Снимка: БУЛФОТО, архив
За ситуацията след изборите, надеждата на българите и медийните монополи, разказва френското икономическо списание Entreprendre в материал посветен на България и със заглавие „България: едно ново правителство и надежда за връщане на свободите“.
Entreprendre е месечно бизнес списание, основано през 1984 г. от Робeр Лафон. Принадлежи към пресгрупата Entreprendre-Lafont Presse. Котирана на фондовата борса на Alternext Paris (чрез компанията си Entreprendre – код MLENR), Entreprendre-Lafont Presse е една от водещите независими пресгрупи. С повече от 80 списания в будките, Lafont Presse е лидер в печата за списания. От медийната група отчитат още, че с повече от 20 милиона копия, разпространявани годишно, успяват да влязат в дома на всеки трети французин.
България: Едно ново правителство за завръщане на свободите
С това заглавие списанието публикува материал за ситуацията в България след изборите.
„Всички те са обвързани с „антикорупционен пакт“. Новото българско правителство, избрано от парламента на 13 декември, избра да направи борбата с корупцията, истински национален бич, приоритет за своята политика. Стратегия, която поражда много очаквания сред българите, уморени от дванадесет години управление на Борисов. От свободата на печата до изкореняването на корупцията са приоритетите пред новото правителство, което ще работи в минно поле.
България и Румъния се борят за незавидното последно място в Европейския съюз, към който се присъединиха на 1 януари 2007 г. През 2020 г. България е на последно място в Европейския съюз по брутен вътрешен продукт.
По отношение на възприемането на корупцията България е на нива, сравними с Тунис или Южна Африка, далеч зад европейските стандарти“, са казва в материала.
„През лятото на 2020 г. системата на Борисов започна да се срива. През март 2019 г. се появиха първите пукнатини след разкрития за корупция, засягаща няколко личности от ГЕРБ, партията на премиера и правителството, включително министрите на спорта, енергетиката, културата и правосъдието.
През лятото на 2020 г. избухнаха големи демонстрации в големите градове на страната, най-мащабни в София, с искания за оставката на правителството, което беше по-непопулярно от всякога.
На улицата излязоха проевропейски и либерални младежи, но също така и традиционни социалистически активисти, еколози, по-малко крайнодесни симпатизанти, които се присъединиха към протеста. На изборите за парламент, коалиция, базирана на борбата с корупцията, получи мнозинство, което позволи да се сложи край на „ерата Борисов“, пише още изданието.
„В България бизнесът, политиката и медийният свят всъщност са много тясно свързани. За разлика от Европа, където редакциите остават повече или по-малко независими от своите мощни акционери. Това доведе до особена каста. Иво Прокопиев е най-емблематичният пример. Собственик на седмичния вестник „Капитал“, той има мрежа от журналисти в повечето медии, включително частните телевизионни канали bTV и Nova TV. Благодарение на тях той има голямо влияние в страната и един от медийните олигарси.
Финансовият конгломерат на Иво Прокопиев има няколко дъщерни компании, с множество участия в енергетиката, финансовите пазари, инвестициите, недвижимите имоти и, разбира се, медиите, чиито активи се оценяват на няколкостотин милиона долара.
Силата на Борисов се концентрираше върху контрола над медиите. „Завземане на властта от Борисов съвпадна с изчезването на почти всички независими медии“, каза Симеон Дянков, бивш министър на финансите на страната (2009 и 2013 г.), а сега икономист в института Петерсън, пред вестник Le Monde. „„Правото на информация преминава през дълбока криза в България “, потвърждава от своя страна ръководителят на офиса на „Репортери без граници“ на ЕС/Балканите.“, се казва още в материала.
През 2017 г. бившият главен прокурор на страната Никола Филчев публично заклейми опитите на Иво Прокопиев да го подкупи, за да получи помощта му, като отказът му донесе множество медийни атаки от медиите на Прокопиев.
Асоциацията на българските журналисти посочва още, че 92% от тях признават, че работата им редовно е паразитирана от форми на политическа и икономическа намеса, казва Куентин Жоаньо в статия, публикувана в блога Taurillon.
През последните месеци разпределянето на публични средства на частни компании в рамките на подкрепа на икономиката за пореден път разкри мощната сложност между близките до властта бизнес кръгове и политическия свят. Според френския вестник Liberation седем компании са получили една четвърт от 7,1 милиарда евро средства, предназначени за бизнеса по време на здравната криза. Фирми, системно ръководени от роднини на ГЕРБ, партията на Борисов.
Ако системата Борисов успя да издържи толкова дълго, това се дължи преди всичко на способността на премиера да играе добре на основното политическо разделение в страната, което до голяма степен се основава на разделението между проруски и проевропейски настроени граждани. Неговите повтарящи се призиви към Брюксел му спечелиха широка симпатия от европейските ръководители и относителна толерантност към корупцията и свободата на печата. Но дойде време, което бележи края на една епоха и началото на друга, към която има големи надежди“, завършва Entreprendre.
