СНИМКА: БГНЕС
На 25 декември християнският свят отбелязва Рождество Христово, чества рождението на Божия син – Исус Христос.
Коледа, позната като Рождество Христово, Божик или Божич, е един от най-големите църковни празници в християнския свят. Наименованието Коледа идва от римските празници Календи, посветени на зимното слънцестоене (от думата „календе“) – на 25 декември римляните славели слънцето и победата му над тъмнината.
Някога празникът е бил посветен на различни езически, огнени небесни божества. Отразявал е преклонението пред големия природен кръговрат, завършването на един природен цикъл и раждането на света отново.
С раждането на Христос започва нов момент в човешката история. То слага начало на ново летоброене. Коледа е не само граница във времето, а празник на празниците, начало, без което не би имало повечето християнски празници – Разпятие и Възкресение Христово, Възнесение и Свети дух, Преображение, Кръстовден.
Създателят на новото летоброене, римският монах Дионисий Малки, изчислява, че Исус Христос се е родил на 754-ата година от основаването на Рим. Затова Рождество Христово се счита за граница във времето и за празник на празниците за християните.
Според Евангелието раждането на Христос станало в град Витлеем, в римската провинция Юдея. Пророк Данаил предсказал, че Христос ще се яви 490 години след възстановяването на Йерусалимския храм. С приближаването на указаното време всички надежди на юдеите се устремили към идващия Месия.
Малко преди раждането на Божия син, майка му Мария заедно с Йосиф отишла във Витлеем, който по онова време бил незначителен град в околностите на Йерусалим. Във Витлеем Мария и Йосиф не могли да намерят място в страноприемница и били принудени да се подслонят в пещера извън града, където пастирите затваряли овцете. В нея Мария родила сина си, повила го в пелени и го положила в ясла, където били привързани осел и вол. С дишането си животните сгрявали Младенеца.
В мига на Рождеството в небето пламнала чудна светлина, явил се ангел, който съобщил на намиращите се наблизо пастири, че на света е дошъл Спасителят. Витлеемските пастири били първите хора, които се поклонили на Бога Син. Младенецът Исус бил почетен и от трима източни царе, доведени във Витлеем от изгрялата над мястото на събитието звезда. С Рождеството си Христос донася частица от светостта на небесния мир. С неговото идване на земята се отбелязва началото на новата ера.
В народния календар в полунощ на Бъдни вечер започва Коледа и най-позитивният зимен обичай – Коледуването. В него участват млади мъже, които обикалят от къща на къща и благославят за здраве, плодородие и благополучие.Една от основните цели на коледуването е да се оповестят раждането на ново състояние на вселената, подреждането и организирането на света. Затова в голяма част от коледарските песни е запазен образът символ на световното дърво, а предсказаното в тях звучи съдбовно.
Коледарите се движат в отделни групи и подготовката им за празника започва още на Игнажден – 20 декември. Освен, че трябва да подготвят специалните си облекла и сопи, коледарите трябва да разучат песните и наричанията. Коледарите поздравяват хората с пожелания за Коледа.
Пеят се песни за всеки от семейството – от най-възрастния (както по старшинство, така и по уважение) член на фамилията до най-малкия. Песните са за здраве и дълъг живот, за имот, берекет, късмет, любов, щастие и добра среща, за радост, игри и веселия.
Коледуването продължава през цялата нощ – до изгрев слънце. Освен за благословиите, коледарите са отговорни и за прогонването на таласъмите, караконджулите и другите зли сили.
Коледарите първи съобщават за чудното Раждане. Навсякъде чакат коледарите с радост, Първо се тръгва от къщата на най-личния човек в селището – кмета, попа, също и даскала.
Домакинът посреща коледарите с кравай и забодена в него пара. Домакинята дава сито с пшеница, което коледарите ръсят из къщата, за да се народи през идващата година. На някои места, ако в къщата има мома за женене, тя приготвя специален писан кравай за любимия си. После всички писани краваи се излагат на обществено място, за да се оценят кой колко струва и да ги откупят с наддаване. Всеки момък откупува кравая на момичето си. Ако в някоя мома са влюбени повече момци, те наддават помежду си.
Коледуването завършва с обща трапеза в дома на станеника. На някои места коледарите изнасят на мегдана вино, което наричат „колашко вино“ и черпят мъжете. През целия ден отекват и коледарските благословии за здраве, плодородие и сполука.
В деня на Коледа не се работи, на първия ден от Коледа задължително се ходи на църква за тържествената празнична служба, а после в три поредни дни всички си честитят Рождество Христово.
Празничните дни са предназначени за приемане на гости и за ходене на гости, като вече се позволява яденето на месо и масите са много по-богати.
Най-добрата молитва на Коледа е “Отче наш”. Наричат я Господня молитва от Евангелие от Матея (6.9-13): „Отче наш, Който си на небесата! Да се свети Твоето име; да дойде Твоето царство, да бъде Твоята воля както на небето, тъй и на земята. Насъщния ни хляб дай ни днес; и прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си, и не въведи нас в изкушение, но избави ни от лукавия. Амин! Защото Твое е царството и силата, и славата на Отца, Сина и Светия дух сега и винаги, и во веки веков. Амин!“
Празничната атмосфера от Бъдни вечер преминава в нощта на Коледа.
Огнището и горящият в него бъдник тази нощ имат вълшебна сила. На някои места, когато бъдникът почне да догаря, извеждат мъжката челяд навън и около огнището остават само невестите – да се раждат все женски животни от стоката.
Трески от бъдника се закопават в лозята за плодородие и добро вино, хвърлят се в реката за здраве и дълъг живот. От бъдника се оставя и по една недогоряла главня, която всяка вечер от Коледа до Йордановден се пали и се гаси с вино – да предпазва от болести домашните животни. Пепелта се пази през всичките дни от Игнажден до Йордановден, а после се събира и служи за лек на различни болести през цялата година.
Трапезата на Коледа: пита, баница, пача, печен дроб, пастърма със зеле, свинско с праз, печена кокошка.
На Коледа се коли прасе. Трапезата не се вдига цял ден. Пепелта се пази през всичките дни от Игнажден до Йордановден, а после се събира и служи за лек на различни болести през цялата година. Когато домакинът стане от трапезата, ходи приведен, за да са така приведени до земята и отрупани с плод клоните на дърветата. На плодните дръвчета се връзва слама, за да раждат.
На Рождество Христово/Христовден имен ден празнуват: Божидар, Божидара, Христо, Християн, Християна, Христин, Христа, Христинка, Христина, Христалина, Христиана, Христиан, Кристиян, Кристиан, Кристинка, Криста, Кристалина, Кристин, Кръстин, Кръстина, Кристина, Кристиана, Кристияна, Радомир, Радомира, Радостин, Радостина, Радослава, Радослав, Емил, Емануил, Емануила, Емануела, Мануела, Мануел, Мануила, Мануил, Младен, Младенка, Миладин, Миладинка, Миладина.
