Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг отправя сериозни обвинения срещу руския президент в интервю за “Шпигел“. Йенс Столтенберг е роден в Осло през 1959 г., беше министър-председател на Норвегия от 2001 до 2002 г. и от 2005 до 2013 г. Брита Зандберг и Максимилиан Поп от „Шпигел“ го запитаха дали войната в Украйна все още да бъде предотвратена.
Шпигел: Г-н генерален секретар, колко голям е рискът от война в Европа?
Столтенберг: Опасността от въоръжен конфликт в Европа е реална. Виждаме как Русия масирано увеличава войските си в и около Украйна, виждаме заплахи. Ситуацията е тревожна, дори заплашителна. Още по-важно е да се намери политическо решение.
– След провала на преговорите миналата седмица, има ли все още канал за комуникация с Москва?
Столтенберг: Мисля, че е грешно да се каже, че преговорите са се провалили. Идентифицирахме въпроси, които можем да обсъдим допълнително, като контрол на въоръженията. Русия не успя да отговори директно на нашето предложение за по-нататъшни разговори, но ни поиска писмени предложения. Сега ще се съобразим.
– Москва отправя искания, които НАТО очевидно не може да изпълни.
Столтенберг: Когато става въпрос за разпространение, за минимизиране на военните рискове, тогава можем много добре да говорим един с друг. Това, което ние като НАТО не можем да направим, е да направим компромис с основните европейски принципи, като правото на нациите на самоопределение.
Но историята ни показа, че Русия и Западът могат да се споразумеят, ако е необходимо, дори по време на Студената война. Имаме политическата воля за това. Дали и Русия е готова, предстои да видим.
– Колко време ще мине, преди Москва да получи писмените предложения, които е поискала от НАТО? По-скоро дни? Или седмици?
Столтенберг: Не мога да дам точен срок, но бих казал, че говорим за много близко бъдеще. Ние работим върху това. Поканих всички държави-членки на НАТО и Русия на поредица от други срещи днес, за да обсъдим тези различни въпроси.
– НАТО може да гарантира писмено на Русия, че няма да приеме Украйна за член в близко бъдеще, ако Путин в замяна изтегли войските си от границата.
Столтенберг: Не, такъв ангажимент не е опция за нас. Съгласни сме, че всяка държава трябва да реши в кои съюзи да влезе. Това се отнася не само за Украйна, но и за много други страни.
Например Русия няма право на вето върху външната политика на Швеция или Финландия, както финландският президент и шведският премиер казаха много ясно. Самата Русия се съгласи с това право на държавите на самоопределение на международната сцена, както и всички ние. Решението за членство се взема само от страната кандидатка и всички съюзници в НАТО.
– Президентът Путин казва, че НАТО е заплаха за Русия.
Столтенберг: Нека да разгледаме фактите. Русия е агресорът. Русия прояви насилие срещу Грузия през 2008 г. Русия е разположила войски в Молдова без одобрението на правителството там. Русия анексира Крим през 2014 г. и дестабилизира Източна Украйна. Сега виждаме как Русия е събрала около 100 000 войници на границата с Украйна. НАТО е отбранителен съюз. Но трябва да останем отворени и да приемем решенията на независимите демокрации. Балтийските държави станаха членове на НАТО, защото това беше декларираната и свободна воля на техните жители. Ако обърнем това назад, тогава се връщаме в епоха, в която великите сили диктуват какво могат и какво не могат да правят по-малките държави. Но това не е светът, в който искам да живея.
– Но НАТО не изключи ли разширяването си на изток през 90-те години?
Столтенберг: Това просто не е вярно, такова обещание никога не е било дадено, никога не е имало такава задкулисна сделка. Това е просто погрешно. Как трябва да работи това? С какво право бихме могли да откажем на държава като Латвия, Литва или дори Полша правото да вземе съдбата си в свои ръце?
– Разбирате ли защо Путин ескалира ситуацията точно сега?
Столтенберг: В крайна сметка президентът Путин никога не е приел последствията от Студената война. Русия има най-голямата армия в Европа и според съобщенията се чувства застрашена от Украйна.
Мисля, че президентът Путин вижда демокрацията и свободата като заплаха. Той иска да отмени историята. Той иска да се върне в Европа, където Русия контролира съседите си, защото се чувства застрашен от успешни, демократични държави. Това подкопава базата на властта му в Русия, защото тези ценности са в противоречие с неговия авторитарен режим.
Нова атака срещу Украйна би имала висока политическа и икономическа цена за Русия. Изпращаме това съобщение с пълна яснота.
– Наскоро казахте, че очаквате най-лошото в тази криза. Какво би било най-лошото?
Столтенберг: Това може да е мащабна военна намеса. Но има много други начини да се навреди на Украйна. Кибер атаките могат да бъдат изключително опасни. Или целенасочени провокации на украинска територия. Трябва да сме готови за всичко.
– Ако наистина се случи атака, колко силна е украинската армия да отблъсне такава агресия?
Столтенберг: Определено много по-силна, много по-добре оборудвана, определено по-добре обучена и организирана, отколкото през 2014 г. преди незаконната анексия на Крим. Парадоксално е, че ситуацията за Русия в това отношение изглежда по-лоша, отколкото през 2014 г.
И на първо място именно руските атаки срещу Украйна доведоха до тази ситуация. По принцип Русия получава обратното на това, което иска. Преди анексирането на Крим от Русия в Източна Европа нямаше войски на НАТО. Сега имаме многонационални контингенти в Полша и балтийските държави, също под германско ръководство. НАТО подкрепя Украйна – Съюзниците провеждат обучение и снабдяват с оборудване. Но за разлика от Украйна, клаузата за взаимопомощ важи за нашите съюзници от НАТО.
Атакуването на един съюзник се счита за атака на всички съюзници. НАТО ще продължи да предприема всички необходими стъпки за защита на съюзниците от всяка заплаха. В условията на несигурна политика на сигурност това може да означава и засилено присъствие на войски на НАТО в Източна Европа.