СНИМКА: БГНЕС

В края на ноември спорният кандидат Ахмед Насер ал-Раиси беше избран за нов президент на Интерпол. Текат дела за изтезания срещу генерал-майора от Обединените арабски емирства (ОАЕ) в поне пет държави. Въпреки това той поема поста начело на международния полицейски орган. Как е възможно това? Едуард Лемън, асистент в университета Texas A&M във Вашингтон, окръг Колумбия, обяснява възхода на гражданина на ОАЕ. Лемън притежава докторска степен по политически науки от Университета в Екзитър и провежда изследвания върху транснационалното измерение на авторитаризма и транснационалната репресия.

Шпигел: Г-н Лемън, как става така, че именно човек, срещу когото се отправят масови обвинения в изтезания, беше избран за президент на Интерпол?

Едуард Лемън: Отчасти това беше неуспех на демократичните държави да предложат подходящ алтернативен кандидат и да съберат гласове. Но подобно на други международни организации, Интерпол работи на принципа на суверенното равенство. Всяка от 194-те държави-членки има равни права. Така че, ако 70 процента от страните в света не се считат за свободни, е почти неизбежно да имаме кандидати от авторитарни режими. От 2016 до 2018 г. Мън Хунвей беше президент на Интерпол. Бил е заместник-министър на обществената сигурност в Китай. Има широко разпространени твърдения за нарушения на правата на човека във връзка с тази служба.

– Обединените арабски емирства дариха около 50 милиона евро на Интерпол, едно от най-големите дарения досега. Защо? Купуваш ли си влияние с пари?

Лемън: Всяка страна членка плаща вноски въз основа на размера на нейната икономика и други фактори. Следователно САЩ са един от най-големите вносители. Държавите обаче могат да правят и доброволни вноски. Например, ОАЕ дариха 50 милиона евро чрез Фондация на Интерпол за по-безопасен свят, номинално независима партньорска организация с нестопанска цел на Интерпол. Стремежът да помогнете за оформянето на организацията може да има няколко причини. ОАЕ използваха Интерпол, за да проследят чужди инвеститори или бивши граждани в чужбина, принуждавайки ги да изплащат задължения и т.н. В същото време те имат амбицията да се позиционират като световен лидер. Това, което можем спокойно да кажем, е, че ОАЕ се превърнаха в централен играч в системата на Интерпол.

– Колко власт всъщност има президентът на Интерпол?

Лемън: Ролята на президента е доста ограничена. Това е надзорна роля. Неговата работа осигурява прилагането на политиката на Общото събрание. В идеалния случай това трябва да бъде някой, който е възможно най-неутрален и който се застъпва за спазването на конституцията на Интерпол.

– Ако властта му е толкова ограничена, не е ли изборът му маловажен?

Лемън: Мисля, че това е важен символичен акт. Това сигнализира на други авторитарни режими, че дори ако бъдеш обвинен във всички тези злоупотреби, и все пак да бъдеш избран на висок пост в международна организация. Средата за злоупотреба с Интерпол от авторитарни режими може да стане по-приятелска. Поне е малко вероятно да видим по-нататъшни реформи като тези, които се осъществиха през последните години.

– Какви бяха тези реформи?

Лемън: Ако някой има статут на бежанец, той или тя може да кандидатства днес за заличаването на сигнал от базата данни. Това беше важна реформа, която беше приета през 2017 г. Като цяло Интерпол все още е организация, на която липсва прозрачност. Нейната култура е свързана с правоприлагането, борбата с трафика на наркотици или разбиването на международни педофилски кръгове. Когато определени хора са арестувани по политически мотивирани обвинения, това се счита за съпътстващи щети.

– Споменавате политически мотивирани арести. Все по-често се критикува фактът, че авторитарните режими използват системата на Интерпол за лов на международни дисиденти.

Лемън: Хартата на Интерпол изрично забранява използването на организацията за наказателно преследване на хора, издирвани за политически или расови престъпления. Въпреки това, лицата, преследвани за политически мотивирани престъпления, обикновено са обвинени в корупция или педофилия – или тероризъм, който беше предефиниран като неполитически мотивирано престъпление през 80-те години на миналия век.

– За кои авторитарни държави говорим основно, че злоупотребяват с този механизъм?

Лемън: Съобщава се, че Турция се опитва през 2016 г. след предполагаемия неуспешен преврат да се освободи от 60 000 акции през системата на Интерпол. Русия използва интензивно Интерпол, за да преследва членове на опозицията в чужбина. Китай използва Интерпол в кампанията си срещу различни малцинствени групи в чужбина – уйгури, тибетци, Фалун Гонг – и то като част от кампанията си за борба с корупцията. Това са трима от най-големите виновници, но има и по-малки.

– Как работи системата, с която авторитарните държави злоупотребяват, за да преследват дисиденти?

Лемън: Популярният мит е, че Интерпол има агенти, които пътуват по света, за да залавят престъпници. Netflix не помага точно с новия филм „Red Notice“. Интерпол няма агенти. Дори не издава заповеди за арест. Това е клуб от правоприлагащи органи с цел залавяне на престъпници през граница. „Червените бюлетини“ са искания до чуждестранни власти за временно арестуване на някого, последвано от процедура за екстрадиция – и теоретично трябва да има право на обжалване. Хората, задържани чрез Интерпол, също трябва да бъдат защитени от принципа за забрана за връщане, което означава, че хората не могат да бъдат екстрадирани, ако са заплашени с изтезания.

– Но Интерпол не може да принуди държавите да екстрадират хора, нали?

Лемън: Точно така. Но „Червено известие“ може да попречи на хората да получат работа.

– Броят на „червените бюлетини“ очевидно се е увеличил през последните години. Защо?

Лемън: Те бяха изпращани по пощата и отнемаше седмици, докато заявките за арест бъдат качени в различни системи. Но от 2003 г. благодарение на интернет е въведена система, където те могат да се качват и след това веднага да се изпращат по електронен път. Преди около 20 години имаше може би 1300 червени бюлетини, днес са около 66 000, от които около 7500 са публични. Дигитализацията е една от причините за увеличението, друга е нарастващата злоупотреба с Интерпол от авторитарни власти.

– Очевидно Интерпол също има проблеми с финансирането. Не липсва ли на организацията просто капацитет да се справи с експлозията в исканията за арест?

Лемън: Проблемът с капацитета е разбираем. Няколко десетки са хората, работещи в тази комисия, която трябва да разгледа всички тези въпроси. Ако се справите с, да речем, 12 000 червени бюлетини за една година, това са 30 до 40 на ден. Как можете да проверите всичко това в детайли? В същото време виждаме твърде малко в стратегическите документи на Интерпол, че правата на човека трябва да са с приоритет. Става дума за ефективна борба с престъпността и по-малко за защита на организацията от злоупотреби. Интерпол е полезен орган, той трябва да бъде запазен и демократичните държави да не напускат. Но трябва да се реформира.