е една от последните страни, които прекратиха съпротивата си и разчистиха пътя за съвместни действия на ЕС срещу агресора.
Същата картина се очертава, когато става дума за доставки на оръжие, където Германия все още се колебае да предостави на Украйна танковете, от които се нуждае, за да отблъсне руснаците в Донбас.
Предвид сегашното политическо фиаско е трудно да се повярва, че някога дори се изпитваше страх, че Германия е достигнала почти хегемонна позиция в Европа по време на кризата с еврото, когато успя да наложи своята визия за строги икономии на континента.
Но как стигнахме дотук и защо европейският икономически колос няма сериозен капацитет, който да ни води през тази криза?
Лесният отговор, разбира се, е да посочите с пръст канцлера Олаф Шолц и да кажете, че той е този, който забавя процеса и показва нерешителност в момента на нужда на Украйна. Нещо подобно никога нямаше да се случи, ако Ангела Меркел все още беше на власт, твърдят критиците в Берлин и Брюксел.
Това обаче е само едната част от историята. Докато лидерските умения на Шолц бяха критикувани през последните седмици – дори от неговите коалиционни партньори от FDP и Зелените – проблемът е много по-дълбок.
За Германия външната политика винаги се корени в нейните икономически интереси. Това приличаше повече на външна икономическа политика, вместо да се фокусира върху трудните решения, които идват с бъркотията, каквато е международната сигурност.
Водачеството в Европа означаваше за Германия преди всичко защита на нейните икономически интереси и разпространение на нейния т. Нар. ордолиберален модел в цяла Европа.
Този подход „на първо място икономиката“ беше, разбира се, и причината, поради която Берлин можеше да упражни господство по време на кризата с еврото и гръцкия дълг, защото цялата външна политика тогава беше свързана с икономиката.
С поглед назад изглежда сякаш Германия със завързани очи се е препънала през бъркотията, която е международната сигурност. В крайна сметка Меркел беше отговорна за енергийната зависимост на Германия от Русия.
И икономическите интереси отново надделяха над опасенията за сигурността, когато тя пренебрегна предупрежденията на съюзниците и положи основите на газопровода „Северен поток 2“ – и то само няколко години след като Русия показа истинското си лице в Украйна и анексира Крим.
Германия успя да ръководи Европа, докато ЕС се занимаваше предимно с въпросите на икономическата интеграция и проблемите, които идват с нея.
Но сега, когато Европа трябва да пожертва икономическите си интереси, за да подкрепи Украйна, а ситуацията изисква силно геополитическо лидерство, Берлин не е на висотата на предизвикателството.
В края на краищата Германия в момента е принудена да стъпва по терен, на който не е свикнала – геополитиката.
