България остава в дъното на класацията за ЕС по справяне с корупцията Това показва годишният доклад на „Трансперънси интернешънъл“ (Transparency International), разпространен днес.
И през 2021 г. страната ни продължава да бъде страната от ЕС, в която населението има най-силно убеждение, че се шири масова корупция. При скала от 0 до 100, в която 0 е най-високи нива на корупция, средният за Европейския съюз е 64. България е с индекс 42.
Преди нас са Унгария (43), Румъния (45), Хърватска (47) и Гърция (49). И тази година най-некорумпирани държави в ЕС са Дания (88), Финландия (88), Швеция (85), Нидерландия(82). В дъното е България, а тази година Румъния се „откъсва“ от страната ни и бележи по-добър резултат с два пункта.
От „Прозрачност без граници“ заявиха, че страната ни се доближава повече до страни в дъното на световната класация като Афганистан и Северна Корея с показатели 16 от 100, отколкото до първенците в нея – Дания, Финландия и Нова Зеландия (88 от 100).
„Ние сме устойчиво под линията на 50-те точки – границата, „показваща изобщо някаква способност на една държава да се справя с корупцията“, каза Калин Славов, изпълнителен директор на „Прозрачност без граници“ пред БНР.
„С 50% са намалели чуждестранните инвестиции за изтеклата година, а това е добър лакмус. И това не са преки чуждестранни инвестиции, а реинвестиране на български пари от чуждестранни компании, които те са изкарали в България. По-добър ориентир за посоката на движение няма„, коментира още Калин Славов.
„Трендът е обърнат надолу, като почва да сочи една от най-ниските в исторически план стойности, които сме имали. Надявам се само да не започне да се превръща в спирала. Точно сега е моментът, в който имаме шанс да се опитаме да я обърнем тази посока, с нова енергия в посока борба с корупцията“, смята Славов.
Според него негативната тенденция от миналата година може да бъде обяснена – дълго време изпълнителната власт беше без контрола на парламента, имахме и пандемична година, в която правителствата – при това в глобален план, разширяват своята намеса в гражданските права, ограничават достъпа до информация.
Той обърна внимание върху „тенденции за приватизирането на държавни ресурси, каквито не сме си мислели, че могат да се случат“.
