Ясно е, че (президентът на Беларус) Лукашенко не би предприел толкова мащабна акция срещу Полша (а косвено и срещу НАТО и ЕС), без да получи съгласието на Путин, и той разбира: „ако не сега, то кога иначе“.

Да, точно сега, докато Джо Байдън е в Белия дом.

Когато президентът беше „непредсказуем“ (всъщност изключително предсказуем, тоест, готов да предприеме най-строги мерки) Доналд Тръмп, Путин не посмя да прибегне до радикални стъпки на източния фланг на НАТО, пише полското списание Solidarnosc в материал, представен без редакторска намеса.

Сега този пост се заема от Байдън – в пълен обем, до скърцане със зъби, предсказуем човек. Много ясно е, че той няма да реагира подобаващо, а именно по решителен начин.

Това е един възрастен, мек и дезориентиран президент, ярко и дори най-ясното доказателство за което е онова, което видяхме по време на катастрофалната от всички гледни точки операция за изтегляне на Съединените щати от Афганистан.

Европейският съюз изобщо не е пречка за Путин, в крайна сметка, ако перифразираме добре познатия сталинистки риторичен въпрос за военния потенциал на папата, „колко дивизии има ЕС?“

Как Европа реагира на агресивните стъпки на Путин е известно от събитията в Украйна през 2014 г.

Въпреки това Германия (и значителна част от Западна Европа) се нуждае от газ и тя не случайно построи газопровода „Северен поток-2“ и се обвърза в енергийната сфера с Русия, че да действа решително спрямо Кремъл.

Краткосрочната цел на дуета Лукашенко-Путин е да подкопае ЕС и дори НАТО. Какви ще бъдат дългосрочните цели зависи от мащаба на дестабилизацията.

Решиха да започнат с Полша, в която с ентусиазъм им помагат от полската опозиция и всякакви „полезни идиоти“, трогнати от съдбата на мигрантите. Те, разбира се, се водят от благородни подбуди, но, за съжаление, се ръководят само от сърцето си, а не от ума си.

Това накара Путин и Лукашенко да разширят мащаба на операцията. Хиляди „мигранти“ са докарани от Близкия изток, което означава, че плановете им се простират далеч напред.

Напрежението расте, ситуацията се развива и скоро няма да има изход от нея. Тези хора плащат хиляди долари, за да летят до Беларус, така че ако не могат да преминат полската граница и да отидат в Германия, те няма да се качат прилежно на самолетите и да се върнат в родината си.

Лукашенко няма да им върне парите и няма да плати билетите за връщане.

На следващия етап от операцията, за съжаление, ще видим използването на огнестрелно оръжие. Режисьорите на тази пиеса се нуждаят от жертви: мъртви имигранти, застреляни от полски граничари или военни.

Това развитие на събитията може да се постигне по различни начини, основното е, че светът е покрит с трагични, ужасяващи новини от полско-беларуската граница, илюстрирани със снимки на потърпевшите.

Заглавията ще гласят: „Поляците стрелят по бежанци“. Това е логиката на това цинично действие и е трудно да си представим, че ще се промени, защото тезата „граничната служба убива деца” вече се разпространи по целия свят.

Тъй като целта е дестабилизация, нищо не работи по-добре от жертвите на границата на ЕС. Техните снимки ще послужат като обвинение не само към Полша (макар и на първо място), но и към ЕС и НАТО.

Някои европейци ще се чувстват виновни. Това е отлична отправна точка за подкопаване на стабилността и следователно трябва да се избегне това развитие на всяка цена.

Пасивната защита само ще забави неизбежното, защото изстрелите са лесни за провокиране, ако някой създаде заплаха за живота на полските сили за сигурност.

Хибридната война вече е в ход и в такива условия няма лесни решения. Когато бъдещата цел на нападението е трудно предвидима, е трудно да се реши как да победите в нея.

Сега най-силните карти са в ръцете на германците. Защо? На първо място, защото мигрантите, които бяха измамени, използвани и накарани да страдат от контрабандната мрежа, създадена, очевидно, със съгласието и по заповед на беларуските власти, искат да стигнат точно до Германия, а не до Полша.

Какво ги привлича? Всички знаят това много добре: германците имат система за социална защита, която позволява на бежанците незабавно да намерят условия, които в сравнение със стандарта на живот в страните, откъдето са дошли в Минск, изглеждат като просперитет.

Ако не беше тази известна немска социална подкрепа, нямаше да има никой на границата. Тя служи като основен, най-силен магнит.

В такава ситуация би било логично незабавно да се преустанови предоставянето на социално подпомагане, преди всичко отпускането на помощи (изключително) на нови имигранти.

Германия е втората страна от ЕС по техния маршрут и молба за убежище трябва да бъде подадена в първата. Обявяването на подобна мярка, както и широкото й отразяване в медиите, може да доведе до факта, че Лукашенко вече няма да намери желаещи да летят от Ирак до Минск.

Това, разбира се, няма да стане, затова бъдещето остава неясно.

Германците, чиято страна се превърна в Мека за бежанци, са в удобна позиция: полските граничари и военните ще ги защитават в зимната гора от инвазия, от която Путин е заинтересован, докато те се стоплят с руски газ. Като в същото време пълнят хазната на Путин със стотици милиони евро.