Снимка: БГНЕС
България се е превърнала в заложник на служебни правителства, които не искат да вземат решения, защото пазят имиджа на президента Румен Радев. Това заяви в интервю за БГНЕС политологът Христо Панчугов.
Той посочи, че в България от години се говори за проблемите. „Не беше необходимо служебното правителство на Румен Радев, за да си представим колко разпаднали са се държавните институции в България. То направи необходимото и цялото общество да говори за този разпад. Невъзможността на някои да преодолее тази тема, да излезе отвъд показването на разпада, показването на проблемите и да си представи ясните решения е доста притеснителен феномен също в българската политика“, каза политологът.
„Управлението на България стана заложник не толкова на това, че през последната половин година има служебни правителства. Управлението на България стана заложник на нежеланието на тези служебни правителства да вземат решения, пазейки имиджа на един или друг човек, предимно на един човек“, подчерта Панчугов.
Подценяване на кризата с корона-вируса
Анализаторът посочи, че още в началото на лятото можехме да предвидим как ще се развие кризата с коронавируса. Още в началото на лятото можеше да започнем да водим разговора за икономическите мерки свързани с предстоящото влизане в сила на Енергийната сделка на ЕС, на проблемите, които са свързани с топлоцентралите работещи на въглища.
„Имате много проблеми, които, ако не са ясни от години, поне от началото на тази година можеше да бъдат предвидени. Вместо това видяхме едни правителства, които бяха фокусирани да правят предизборна кампания“, каза със съжаление Панчугов.https://www.youtube.com/embed/upCgfUXU5vM?feature=oembed
Той посочи две причини българските граждани да не отидат да гласуват.
„Едната причина е свързана с липсата на ясно послание, т.е. политическите формации, които участваха в тази предизборна кампания така и не успяха да произведат алтернативен модел на политиката в България.
Те не успяха да кажат на българските граждани какво ще е различно след тези избори, което води до естественият извод, че по-голяма част от гражданите очакват да не може да бъде съставен кабинет отново, т.е. да няма смисъл да отидат до урните. Вече два пъти имаше възможност за политическа промяна, за стабилно управление, надежда, която не беше оправдана от тези политически играчи. Но по-големият проблем е, че липсва промяна на стратегията, липсва желанието да се излезе от тази ситуация. Една част от българските граждани не вярват, че нещо ще се промени. Това е тенденция в българското общество от последните 5 години“, каза политологът.
Втората причина българските граждани да решат да не отидат до урните са опасения, свързани с COVID кризата. Последните месеци тази криза се управлява доста несигурно, смята експертът. Имало и притеснения за начина, по който ще се реализира и машинният вот.
„Сега отново чуваме за скандали с машини, за начина, по който ще се броят бюлетините, неуредиците около изборния процес. Опасявам се, че една част от българските граждани ще решат, че това усилие просто не си струва или че е заплаха за тяхното здраве и това ще намали избирателната активност в сравнение с предишните избори“, допълни той.
