СНИМКИ: БГНЕС
Нека да ми простят спойлъра за „Човекът, който застреля Либърти Валънс“, филм от 1962 г. Който, ако не сте го гледали, си заслужава, като Джон Уейн и Джеймс Стюарт стрелят едновременно, без да спорят кой пръв е улучил, пише в „Ел Паис“ Берна Гонсалес Арбур.
Първият – Джон Уейн, корав мъжага от Запада, вторият – наивен адвокат от Изтока, като двамата трябва да приключат с жестокия гангстер, изигран от Лий Марвин. Все великани.
Въоръжени с пистолети или закони в ръка, можем да предположим, че Либърти Валънс няма да остарее в затвора.
Куршумът ще сложи неговия край, а адвокатът в престилка, който стреля пред очите на всички, ще обере славата. Докато Джон Уейн ще запази тайната за себе си след няколко добри изстрела от сенките.
За това се сещаме покрай най-новата подигравка, която си позволяват в отношенията си с Европейския съюз днешните гангстери от Запада, които са по-скоро на Изтока.
И когато Русия се осмелява да унижи Борел (върховен представител на външните работи на ЕС) при пътуване до Москва, а Турция – Фон дер Лайен, като я остави без стол при приема на Ердоган, Брюксел реагира като Джеймс Стюарт във въпросния филм.
Толкова срамежливо, че започвате да усещате във въздуха сплашването, което трудно се преглъща.
Отличникът на класа – Европа – се превърна в най-лесната мишена за грубияни като Русия, Турция и сега Беларус.
След като наложи терор при фалшифицираните избори и си позволи да отклони полет между две столици на ЕС, за да арестува опозиционер, режимът от месеци опитва нова тактика на война, невъзможна за класификация – да привлича масово имигранти от Близкия изток, за да ги докара до полската граница. И за да провокира.
Джон Уейн вече щеше да гледа накриво под периферията на своето сомбреро, без да изпуска от поглед нито една подробност, готов да реагира. Пистолетът – зареден.
Но Европа е Джеймс Стюарт, очарователното дребно адвокатче, което може да се обляга само на хубавите думи и законите. И точно затова искат да го направят на решето.
Ние искаме демократична и рационална Европа, но също така я искаме и жива.
Поради тази причина трябва да се грижим за тези имигранти по хуманитарен начин, като в същото време трябва да знаем как да се защитаваме.
В последната сцена от филма, за неудоволствие на един остарял Стюарт, който е успял да насърчи демократичното, градското и железопътното развитие на Запада, един мъж му прави най-върховния комплимент: „Как да не го направя за човека, който застреля Либърти Валанс!“
Оказва се, че от наследството му няма голяма полза, ако не знае как да се защити. Без да бъркаме имигрантите с побойника, който ги е закарал там. Чак такива идиоти не сме.