Православната църква почита днес паметта на Светия преподобен Антоний Велики. Празникът е наричан от народа Антоновден.

Антоний Велики е роден около 251 година след Христа, в Египет, в семейството на заможни и благочестиви родители. Когато бил на 20 години, родителите му починали и му оставили богатството си.

След като чул в храма думите на Спасителя: „Ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си и раздай на сиромаси; и ще имаш съкровище на небето; па дойди и върви след Мене“, (Мат. 19:21), Антоний раздал своето имущество и започнал подвижнически живот.

Отначало Антоний се заселил в една изсечена в скалите египетска гробница, а след това прекарал 20 години при пълно усамотение в изоставена постройка в пустинята. Антоний бил удостоен с дара на чудотворството и на прозорливостта, но като лекувал болни, той винаги внушавал на излекуваните да благодарят само на Бога.

На 104 години Антоний излязъл в открит диспут с привържениците на арианското учение и ги победил. Успехът му е наречен тържество на християнството. На следващата година – на 17 януари 356 година, светецът починал. Погребан е по негова молба на тайно място. По-късно мощите му са открити и тържествено са пренесени във Виена.

Особено ценни за вярващите са мислите и наставленията на Св. Антоний Велики. „Който кове парче желязо, обмисля от началото какво иска да направи от него – коса, нож или брадва. Така ние сме длъжни да мислим към каква добродетел се стремим, за да не се трудим напразно“, гласи едно от наставленията на светеца.

В друга мисъл на Св. Антоний Велики се казва: „Очите виждат видимото, а умът постига невидимото. Боголюбивият ум е светлината на душата. Чийто ум е боголюбив, неговото сърце е просветено и той вижда с ума си Бога“.

Имен ден празнуват днес Антон, Антонио, Антония (старо римско родово име, означаващо „безценен, неоценим, който няма цена“), Антоана, Антоанела, Антоан, Антоанета, Антонина, Андон, Андония, Андуин, Доника, Дончо, Донка, Донна, Дона, Донислав, Тончо, Тоника, Тонка, Тонко, Тоня, Тони, Томас.