Червеният цвят на социалдемокрацията отново се върна на мода в Европа
СНИМКА: БГНЕС
Погребалните химни ще трябва да почакат – европейската социалдемокрация бе все още жива, когато пандемията пристигна през зимата на 2020 г., пише в редакционен коментар авторитетният испански вестник El Pais. Последният електорален цикъл, който Европа преживя – в Испания и Португалия, като се мине и през италианските общински избори – даде нов прилив на социалдемокрацията след катастрофалното управление на финансовата криза от 2008 г.
Победата на новия социалдемократически канцлер Олаф Шолц узакони промяната в очакванията към социалдемокрацията. И засега въпросът за бъдещия президент на Франция играе във всяко уравнение в полза на Еманюел Макрон, либерал, който също излиза от социалистическите редици.
Неговият политически проект за Европа – с европейската минимална заплата, данъка върху въглеродните емисии и развитието на фискално рамо в Евросъюза, е много по-близо до социалдемократическата чувствителност, отколкото до тази на собственото му политическо семейство.
Пандемията създаде възможност за изтъкване на социални теми и многостранни отговори на взаимосвързани проблеми. Силата на държавата е от ключово значение за гарантиране на медицинско и здравно покритие, но също и за образованието и здравните услуги. По този начин реалността върна кредита на доверие, който социалдемокрацията пропиля през по-голямата част от последното десетилетие, когато европейският ангажимент за строги икономии срещу кризата от 2008 г. най-тежко наказа най-уязвимите страни, без предполагаемите ползи да се видят никъде.
Непосредствената последица беше укрепване на популистките крайнодесни формации, които функционираха като убежище от недоволство и гняв. Дори Ангела Меркел трябваше да коригира рецептите си.
Президентството на Джо Байдън и неговият мащабен план за много милиарди за социална закрила вървят в същата посока, за да облекчат най-разрушителните последици от пандемията.
Несигурността, която коронавирусът генерира в планетарен мащаб, също доведе до избистрянето на друго възможно бъдеще с борбата срещу изменението на климата като своя основа, без да забравяме жертвите на преместването на индустриалните мощности, дерегулираната глобализация, ускорената цифровизация и декарбонизация.
По време на кампанията си Олаф Шолц не пропусна да говори за достойнството на всички професии, за да го превърне в мерки като повишаване на минималната заплата до 12 евро на час. Европейските многогодишни инвестиционни фондове Next Generation дават уникална историческа възможност за посрещането на дълбоки промени, които в обстановката на несигурност дават отговори на избирателите в свят на постоянна промяна.
Вече не е достатъчно да се защитават социалните постижения от миналото. Социалдемокрацията трябва да формулира надеждна алтернатива за настоящето и бъдещето, и смело да се изправи срещу миграционното напрежение, което няма да спре в Европа.
В период, в който на консервативната десница липсва програма, различна от провалилия се неолиберализъм, социалдемокрацията възвръща своя пулс с конкретни социални мерки. Което е единственият път срещу експлозията на краен популизъм и неговите демагогски предложения за разделение.
Известният консенсус за прогресивен данък най-точно изобразява успеха на социалдемократическата политика, която до голяма степен е приета и от партии от други семейства, като торите в Обединеното кралство или самата Меркел в Германия.
Въпросът, на който социалдемократите трябва да отговорят в близко бъдеще, е дали ще знаят как да укрепнат, когато трябва да се изправят пред проблема с миграцията, дестабилизиращите последици от борбата с климата и неравенството като ускорители на друга глобална патология: пандемията от популизми.